1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- (4) При съдебна делба съдът възлага обособените дялове, след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон.
| разделяне или съединяване на недвижими имоти по искане на собственика;
разделяне на недвижими имоти в резултат от промяна на граници на административно-териториални единици, землищни граници, граници на територии с еднакво трайно предназначение; разделяне на недвижими имоти при промяна на трайното предназначение на част от имот; отстраняване на непълноти и грешки. (4) При съдебна делба съдът възлага обособените дялове, след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон. (5) При доброволна делба се прилага редът по ал. 4. Недействителна е доброволна делба, ако дяловете на съделителите не са получили идентификатори в кадастъра. в) съдебна делба – процедура и фази (уредба в ГПК, ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗКИР, ЗУТ); I. Съдебната делба е особено исково конститутивно производство по реда, на което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба. Особености на съдебната делба – правото за делба изисква да бъде осъществено в нарочно производство. То има две фази: а/ първата фаза цели да се провери и установи правото на делба, като делбата се допуска съобразно него; б/ втората фаза цели да се осъществи съдебно признато право на делба. Съдебното право на делба се ползва от всеки участник в имуществената общност – то се осъществява като се слага край на имуществената общност спрямо всички нейни участници. Правото на делба произтича от конкретната имуществена общност и затова се характеризира и обуславя от нея. Съдебната делба може да се развие като производство за ликвидиране на една безспорна имуществена общност или като производство за ликвидиране на една спорна имуществена общност. II. Правото на делба се поражда от всяка имуществена общност щом като тя е делова. Искът за съдебна делба е родово подсъден на районния съд. III. Страни в съдебната делба са всички участници в имуществената общност, предмет на съдебната делба, без да има значение дали участват в съдебната делба като ищци или като ответници. Всеки съделител, който не отрича допустимостта на съдебната делба има в нея двойно качество на ищец относно своето право на делба и на ответник относно правото на делба на другите съделители. Всеки от съделителите, срещу които е бил насочен първоначалния иск за делба може в първото заседание с писмена молба да поиска да се включат в съдебната делба и други общи имоти, както и да бъде продължена съдебната делба, въпреки неоснователността на предявения иск, отказ от него или оттеглянето му. Отказа от иск за съдебна делба е недопустим. Всеки съделител трябва да понесе тази част от разноските направени от всички съделители, което съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Ако иска за съдебна делба е отхвърлен, отговорността за разноските се урежда по чл.78 ГПК. IV. Допускане на делбата – производството започва с искова молба, която трябва да отговаря на общите изисквания. При делба на наследство трябва да се прикрепят и удостоверения за смъртта на наследодателя и кои са неговите законни наследници, както и удостоверения какви имоти е оставил той. Те се издават от общинския съвет по последното местожителство на наследодателя. В първото заседание всеки от съделителите може да оспори правоотношенията, които обуславят конкретната имуществена общност откъм участници, обекти и размер на дяловете. Когато предмет на съдебна делба е спорна имуществена общност и спорните правоотношения не са били заявени с отделни искове вън от съдебната делба по тях, делбеният съд трябва да вземе становище. Първата фаза на съдебната делба завършва с решение по допустимостта на съдебната делба. То подлежи на обжалване, с него съдът или допуска или недопуска делбата. В решението, с което съдебната делба се допуска съдът се произнася по въпроси: между кои лица и кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделителите между които съдебната делба се допуска. Влязлото в сила решение, което допуска съдебната делба изпълнява самостоятелна правозащитна функция, тя се състои в СПН и тя трябва да бъде зачетена във втората фаза, когато правото на делба трябва да се осъществи. Понеже правото на делба се установява със СПН преклудират се всички възражения по него. СПН пречи да се преобсъждат дали допуснатата делба отговаря на действителното правно положение. Решението, с което съдебната делба не се допуска, отрича със СПН правото на делба претендирано от ищеца, то е пречка за нов иск между същите лица, на същото основание, за същия имот. V. С решението за допускане на съдебна делба първата нейна фаза приключва и започва втората, целяща да се извърши допуснатата съдебна делба, като се осъществява съдебно признатото право на делба. Тук е възможно ОСИ, но те трябва да се предявят най-късно в първото заседание след допускане на съдебната делба, този срок не може да бъде продължен нито служебно, нито по взаимно съгласие. Делбения съд във втората фаза започва процесуални действия целящи да се осъществи правото на делба. Когато обектите от имуществената общност могат да се особят на отделни дялове съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол, като се съставя този протокол съдът се основава на заключението на вещите лица, относно целесъобразното разпределение на имотите и техните оценки. Разликата между размера на квотите и стойността на имотите включени в дела се изравнява с пари. Съставеният проект за разделителен протокол предявява на съделителите в съдебно заседание за да направят своите възражения срещу него, след като се изслушат възраженията, съдът съставя окончателен разделителен протокол и го обявява. След това всеки от образуваните дялове трябва да се свърже с определен съделител. Това може да стане чрез теглене на жребий, съдът призовава съделителите в съдебно заседание за тегленето на жребий, то се удостоверява в съдебния протокол. Тегленето на жребий, ако е опорочено подлежи на обжалване, притежателите на дялове могат да се определят от съда в самия разделителен протокол, така се постъпва когато квотите на съделителите не са равни. След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила разделителния протокол, когато той определя носителите на дяловете настъпват вещно правни последици на съдебната делба. Възникват в полза на отделните съделители изключително право на собственост върху имотите включени в техните дялове. В това се състои конститутивният ефект на съдебната делба, той се свързва със СПН, с което е установено правото на делба и се основава на него. Когато включеният в делбената маса имот е неделим реално и не може да бъде постановен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват в наддаването. VI. Производство по изкупуване на неподеляемото жилище. То започва с молба на заинтересования съделител, но може да се предяви и устно най-късно в първото заседание след допускане на делбата, този срок е преклузивен, с молбата всъщност се предявява конститутивен иск за изкупуване. Предмет на иска е претендираното от съделителя потестативно право за изкупуване: а/ на изкупуване подлежи жилище СИО, която е била прекратена; б/ когато претендиращия да изкупи е живял при откриването на наследството в жилището и не притежава друго; в/ когато съсобствеността на едно неподелимо жилище е последица от сделка, делбата се извършва с публична продан. Съделителят, на който е възложен имота става негов собственик след като изплати вземането, което другите съделители имат спрямо него, ако не го направи в срок от 6 месеца то се изнася на публична продан.Обжалването е същото както и при съдебната делба. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|