1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Обезпечение пред съд – ЗЗД
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Охранителни производства: а) характеристика; б) видове; в) нотариални производства. а) характеристика
| 5. Обезпечение пред съд – ЗЗД
Когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Стойността на ценните книжа и на недвижимите имоти се пресмята с 20% под пазарната им цена. Залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка. Ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й. Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението. Охранителни производства: а) характеристика; б) видове; в) нотариални производства. а) характеристика В чл. 530 – 607 ГПК урежда няколко охранителни производства. И други закони уреждат различни особени охранителни производства (напр. чл. 8 ЗЛС (Чл. 8. Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. Представителят се назначава предпочитателно измежду роднините или близките на отсъстващия. Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава. Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва), чл. 10 ЗЛС – назначаване на представител на безвестно отсъстващия, чл. 73 (2) СК – за разрешаване на сделки от името на ненавършили пълнолетие и така нататък). И за тях важат, доколкото друго не е предвидено, общите правила на ГПК. БЕЛЕЗИ НА ОХРАНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО: ОП споделят белезите, които са присъщи на всяко производство като динамичен ФС. Но те са съдебни производства. Органът, който придвижва производството и постановява охранителния акт е съдът или нотариус (затова не са охранителни производства, производствата по съставянето на актовете за гражданското състояние, за назначаването на настойник и др.). Съдебният характер на ОП е основанието, за да се прилагат спрямо тях редица правила, присъщи на съдебните производства. Все от тази особеност на ОП следва, че за тях важи изискването за съдийска независимост. То е основанието за причисляването на охранителното производство към юрисдикционната дейност като се обявяват за проява на доброволна юрисдикция за разлика от исковите производства като проява на спорна юрисдикция. Правните последици на охранителните производства са свързани с гражданските правоотношения в широк смисъл на думата, т.е. гражданските дела, а не до държавноправни отношения. От този гледна точка искането да се издаде ОА е гражданско дело в широк смисъл на думата. Охранителният акт не е акт на защита на накърнено гражданско право. Тези актове лежат извън сферата на защитата по повод правонарушенията. Той не се предизвиква от правонарушение и не се явява санкция поради правонарушение. Това е акт на съдебно съдействие при правомерно проявление на гражданската правоспособност и на упражняване на гражданските права. Предназначението им е да се породи изгодна за молителя правна последица, без същевременно да има посягане върху чужда правна сфера. Само ако е порочен, охранителният акт може да засегне чужда правна сфера, т.е. охранителни са тези производства, които целят издаването на охранителни актове. За разлика от защитните и санкционните производства, охранителните производства са едностранни и безспорни. Едностранни – развиват се само с участието на молителя и съда. Безспорни, тъй като молбата не е в състояние да предизвика правен спор. Имат не репресивен, а превантивен характер. Цели предотвратяване на нарушенията в областта на гражданските правоотношения. С оглед на тази характеристика, те не подлежат на принудително изпълнение. Различават се от актовете на спорната администрация по това, че не обременяват правната сфера на друго лице. Общото е, че представляват държавна (съдебна) намеса в областта на гражданските правоотношения, която не е предизвикана от правонарушение и затова може да се окачестви като съдебно управление на гражданските отношения. Съдът не разполага с обща власт за охранително въздействие върху гражданските отношения. Законът овластява съда в определени случаи, т.е. няма общо охранително производство, а съвкупност от такива, съобразно особеностите на акта, към който са насочени. ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА (чл. 530 – 541): Не започва служебно, а по молба на заитересованото лице. Молбата трябва да е писмена, да сочи охранителния акт. При нужда – доказателствата в подкрепа на искането и да бъде подписана. Охранителните производства са родово подсъдни на районните съдилища. Местната подсъдност се определя от постоянния адрес на молителя. При няколко молители – постоянния адрес, на който и да било от тях. Разглеждането, поради едностранния характер на производството става в закрито заседание. Възможно е и открито (напр. разпит на свидетел). Важи принципът за дирене на обективната истина. В случая става изключително служебно, поради липса на друга страна. За съда съществува задължението да провери по свой почин дали са налице условията за издаване на охранителен акт. Може сам да събира доказателства. Може да постанови молителят да се яви лично пред него, за да го разпита. Чл. 534 – декларация, потвърждаваща твърдените факти. За истинността й молителят носи отговорност по чл. 290а НК. Декларацията няма доказателствена сила за съда. Тя се преценява с оглед другите данни по делото. Допустими са всички доказателствени средства. След като събере доказателствата относно фактите, релевантни за искания ОА, съдът се произнася с решение: а) Ако са налице условията, уважава искането и издава акта. Това решение не подлежи на обжалване. б) Отказът подлежи на обжалване. Жалбата се подава в едноседмичен срок от деня на връчване на решението на страната. Ако решението се отхвърли, окръжният съд сам съставя съответния охранителен акт. Решенията по охранителните производства нямат сила на присъдено нещо. Въпросът дали молителят е имал право на охранителен акт може да се реши по исков ред – чл. 538 (3). Но ако решенията по ОА нямат силата на пресъдено нещо, това не значи че съдът е властен по всяко време без ограничение да изменя или отменя ОА, който го е издал. Дали е оттегляем или стабилен зависи от предназначението и правните последици на охранителния акт. Принципът е – появят ли се в резултат правата на трети лица, охранителният акт не може да се оттегля. Правните последици на охранителните актове се пораждат след влизането в сила. По естеството си те са разнообразни: а) Формална удостоверителна сила на формалните охранителни актове (нотариалните удостоверения, решенията по чл. 542); б) Оповестяващо действие на вписванията; в) Създаване на ново правно полжение чрез актовете за разрешаване и потвърждаване на сделки или за назначаване на представители. Спиране и прекратяване: А) Спиране при наличието на спор относно охранителен акт, тъй като по принцип охранителните производства са безспорни (напр. започнал е исков процес относно правоотношение – условие за издаването на охранителен акт. Ако трето лице, узнало за охранителното прозводство, се противопостави на охранителния акт, тъй като оспорва преюдициалното материално правоотношение). Бъде ли спряно охранителното производство, съдът дава едномесечен срок на молителя за предявяване на иска срещу третото лице. Спирането в тези хипотези цели предотвратяване на засягането на правата на третото лице. Б) Прекратяване има, когато развитието на охранителното проиводство се преустановява окончателно, без да се издаде охранителен акт. Предпоставки – чл. 539. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|