Технологичен проект на крафеферма за биологично производство на мляко с капацитет 70 крави

София, 2006

Списък на колектива:

1. проф. Байко Д. Байков, двмн,

ръководител на катедра “Животновъдни науки”

във Факултет по ветеринарна медицина на ЛТУ-София

2. 
   Доц. Д-р Георги Ст.Петков, ръководител на катедра
   

2. 
   Доц.д-р Запрянка Шиндарска –
   

Доц. Д-р Илия Ралчев

Катедра “Животновъдни науки” на ФВМ – ЛТУ София

2. 
   Гл.ас. д-р Гергана Петкова,
   

5. Д-р Абдул Карим Халак- докторант

Консултанти:

1. 
   Проф. Двмн Анджей Крински, ръководител на катедра
   

2. 
   Ст.н.с. д-р Кирил Киров – директор на Централна лаборатория
   

Представената разработка е І етап от идеен проект за създаване на холдинг за биологично производство на краве мляко, телешко месо и биологично производство на храни от растителен произход съгласно изискванията на “Наредба № 22/2001 за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях”

Технологичната част в І етап включва само раздел за биологично производство на краве мляко, като обект на анализ са изискванията при отглеждане и експлоатация на лактиращи и сухостойни животни, общо 70 от френската порода Montbelliarde.

Очакваното годишно производство на фермата е:

1. 
   краве мляко , отговарящо на изискванията за биологично производство - 365,75 т /при безплодие на стдото 5%/
   
2. 
   органичен тор, отговарящ на изискванията на приложение №1 на Наредба № 22 и предназначен за производство на биологична продукция от растениевъдството – 255 т
   
3. 
   Еднодневни телета – 67
   

Инвеститорът разполага с 4 съществуващи стопански сгради и 500 дка площ предназначена за пасища и производство на фуражи. В момента отглежда 40 крави от черношарена порода. Натрупан е значителен производствен опит. Поставя се задача фермата да се модернизира като се интродуцира нова за България порода френски монтбелиард.

Пред колектива е поставена задача да се разработи технологичен проект на ферма за биологично производство на краве мляко с капацитет 70 млечни крави /чрез внос на 70 заплодени юници /, като се използват съществуващи сгради, в които след преустройство ще се отглеждат внесени от чужбина животни . Средната очаквана млечност на кравите е 5,5 т годишно.

Изпълнителят предлага и инвеститорът приема:

1. 
   Проектът да бъде съобразен с изискванията за хуманно отношение към животните, които са задължителни за станите от ЕС;
   

Поради тази причини минималните изисквания за благополучие , комфорт и хуманно отношение към кравите, които са в основата на този проект, са базирани на рамката, разработена и внедрена от Farm Animal Welfare (UK), имайки предвид елементите, характеризиращи благополучието при животните и основните насоки при развитие на съвременното фермерство:

• 
  Компетентно и отговорно планиране и управление;
  
• 
  квалифицирани и добросъвестни работници;
  
• 
  подходящо проектиране и съобразени с околната среда технологии на отглеждане;
  
• 
  внимателно обслужване и транспортиране на животните;
  

2. 
   По същество проектът е реконструкция и модернизация на съществуващи производствени сгради и прилежаща територия и формиране на стопански полезна популация на база животни които предстои да се интродуцират.
   

Инвеститорът е уведомен, че за производство на биологична продукция съгласно Наредба № 35 фермата следва да премине период на преход, който за едрите преживни е 12 месеца /чл.12, ал.1/. За цялото стопанство , включващо животните, пасищата или друга земя , използвана за храна на животните , общият период за преход за животните и за земята е 24 месеца.

При разработване на проекта са спазени трите основни принципа при производство на биологична продукция от селскостопанските животни:

- произведената биологична продукция да е безопасна за здравето на консуматора

- да е осигурено хуманно отношение към животните

- да са спазени изискванията на Наредба № 35/2001 за опазване на природата

3. 
   Разработката позволява, при интерес от страна на инвеститора, да се приложат изискванията на EN ISO 9001:1994 за създаване на система за управление на качеството и формиране на политика по качеството.
   
4. 
   Разработката позволява, при интерес от страна на инвеститора, да се приложат изискванията на EN ISO 14001:1996 за създаване на система за управление на околната среда и програма за управление на околната среда.
   
5. 
   Разработката позволява, при интерес от страна на инвеститора, да се приложат изискванията на OHSAS 18001 за формиране на политика за здравословни и безопасни условия на труд.
   

Проектът включва изграждането (реконструирането на съществуваща сграда) в производствена сграда за 70 крави /лактиращи и сухостойни/ с възможост за разширение до 100, млечен блок с доилна зала тип “Рибена кост” (2 реда по 6 места в ред), родилно отделение, складови помещения за концентриран и груб фураж, фуражна кухня, битов сектор за персонала, силажовместилище, торохранилище, ветеринарни сгради и съоръжения с хигиенно и профилактично предназначение.

Инвестиционното предложение предвижда:

• 
  Изграждане (реконструирането на съществуваща сграда) на производствена сграда за 70 крави.
  
• 
  Изграждане на млечен блок, включващ доилна зала тип “Рибена кост” с 12 места (2 х 6) с необходимите технически помещения към нея и помещение за мениджъра;
  

• 
  Изграждане на родилно отделение с 4 самостоятелни бокса;
  
• 
  Складови помещения за концентриран и за груб фураж;
  
• 
  Силажовместилище;
  
• 
  Торохранилище;
  
• 
  Сгради и съоръжения с хигиенно и профилактично предназначение.
  

Съществуваща сграда с размери 50,00 /13,50 м ще се реконструира като след реконструкцията ще бъде полуотворена, т.е. ще има постоянна северна надлъжна стена с прозорци (2.00/0.80 m), отварящи се навътре около долна хоризонтална ос, а южната стена ще липсва. По колоните от юг, извън боксовете ще се монтират подвижни щори от промазан плат или брезент, а до тях – постоянни мрежи срещу птици и насекоми. Завесите ще се затварят в зависимост от температурата и скоростта на движение на въздуха. Калканните стени на сградата ще бъдат затворени.

Двете външни редици боксове са прекъснати за оформяне на проходи за предвижване на кравите от зоната за почивка до зоната за хранене и обратно, както и за придвижване до и от доилната зала. В тези проходи са разположени водопойни корита, а при възможност и желание – и електромеханични чесала за животните. Страничните прегради на боксовете към проходите, както и средните им ограничения по цялата редица са от плътен хидрофобен шперплат, хванат в метална рамка.

Насочването на животните към доилната зала или обратно, както и към зоната за хранене или почивка се осъществява посредством система от метални врати, заемащи различни позиции .

За осигуряване на по-добро движение на животните и достъп до слънчева светлина се предвиждат площи за разходка. Те трябва да отговарят на следните изисквания:

• 
  да се разполагат на юг, югоизток или югозапад (в зависимост от теренните особености и площа на фермата) от производствената сграда (осигуряват се по-добри условия въздушната среда за животните);
  
• 
  да бъдат с твърдо, но не много гладко покритие (бетон, асфалт) за по-лесно почистване, с наклон от 4-6 % към повърхностен канал, разположен извън границите на дворчето (за отвеждане на урината и атмосферните води);
  
• 
  да бъдат оградени с тръбна или друга подходяща ограда (1.50 m), която да не позволява излизане на животните;
  
• 
  да осигуряват най-малко 4,5 m² площ за едно животно;
  

Отглеждането е свободно боксово , като след преустройство на съществуваща сграда се обособява зона за хранене, зона за почивка и зона за движение /схема 1/. Зоната за почивка е с индивидуални боксове. Боксовете са конструирани така, че в тях практически не попадат фекалии и урина, а замърсяваето е само по торовите и технологични пътеки. Боксовете са с размери: дължина 220 см и ширина 120 см. Като вариант се предлага боксът да е повдигнат на 17 см спрямо технологичната пътека . Наклонът на пода спрямо торовата пътека е 2о. Преградите между отделните боксове са метални с височина 110 см , като височината на долната тръба спрямо пода е 35 см. Боксовите прегради са по-къси от дължината на бокса с 25 см. Горният и долният елемент на преградите сяа хоризонтални, като скъсяване на горната тръба е възможно само в задната третира на бокса./схема 2/. Постелята е от слама или се използват вносни топлоиолационни дюшеци. Върху всяка редица делители между индивидуалните боксове е монтирана тилна ограничителна тръба, която може да се премества напред или назад в зависимост от екстериорните измерения на животните и замърсеността на бокса.

Зоната за движение /между боковете за почивка и яслата/ е с ширина 270 см. Ширината на проходите за придвижане на кравите от помещението до доилната зала е 150 см.

На фиг 3 е показана хранителна пътека с ширина 220 см, от двете страни на която са разположени ясли с ширина 75 см и осигурен фронт на хранене 75 см .

Торовата пътека е с ширина 40 см и дълбочина 15 см, като се предвижда почистването на тора с открит верижно-планков транспортьор. Притикваният от металните планки тор попада в бетонна вкопана шахта, разположена вътре в сградата. Там се поема от наклонен торов транспортьор, който товари торта в чакащо ремарке, което след напълване го транспортира до зоната за компостиране.
2.2. Млечен блок с доилна зала

Сградата на доилната зала (11.20/12.50 m) е част от съществуваща производствена сграда . Кравите за доене от съответната група влизат групово в чакалнята, разположена преди доилната зала. Последната е оразмерена да побере 30 крави заедно с част от коридора (2.5 m² на животно). От залата кравите влизат на подгрупи по 6 животни от двете страни на траншеята в залата. Залата е тип “Рибена кост” с 2х6 места. Подът на чакалнята е плътен и разделен на ивици, съответстващи на вътрешната торова пътека и редиците боксове. Почистването на чакалнята ще става ръчно с гребло в частта и срещу редиците боксове и чрез скрепер в частта и срещу пътеката.

Издоените животни излизат челно от двете врати на късата страна на доилната зала, като връщането им на територията на тяхната група се осъществява чрез отваряне или затваряне на системата от технологични врати, разположени вътре в производствената сграда.

Доилната зала се явява вътрешно помещение, поради което естественото и осветяване и вентилиране ще се търси чрез покрива. На покрива се оформя широка 200 сm, отваряема вентилационна ивица, покрита отгоре с прозрачни поликарбонатни плочи. Прозрачния покрив е повдигнат 20 сm над останалата част от покрива, така че да се образуват странични вентилационни шлицове, които следва да бъдат надлежно защитени от проникване на атмосферни води.

Допълнителното принудително вентилиране на доилната зала ще става чрез изсмукващи вентилатори. В самата доилна зала се осигурява допълнително отопление за зимния сезон само в траншеята за доячите.

В млекосъбирателния сектор на доилната зала се монтира хладилна вана с вместимост около 1,4 т, осигурен с резервна млечна помпа за експедиране на млякото или 2 хладилни вани с вместимост от 0,8 т. Вани от двата типа предлага Alfa Laval Agri.

В съседното помещение се разполага миещото устройство за доилната инсталация, автоматична пералня за изпиране на работното облекло, както и кърпите за подсушаване виметата на кравите. Тук има и мивка с топла и студена вода, както и електрически бойлер.

В машинното помещение се монтират вакуум помпите, както и главното електрическо табло за комлекса от сгради.

В съседство е предвидено помещение за мениджъра на фермата, както и за обслужващия компютър.

След изхода от доилната зала, в съседство с чакалнята, е оформено помещение с фиксатори за осеменяване и ветеринарна обработка на кравите.

Отпадните води от измиването на коридорите след доилната зала, на доилните боксове вътре в залата, от подовите сифони на родилните боксове, както и течната фракция и атмосферните води от торохранилището се отвеждат в отделна шахта за течен тор. Полезната вместимост на тази шахта следва да бъде около 50 m³ , така, че да се изпомпва веднъж на 2 – 3 месеца с цистерна тип “Спартак” и да се откарва и внася върху собствени или арендувани земеделски земи на инвеститора.

Шахтата следва да бъде вкопана, кръгла и с бетонирани стени. Преди всяко изпомпване течната торова маса в шахтата да се хомогенизира старателно.

Отпадните води от траншеята за доячите в доилната зала, от тоалетната, както и от измиването на млечните танкове и доилната инсталация се отвеждат чрез отделна канализационна система в изгребна шахта с полезен обем около 10 m³. Изхвърлянето на отпадните води от тази шахта става на място, предписано от местната В и К служба и РИОКОЗ. Тази шахта също е вкопана, кръгла и с бетонирани стени и дъно. И двете торови шахти трябва да се обезопасят, като се покрият с подходящ капак.

2.3. Родилно отделение.

Родилното отделение се разполага северно от производствената сграда в непосредствена близост до доилната зала. Състои се от 4 индивидуални родилни бокса (2.50/3.00 m) и технологичен коридор (1.50 m). Боксовете са разграничени помежду си и от коридора чрез леки стени от хидрофобен шперплат, укрепен чрез винкелни рамки. Във всеки бокс има подвижна дървена хранилка-ясла (височина от към бокса 30 см, височина на дъното на яслата от пода 5 – 10 см, задна височина на яслата – 70 – 75 см, горна ширина – 70 – 80 см, фронт за хранене 110 – 120 см) и индивидуална поплавкова или клапанна поилка. Дъното на боксовете е бетонирано с наклон (2 – 3 %) към подови сифони за отвеждане на отпадните води след измиване и дезинфекция. Преди всяко отелване дъното на боксовете се постила с дълбока постеля (слама). Помещението ще се вентилира естествено, чрез прозорците.

Доенето на вече отелените в родилните боксове крави (т.н. “раздояване”) се извършва в доилната зала, след приключване на доенето на животните от производствените групи. Млякото на скороотелените крави, съдържащо коластра се събира отделно и се дава за пиене на новородените телета.

2.4. Сгради и съоръжения с хигиенно и профилактично предназначение.

2.4.1. Пропускателен пункт.

Ще се построи на главния вход на фермата и е предназначен за контрол и обработка на влизащи хора и транспортни средства. Състои се от:

-дезинфекциионна площадка за транспортните средства (площадката е бетонирана, с размери – ширина – колкото е широка входната врата, дължина 6 – 8 m и дълбочина 20 – 30 сm;

- дезинфекциионна площадка за хора – състои се от бетонирана площадка (1.00/1.00/0.15 m) за дезинфекция на обувките и от мивка с кранове за измиване и дезинфекция на ръцете.

В него ще се изгради баня с помещение за съхраняване (в гардероби) на цивилното и работното облекло на персонала. Капацитета на филтъра е съобразен с броя на обслужващия персонал. В него работниците се изкъпват и сменят дрехите си при влизане и при напускане на обекта.

Ще се обособи като самостоятелно помещение към производствената сграда за кравите или към родилното помещение. В него ще се съхраняват необходимите лекарствени средства, дезинфекционни препарати, инструментариум и др.

Предназначен е за съхраняване на труповете умрели животни и на други биологични отпадъци (плаценти и др.). Ще се изгради на линията на оградата на фермата от бетон (ламарина), с плътно затваряща се врата и отделен достъп до него от външната страна на фермата.

Предназначен е за изолиране на болните животни заразоносители и заразоотделители. Ще се бособи като плътно изолиран бокс (3.00/3.00 m) в края на производствената сграда. Оборудван е като родилния бокс.

Обектът ще бъде ограден с ограда (с височина 1.50 – 2.00 m) състояща се от мрежа, която се монтира на вкопан в земята бетонов бордюр с височина 25 см и ширина 15 см . Такова решение на оградата позволява защита на територията на фермата не само от домашни или диви животни, но и от гризачи. С това се намалява риска от проникване на зараза от вън, както и на разпространение на заразно начало от отглежданите във фермата животни.

Торохранилището (25.00/18.00/1.50 m) с обем от 675 m³ ще позволи да се съхранява получения твъд тор от фермата за период от 6 месеца, време напълно достатъчно той да узрее и да се превърне в органичен тор, подходящ за наторяване на земеделски земи. То е на минимум 100 м от производствената сграда и комуникацията до него е с твърда настилка.То ще се изгради вкопано (или полувкопано) в зависимост от дълбочината на подпочвените води, с хидроизолирани стени и под (от железобетон или друг подходащ материал, напр. синтетично покритие). Подът ще бъде с наклон от 2-3 % към канал с решетка за отцеждане на торовите и атмсферните води. Последните ще се заустват в шахтата за отпадните води, която ще се изгради в непосредствена близост до торохранилището. Шахтата ще поема и всички отпадни води от кравефермата (урина, отпадни води от измиването на доилната инсталация, за хигиенизиране на помещенията и др.). Тя ще се изгради от бетон или друг хидроизолиращ материал и след напълване ще се изпразва.

В него ще се съхранява силажирания фураж за кравите. Ще се изгради като надземно бетонно съоръжение (около 400 m³) – с бетониран под, с ширина 6 – 8 m и две успоредни надлъжни стени с височина 2.00 m.

От животните в кравефермата ежедневно ще се получава около 2400 кг твърд тор и около 840 л урина. Торът от двете торови и технологични пътеки на производствената сграда се почиства чрез открит верижно-планков транспортьор. Притикваният от металните планки тор попада в бетонна вкопана шахта, разположена вътре в сградата. Тя е с размери 200/200/200 см . От там се поема от наклонен торов транспортьор, който товари торта в чакащо ремарке, което след напълване го транспортира до торището. Там торът се съхранява до частичното му минерализиране и микробно деконтаминиране, с цел оползотворяването му върху земеделските площи, собственост или арендувани от собственика на фермата.

Почистването на тора от доилната зала и чакалнята към нея е посочено в т.2.2.

3.2.Хранене ( раздаване на фуражите)

Необходимите за изхранването на животните груби и концентрирани фуражи ще се произвеждат върху собствени земеделски площи или ще се закупуват готови. Обработката на фуражите и подготвянето на съответните дажби за животните ще се извършва в близкоразположена фуражна кухня (която не е предмет на настоящия проект). Кратността на зареждането на предварително приготвените фуражи ( груби и концентрирани) за съответния ден зависи от количеството на изконсумираните фуражи и вместимостта на ремаркето-смесител. Зареждането на фуражите става чрез фуражораздаващо устройство (миксер). Миксерът се придвижва по хранителната пътека от край до край по дължината на производствената сграда.

Преди всяко следващо зареждане на фуражи трябва внимателно и качествено да се почистят останалите пред животните хранителни отпадъци.

3.3. Поене

Поенето на животните в производствените сгради се извършва от групови водопойни корита, снабдени с електроподгревателни устройства срещу замръзване през зимата. Поилките са разположени върху проходите между редиците боксове, така че всички животни имат неограничен достъп до тях по всяко време на денонощието. При това се предвижда температурата на водата в тези поилки целогодишно да бъде по-висока от 10⁰ С.

Кравите обитаващи родилните боксове се поят от единични клапанни или поплавкови поилки.

При необходимост от 80 до 100 л вода дневно на крава (за поене и поддържане хигиената на животните), водоизточникът на фермата трябва да осигурява от 7.7 до 9.6 m³ вода дневно за технологичните процеси и за потивопожарни нужди. Водата трябва да отговаря на изискванията на Наредба №9 /16.03.2001

Доенето на животните от 2-те групи ще се извършва за около 2-2,5 часа в зависимост от създадената организация и опита на доячите. Предвижда се тнрикратно доене .

Придвижването на кравите към вътрешната торова и технологична пътека, а оттам към чакалнята става след позициониране на системата от технологични врати, показани в чертежите.

Чакалнята не може да побере едновременно всички животни от групата, поради което част от тях чакат в технологичната пътека.

След излизане от доилната зала на първата партида от издоени крави те се насочват чрез системата от врати към далечния за групата си коридор за връщане. Целта е да се избегне смесването на издоени и още неиздоени животни при връщането им на територията на групата. При завръщането си кравите се насочват към своята зона за хранене, а след завръщането и на последната крава от групата се отварят всички врати между технологичните пътеки за нормално движение на кравите.

4.5. Микроклимат

За да се проявят генетичните заложби за продуктивност на кравите, освен качествено и пълноценно хранене и осигурени технологични параметри (площи за почивка, хранене и движение на животните), необходимо е на животните да се осигури оптимален микроклимат, както следва:

1. Температура на въздуха – оптимална 10-20 ^оС, технологично допустима от 5 до 28 ^оС;

2 .Влажност на въздуха - оптимална 60-75 %, технологично допустима от 50 до 85 3.Скорост на движение на въздуха – до 0.3 през зимата, до 1.0 m/s през пролетта и есента и до до 1.5 m/s – през лятото;

4. Осветление

4.1. Естествено

- светлинен коефициент /СК/ 1:13 до 1:15 доилна зала - светлинен коефициент – от 1:10 до 1:20;

- коефициент на естествено осветление /КЕО/ в % - 0,5 – 1,0

4.2. Изкуствено /lx/ - 50-100

5. Шум / dB/ - до 75

6. Токсични газове

6.1. Въглероден диоксид /%/ до 0,3

6.2. Амоняк /mg/l/ - до 0,02

6.3 Сероводород / mg/l/ - до 0,01

7. Прах / mg/m3/ -- средноденонощна 3,5, максимална /при въздействия до 2 часа – до 5 /

8. Микробно число / бр микроорганизми/ m3/ - до 50 000

9. Застроена кубатура на едно животно – 15 – 25 m³.

5. Организация на производството

Във фермата няма да има строга специализация на труда. Всеки работник ще има определена специализация и своя отговорност, но ще бъде обучен и в състояние да извършва и други видове дейности. Специална квалификация за механизатор (водач) ще бъде задължителна само за работниците, отговарящи за залагането на фуражите и за транспортирането на тора. Необходимата квалификация за работа с доилна техника, придобита след съответно обучение, трябва да притежават всички работници във фермата. Доенето ще се извършва от предварително определени доячи, но при състав от хора придобили необходимата квалификация всеки от работниците ще може да покрива смени и отпуски на основните доячи. В състава на екипа от работници по обслужването на фермата е наложително да има фактически пълна взаимозаменяемост.

С отглеждането на животните от фермата ще бъдат ангажирани следните по категории и брой работници:

• 
  механизатор – 1 бр.
  
• 
  доячи – 2 бр
  
• 
  осеменител, организатор на производството – 1 бр.
  
• 
  ветеринарен лекар – 0,25 бр
  

Настоящата записка е разработена в съответствие с Наредба №2 от 05.05.1987г., ПСТН Наредба № 2 от 1994г. и Инструкция №1, чл.17

Във фермата ще работи технологично оборудване, което изисква специални умения и подготовка на работниците. Такова оборудване е техниката за механизирано раздаване на фуражите, придвижване, изкарване и товарене на тора в торовото ремарке и др. в тази връзка собственикът на фермата (или упълномощен от него) трябва да създаде необходимата организация на работа, да осигури квалифицирани и инструктирани по БХТПБ работници по тези дейности, както и да следи за стриктното спазване на инструкциите.

Не се допуска качването на ремаркето смесител, както и на цистерната за течен тор, когато същите са агрегатирани към трактора.

За всички машини и съоръжения стриктно да се спазват инструкциите, изискваниата и предписанията на доставчика или на производителя на оборудването. Задължително е цялото оборудване да бъде заводски обезопасено и да притежава сертификат за качество и безопасност по време на работа.

Животновъдните сгради се отнасят по своята безопасност към производствата от категория В (Наредба № 2 за ПСТН, чл.215).

Необходимите подръчни противопожарни уреди и съоръжения, съгласно Приложение 2 към чл.2 от Наредба №2 за ПСТН (отнесени към т.46, стр.283 и т.12, сп.302) са следните:

А.За всяка производствена сграда:

• 
  Прахов пожарогасител 6 кг – 1бр.
  
• 
  Кофпомпа за вода и мокрител – 1 бр.
  
• 
  Съд за вода, 200 л – 2 бр.
  
• 
  Кофа метална – 2 бр.
  
• 
  Лопата – 2бр.
  
• 
  Вила – 2 бр.
  

• 
  Забранено паленето на огън – 3 бр.
  
• 
  Забранено пушенето – 3 бр.
  
• 
  Място за пожарогасител – 3 бр.
  

По време на работа не се отделят вредни за работещите вещества, освен прах от растителен произход без алергенно действие и несъдържащ токсични и фиброгенни смеси с нива над пределно допустимите концентрации (ПДК). Не е необходимо да се предвиждат специални предпазни средства освен нормалното работно облекло.

Съгласно Наредба № 35/2001 на МЗГ при избора на породи животни от даден животински вид, се взема предвид приспособяването на животните към местните условия, жизнеспособността им и устойчивостта им към заболявания. При избора на животни се избягват породи, отглеждани в интензивно животновъдство и с които се свързват определени болести или здравни проблеми (PSE синдром, внезапна смърт, спонтанен аборт, трудни раждания, изискващи цезарово сечение и други). При формиране на стадо от определен вид животни, животните трябва да произхождат от стопанство с биологично производство. Стадо за биологично производство може да се формира и от животни в стопанството, които не се отглеждат по биологичен начин, с разрешение на контролния орган и при условие, че животните преминат период на преход . Подновяване или възстановяване на стадо с животни от стопанство с небиологично производство се разрешава от контролния орган, когато: 1. липсват животни, които се отглеждат по биологичен начин; 2. има висока смъртност на животните, поради здравни причини или природни бедствия. За подържане на естествения ремонт и възпроизводство на стадото, всяка година максимум 10 % от кравите могат да се подновят с женски животни, които не се отглеждат по биологичен начин.С разрешение на контролния орган, процентите по ал. 1 се увеличават до 40 %, когато:

1. е сменена породата на отглежданите животни;

2. е въведена нова специализирана порода животни от същия вид.

Мъжки животни за разплод се вземат от стопанства с небиологично производство при условие, че животните ще се отглеждат и хранят по биологичен начин. Върху всяка редица делители между индивидуалните боксове е монтирана тилна ограничителна тръба, която може да се премества напред или назад в зависимост от екстериорните измерения на животните и замърсеността на бокса.

Когато животните се вземат от стопанства с небиологично производство, контролният орган може да предпише карантинен период и други специфични мерки за опазване здравето на животните.

На основа на тези изисквания бе направен анализ на статуса на млечното говедовъдство в България и целесйъобразността от интроуциране на нови породи крави. Приема се констатацията, че най-разпространената в Европа порода – черношарената не отговаря напълно на съвременните изисквания , които се базират не на количеството получено мляко, а на получените млечни белтъчини. В същото време следва да се подчертае, новият приоритет при селекцията на животни, предназначени за производство на биологична продукция, а именно селекция по признака «устойчивост на заболявания». Сравнителните проучвания показват, че е целесъобразно интродуциране на животни от френската порода Montbelliarde /монтбелиард/ /фиг.4/, която е създадена като комбинирана порода, но има линии с млечно направление. Породата се характеризира с високи възможности за адаптация. Устойчива е на ниски температури и на високи летни температури /до 35оС/. С успех се отглежда в условията на континетален климат до надморска височина 600 м. Млечната продуктивност е около 5500 л годишно, но се характеризира с високо съдържание на белтъци в млякото и с висока концентрация на важния за технологиите за преработка на млякото бета-казеин. От 100 л мляко от тази порода се получава 20-22 кг сирене, докато от същото количество мляко от черношареното говедо количеството на полученото сирене е 16 кг. Кравите се отличават със сравнително висока маса – 600 кг, висока възможности за адаптация и значително по-дълъг експлоатационен период в сравнение с черношарените крави /минимум 6 лактации/

Животните се отглеждат свободно-боксово, като им де осигуеряват площите регламентирани в Наредба № 35. Задължително е осигуряване на дворове за разходка , както и ежедневни разходки към пасището в продължение минимум на 60 мин при скорост на движение 4,2-5,5 км/час.

Раздела включва: дажби за бременни юници, дажби за лактиращи крави, дажби за женски телета за разплод – летен и зимен период, схема за хранене на телета до 3-месечна възраст, целодажбена смеска за мъжки телета и фуражен баланс.

1. 
   Дажби за бременни юници
   

2. 
   Дажби за лактиращи /препоръчителни/
   

3. Схема за хранене на телета от раждане до 3-месечна възраст

Препоръчваме схема за хранене на телета /мъжки и женски/ от раждане до 3-месечна възраст, когато става отбиването на женските телета. За мъжките телета се препоръчва отбиване на 2-месеца, като до този период се хранят по същата схема, както и женските телета. Схемата включва и първите дни – коластра, третия ден с майчино мляко и след 3-ия ден използването на млекозаместител. Приготвянето на млекозаместител става в съотношение 6-7:1. Постепенно се включва и стартерна смеска, а люцерновото сено е на воля.

4. 
   Дажби за женски телета за разплод след 4-месечна възраст до заплождане
   

4. 
   Целодажбена смеска за мъжки телета за угояване
   

На базата на разработения оборот на стадото /за 1 календарна година/ и дневните потребности от фураж за 1 животно е съставена и фуражния баланс – количество фураж в /тонове/ необходим за 1 година на стадо от 70 броя бременни юници.