1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Съставно произведение – когато две или повече лица са автори на самостоятелни произведения (върху които имат самостоятелни права) и тези произведения без тяхно участие стават част от едно общо съставно произведение (сборник, енциклопедия). Носител на авторското право е съставителят на съставното произведение, извършил подбора и подреждането.
Нашият закон (чл. 11) поставя енциклопедиите в третата група (съставно произведение), което означава че авторското право върху енциклопедия принадлежи на съставителя, а не на издателя, както би трябвало да бъде правилно, тъй като енциклопедията не обединява преди това създадени произведения, които се подбират и подреждат по-късно без тяхно участие, а обикновено екип от хора работи за създаването на една енциклопедия. Не е мястото при съставните произведения и на речниците, а ако речник е съставен от няколко лица по-скоро би трябвало да е в първата група (съвместно произведение). Библиографиите и базите данни, които също са посочени в чл. 11 изобщо не са съставни произведения, тъй като отделните им съставки не са произведения, в смисъл като обект на авторско право, но режимът им е същият като при съставните произведения, за това те са посочени тук. Когато произведение се създаде в изпълнение на задължения по трудово правоотношение (т. е. при изпълнение на служебните задължения съгласно трудовата функция) авторското право принадлежи на автора, като това не може да се променя чрез договор, освен ако самият закон не предвижда друго. Така например относно компютърните програми и базите данни, създадени по трудово правоотношение авторското право принадлежи на работодателя, а не на автора (законово изключение от принципа), освен ако между тях не е уговорено друго (чл. 14 ЗАПСП). И в двата случая законът има пред вид първичното придобиване на авторското право, но вторичното придобиване на правото (по-точно на някои от правомощията му) е свободно и неограничено, и зависи от волята на автора. Освен това работодателят има право да използва, възпроизвежда и разпространява произведението безвъзмездно и без разрешение на автора, което на практика му дава достъп до почети всички икономически изгоди от създаденото произведение, което е логично, имайки предвид, че работникът е създал произведението по задача на работодателя, с негови средства и т. н. В този случай възникват едновременно различни права върху едно и също произведение от една страна за автора, от друга – за работодателя. Ако трудовото възнаграждение на автора стане явно несъразмерно с приходите на работодателя от използването на произведението, той има право на допълнително възнаграждение. Когато произведение е създадено по поръчка (чл. 42) правата възникват за автора, но за разлика от произведения, създадени в изпълнение на задължения по трудов договор, тук не само законът, но и страните по договора могат да предвидят друго. Освен това тук за използването на произведението от лицето, което го е поръчало, винаги се дължи възнаграждение на автора, дори да не е договорено изрично. Но произведението може да се използва без разрешение от автора само за целите, за които е поръчано. Страните могат да се договарят свободно за правата върху произведението, но законът все пак ограничава тази свобода, тъй като не може да се уговори например, че правото изцяло възниква за поръчващият (включително и неимуществените правомощия) Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|