1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Защита срещу ЗИ поради невъзможност за оспорване.
| Възражение. Действие.
Няма изискване за неговата обоснованост. Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта. То е пречка за влизане в сила на ЗИ, респективно за издаване на ИЛ. Заявителят в едномесечен срок и при довнасяне на дължимата държавна такса може да предяви иск относно вземането си. При липса на възражение ЗИ влиза в сила , което е предпоставка за издаване на ИЛ и започване на принудително изпълнение.ЗИ не подлежи на обжалване, освен в частта на разноските. ИЛ следва да бъде издаден от съда служебно незабавно сред изтичане на срока за възражение. Същевременно съществуването на вземането не е установено със СПН. С изтичане на преклузивните срокове по чл.424 обаче се получава ефект, аналогичен на СПН. Възраженията по исков ред ще бъдат преклудирани. Иск за оспорване на вземането Чл. 424. (1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. (2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. Защита срещу ЗИ поради невъзможност за оспорване. Чл. 423, ЗИД на ГПК параграф 14 – “длъжникът подава възражение” до въззивния съд. По-горен съд се сезира с възражение.Приложното поле на това възражение е различно от това по чл.414 (за оспорване на задължението). Възражението не спира изпълнението. Възражение пред въззивния съд Чл. 423. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. (2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 – при надлежно обезпечение. (3) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. (4) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2. Предмет на производството пред въззивния съд е основателността на подаденото възражение – 423, ал.1. При приемането на възражението изпълнението на издадената заповед се спира по силата на закона – 423, ал.3, изр.2 424, ал. 4 – при приемане на възражението разглеждане на делото от първоинстанционният съд продължава с указания по чл.415, ал.1 – че може заявителят да предяви иск относно вземането си. Действие на възражението Чл. 415. (1) Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. (2) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418. Искът е наречен от закона иск за съществуване на вземането, но кредиторът ще следва да предяви не установителен, а осъдителен иск. Защита срещу материалноправно незаконосъобразна ЗИ, респективно срещу принудително изпълнение, основано на такава заповед. Чл.424, ал1- “Иск за оспорване на вземането:Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. (2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. “ Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|