1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Отказ от иск – изявление на ищеца отправено до съда, че не поддържа занапред иска си тъй като той е неоснователен.
При оттеглянето ищецът се отказва временно от търсената с иска защита. При отказа ищецът окончателно се отказва от търсената защита, признава се, че искът му е неоснователен, тоест, че твърдяното от него право не съществува или че отричаното от него право съществува. Искът не може да бъде предявен отново. Общото при отказа от иск и оттеглянето на иск е десезирането на съда. Отказът от иск стои по-близо до признаването на иска, като тук признаването се прави не от ответника, а от ищеца. И двете са свързани с отказ да се търси по нататъшна защита. Разликата между отказа и признаването се състои в техните последици. Отказът от иска е процесуално действие, а не материално правен отказ от съществуващо материално право претендирано с иска. Материалното право продължава да съществува, не се погасява, погасява се правото на иск. Затова ОИ може да изхожда и от процесуален субституент, макар че той не разполага с материалноправна разпоредителна власт относно спорното право. При отказа от иск никога не е необходимо съгласието на ответника. Може да се направи по всяко време докато делото е висящо, но не и след влизане на решението в сила. Отказът от иск е неоттегляем. Отказа от иск се ползва със силата на присъдено нещо, затова пречи на ищеца да предяви същия иск отново. Отказа от иск може да се направи писмено или устно, не е необходимо да се посочва мотива. Силата на присъденото нещо при отказа от иск се различава от силата на присъдено нещо, произтичаща от съдебно решение в две насоки. На първо място, при отказ решение не се постановява – само делото се прекратява. Същевременно СПН прикрепена към отказа от иск важи само между страните по делото и техните правоприемници и не се разпростира спрямо лицата, спрямо които се разпростира силата на присъденото нещо на решението. По специално ОИ, предприет от процесуалния субстиуент, не може да породи СПН срещу носителя на спорното право, неучастващ в делото. При делбата не може да има отказ от иск, защото не може да има вечна съсобственост. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|