1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Оспорване
Страната, на която документа се противопоставя може да разруши неговата доказателствена сила като оспори неговата истинност и докаже, че той е неистински. Когато документът е диспозитивен да се оспори неговата истинност, значи да се заяви, че е неавтентичен, тоест, че е подправен. Това е единственият път за защита срещу формалната доказателствена сила на документа независимо от това, дали той е официален, или частен. Когато документът е свидетелстващ, да се оспори неговата истинност, значи: а) или да се заяви, че той е неавтентичен – тогава оспорващият отрича формалната доказателствена сила на свидетелстващия документ; или б) да заяви, че той е неверен – тогава оспорващият отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ, като твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването трябва да се заяви изрично и недвусмислено с отговора на съдопроизводственото действие, с което е представен, ако е представен в съдебно заседание може да се оспори до края на заседанието. Тежестта на доказване неистинността на документа носи страната, която оспорва истинността на документа, ако той е подписан от нея. Когато се оспорва истинността на неподписан от оспорващия документ, страната, която го е представила и иска да се ползва от него, трябва да докаже неговата автентичност, тоест, че той изхожда от лицето, което е според нея издател на неподписания документ Въз основа на проверките съдът или отхвърля или уважава оспорването. Уважи ли го, той изключва неистинският документ от доказателствата. По своето естество оспорването на истиността на документ е предявяване на инцидентен установителен иск по този въпрос. Затова становището на съда решава със сила на пресъдено нещо спора по истинността на документа. Начини за оспорване на документ (извън разгледания): Заинтересованата страна може преди образуване на делото да предяви установителен иск относно истинността на документ. Ако не е сторила това и е изпуснала срока за оспорване по чл. 193 ГПК, тя може да предяви отделен иск по чл. 124, ал. 4 и въз основа на него да спре делото, по което оспореният документ е представен. Най-после, ако е влязло в сила решение, основано на подправен документ, заинтересованата страна може по наказателен ред да установи подправката и да иска отмяна на влязлото в сила решение – чл.303, ал. 1, т. 2. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|