1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Понятие за престъплението. Престъплението като деяние, престъпен резултат, причинна връзка. Обществена опасност и противоправност на престъплението
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Състав на престъплението
| Понятие за престъплението. Престъплението като деяние, престъпен резултат, причинна връзка. Обществена опасност и противоправност на престъплението
Понятие за престъпление Обект на престъплението ОП е онова, което изпитва неблагоприятните му последици. Това са обществените отношения, които попадат в обхвата на НК. Общият обект се защитава от цялото НП, докато родовият – от онази отделна глава на Особената част на НК, в която то е предвидено. Непосредственият обект е онзи, на който посяга едно индивидуално извършено престъпление. Най-често престъпленията са еднообектни, но има и такива, които посягат на повече обекти, например: грабеж –основен обект: обществените отношения, които защитават личната собственост, допълнителен елемент(задължителен): засягането на личната свобода чрез съдържащата се в него принуда; взломна кражба – основен обект е чуждата собственост, допълнителен (но в този случай факултативен) – засягането на собствеността на взломената вещ, не е задължително за да има кражба. Предмет на престъплението е онази материална съставка на обекта му – вещ, информация, човешко тяло и пр., с която се оказва неблагоприятно въздействие и върху самия обект. Самият предмет не претърпява по необходимост неблагоприятни промени – например в случай на кражба. Освен това той не е и винаги задължителен. Докато предметът на престъплението е част от обекта му, то средството на престъплението е част от съставящото го деяние. То увеличава възможностите на самото деяние, заради което позволява или изобщо извършването му (например имотната облага при подкупа) или поне по-ефективно осъществяване на престъплението и по-тежко или по-сигурно засягане на обекта му (напр. кражба с използване на техническо средство). Принадлежащото на дееца средство на извършеното умишлено престъпление подлежи на отнемане във всички случаи. Състав на престъплението СП се определя като съвкупност от обективни и субективни признаци, които очертават особеностите на определен вид престъпление и служат за неговото установяване. Щом престъплението е законоустановено, то неминуемо има и предвиден за целта състав – законов състав. В негов противовес е фактическият състав. Законовият състав спада към правото, фактическият състав – към действителността. Съставът съдържа само типичните особености на отделния вид престъпление, а не всички възможни негови особености. Докато общото определение по чл. 9 НК очертава онова, което е присъщо на всички видове престъпления – “престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.” – пет основни свойства: деяние, обществена опасност, противоправност, вина и наказуемост, то съставът на престъплението очертава онова, което е присъщо само на отделния вид престъпление – неговите типични особености, по които този вид престъпления се различават от другите. Има престъпления, за които е предвиден само един състав. Понякога за едно престъпление са предвидени повече състави – един основен, а останалите са квалифицирани и (или) привилегировани. Квалифицираните са за по-тежко наказуеми случаи, привилегированите, обратно, за по-леко наказуеми случаи на същото престъпление. Съставът на престъплението се състои от обективни и субективни признаци. Обективните отразяват обективните особености на престъплението – тези, които са извън психическите преживявания на дееца; докато субективните отразяват субективните му особености – тези, които са част от психическите преживявания на дееца. Взети съвкупно, ОП формират обективната страна на престъплението в широк смисъл, а СП – субективната му страна. Обективната страна в широк смисъл се разделя на три: обект, обективна страна в тесен смисъл и субект. Тези три части на състава заедно с четвъртата му част – субективната страна, се наричат елементи на състава на престъплението. Всеки от тях се състои от един или повече признаци: Обектът на престъплението включва един или повече признаци, които обозначават единственото или различните ОО, върху които то посяга, в това число и предметът на престъплението като тяхна материално съставка. Обективната страна на престъплението включва признаците, които обозначават: а) евентуално описаната обстановка за неговото извършване (време, място и други условия) – незадължително; б) самото престъпно деяние, чрез което се извършва престъплението, в това число евентуално определения му метод (начин или средства за извършване) – признаците за него се определят като “изпълнително деяние” и са задължителни за всички престъпления; и в) евентуално посочените последици на престъплението – “престъпен резултат” и не са задължителни за всички престъпления. Субектът на престъплението включва един или повече признаци на онзи деец, който би могъл да го извърши. Задължителни са за онези престъпления, които не могат да се извършат от всяко НОЛ, тоест от общ субект, а само от особен субект (длъжностно лице, военнослужещ и др.). Тези признаци следователно допълват основните качества на субекта – човек, необходима възраст, вменяемост, като сами по себе си са също обективни. Субективната страна включва поне един признак относно вината и в частност относно нейната форма и вид, който е задължителен, както и други, незадължителни (факултативни) признаци, наричани още специални субективни признаци – относно цел, мотиви, и прочие, които законодателят е решил да посочи изрично, защото е сметнал, че само така може да опише пълноценно престъплението. Основният състав очертава типичните особености на всички престъпления от този вид. Квалифицираният състав съдържа всички признаци на ОС заедно с един или повече други обективни или субективни признаци, които придават по-голяма ОО или съответно обществена укоримост на престъплението и обосновават налагане на предвидено в закона по-тежко наказание. Привилегированият състав съдържа всички признаци на ОС заедно с един или повече други обективни или субективни признаци, които придават по-малка ОО или съответно обществена укоримост на престъплението и обосновават налагане на предвидено в закона по-леко наказание. Съставомерността означава, че определено деяние изпълва всички признаци на някакво престъпление. Така наличието на съставомерност означава положителен отговор на въпроса дали е осъществен състав на престъпление, но не и отговор на въпроса какъв състав е осъществен. На този въпрос отговаря наказателнопровната квалификация на деянието – убийство, измама, палеж и пр. Ползва се само понятието несъставомерност, което означава, че деянието няма правната квалификация на нито едно престъпление. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|