1.1.2. Обект на нападението
Обект на нападението при неизбежната отбрана може да бъде не само животът на гражданите, но и всички държавни, обществени и лични правнозащитими интереси – външната и вътрешната сигурност, собствеността, здравето, свободата, честта, половата неприкосновеност на личността, личните имуществени права, общественият ред и спокойствие и др.
1.1.3. Субект на нападението
Субект на нападението при неизбежна отбрана може да бъде всяко физическо лице. Не е необходимо то да е достигнало определена възраст или да действа в състояние на вменяемост, т.е. нападателят може да бъде и наказателнонеотговорно лице.
1.1.4. Непосредственост на нападението
Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено, а то е такова от момента на започването му до момента на неговото приключване. Това са времевите граници, в които причинените на нападателя вреди ще са при неизбежна отбрана. Ето защо е необходимо посочените два момента да бъдат точно определени във времето.
а. Започване на нападението
В практиката се приема, че нападението е започнало, не само когато е започнало самото увреждане на съществуващите обществени отношения, но и когато е създадена реална опасност от увреждането им. Така например, ако нападателят действа с огнестрелно оръжие или нож, не е необходимо отбраняващият се да изчаква насочването на пистолета или замахването с ножа от близко разстояние, за да предприеме действия в своя защита.
б. Приключване на нападението
Нападението е приключило при няколко хипотези. Общото за всички тях е, че опасността от увреждане на обществените отношения е отминала, поради което вредите, причинени на нападателя, няма да са при неизбежна отбрана.
На първо място, нападението е приключило, когато неговият обект е окончателно увреден и няма какво повече да се защитава чрез неизбежна отбрана.
На второ място, нападението е приключило, когато нападателят го е прекратил. Прекратяване ще е налице, когато по собствени подбуди или обективна невъзможност да го продължи, нападателят е дал външен израз на отказ от по-нататъшните действия, застрашаващи живота и здравето на нападнатия – захвърляне на оръдието, с което се осъществява нападението, напускане на местоизвършване на деянието и др.
На трето място, нападението е приключило, когато нападателят е приведен в състояние, в което не може да го продължи.
След като нападението е вече приключено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение, но не и като извършени при неизбежна отбрана. Общото между тях е, че и в двата случая има упражняване на насилие или друго противоправно действие. При неизбежната отбрана обаче, отбраняващият се уврежда нападателя в момент, когато нападението продължава, и целта му е да го отблъсне. В условията на чл. 118 и 132 НК деецът, в състояние на силно раздразнение, извършва убийството или нанася телесната повреда, след като нападението е вече прекратено.
Сподели с приятели: |
