1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Мерки за неотклонение.
Определяне на мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. Вземат се спрямо обвиняемия по дела от общ характер и представляват ограничение на конституционноустановените права на гражданите. Те са законоустановени и изчерпателно изброени. По отношение на обвиняем не може да се предприемат няколко мерки за неотклонение. При определяне на мярката се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни. В досъдебната фаза на процеса задържане под стража и домашен арест се вземат и контролират от съответния първоинстанционен съд, а останалите – от органите на досъдебното производство. Цел: Обезпечаване на задължението на обвиняемият да присъства; да се попречи да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. Необходимо е строго спазване на процесуалната форма при постановяване на процесуалните актове. Биват: Подписка – най-леката. Състои се в поемане на задължение на обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на компетентния орган. Гаранция – в пари или ценни книжа. Взема се предвид и имущественото положение. Заплаща се от обвиняемият или от други лица. Внасяне – от 3 до 15 дни. Ако не е представена, прокурорът отправя искане до съда за налагане на по-тежка. Домашен арест. Ограничава свободата на обвиняемия да се придвижва. Състои се в забрана да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Взема се и се контролира от съда по реда за задържането под стража. Задържане под стража – най-тежка. За престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, когато данните по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Изходна база за преценка: – опасен рецидив или повторност; – обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 НК; – обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 10 г. лишаване от свобода или по-тежко; Мерките за неотклонение не са задължителни. Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, прокурорът по свой почин определя мярката на задържане в по-лека. В досъдебното производство задържането под стража е до 1 г. за тежко умишлено престъпление и до 2 г. – ако се предвижда наказание (обвинението е за престъпление) по-голямо от 15 г. лишаване от свобода или доживотен затвор. Взема се от първоинстанционният съд. Искането се прави от прокурора. Съдът се произнася с определение, което се изпълнява незабавно. Жалбата или протестът се разглежда от въззивният съд в състав от трима съдии. Произнася се с определение, което не подлежи на обжалване. В стадия, действия преди разглеждане на делото в съдебно заседание, по мярката се произнася съдията докладчик. В досъдебна фаза искането за проверка дали основанията за задържане все още съществуват се прави чрез прокурора. Съдът се произнася с определение. Въззивният съд се произнася окончателно. Съдът може да постанови срок до 2 месеца, през който ново искане е недопустимо. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|