1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
д) писмени доказателства – видове, оспорване
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Материална доказателствена сила е присъща само за свидетелстващите документи.
| д) писмени доказателства – видове, оспорване
Писмените доказателства или документите са вещи, върху които с писмени знаци са материализирани изявления. Елементи: 1. вещ; 2. писмен документ – щом има писмени знаци; 3. материализирано волеизявление Чертежите, снимките, графичните знаци не са документи, а веществени доказателства, защото не материализират писмено волеизявление. Подписаният документ има винаги за свой автор – лицето, което го е подписало, затова и неграмотното лице може да издава документи. Видове документи свидетелстващ – този който материализира удостоверително изявление на своя издател. С това изявление издателят на документа свидетелства за съществуването или не на определен факт. Такива са всички нотариалните удостоверения, счетоводни книги и т.н. диспозитивен – материализира други неудостоверителни изявления – различни правни актове, писмените сделки, договори, завещания. Разликата между тях се изразява в доказателствената сила. Материална доказателствена сила е присъща само за свидетелстващите документи. Само при тях възниква и въпроса за верността, защото правният акт може да бъде валиден или невалиден, но не може да бъде верен или неверен. Документите делим още на: официални документи – материализира волеизявление на орган на държавната власт именно в това му качество. Издател на официален документ може да бъде само орган на държавната власт – трябва да е с държавна компетентност. Официалните документи могат да бъдат както диспозитивни /АА; съд.решение/, така и свидетелстващи /нот.удостоверение; съд. протокол/. частни документи – те материализират или правно ирелевантни изявления или граждански изявления в широк смисъл на думата /всеки който не е орган на държавната власт/. Частните документи могат да бъдат както диспозитивни /документ за гражданска сделка, за договор, саморъчно завещание/, така и свидетелстващи /разписки и др./ Според това дали документът освен изявлението материализира и подписа на своя издател, документите биват: подписани – саморъчно изписване на името от издателя; или неподписани. Документите още могат да бъдат истински /автентични и верни/ и неистински /неавтентичен или неверен/: 1) автентичен – който действително материализира изявлението на това лице, което се сочи като негов автор – т.е. сочененият и действителен автор съвпадат. 2) неавтентичен – авторът е невярно/неправилно посочен. Само свидетелстващите документи могат да бъдат верни – които отговарят на действителното фактическо положение, което удостоверяват – или неверни – не отговарят на удостовереното в тях фактическо положение. Както неавтентичните, така и неверните документи са неистински. Те нямат доказателствена сила. Всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено, а когато е и подписан – доказва че изхожда от лицето, което е негов издател. В това се състои т.нар. формална доказателствена сила на документа. За разлика от диспозитивните документи, свидетелстващите документи разполагат с една особена доказателствена сила, т.нар материална сила. Официалния свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа, подписал документа са се осъществили така както се твърди в документа. Материалната сила предпоставя, че: документът е издаден от длъжностно лице; че е издаден в кръга на удостоверителната компетентност на издателя му; че при издаването органът е спазил предвиденото от закона производство Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|