Според чл. 15 НПК, на обвиняемия и на другите граждани, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.
ПЗ е сложно, комплексно право, включващо в съдържанието си различни права. НПК е уредил изрично тези права според осъществяваната процесуална функция и процесуалното качество. Реализира се посредством използване на законоуредени процесуални средства.
Законът изисква на гражданите да се предоставят всички необходими процесуални средства. Това е абсолютно задължително процесуална предпоставка, за да може да се приеме за валидно осъществяването на всяко процесуално действие.
Този императив е насочен към държавните процесуални органи, които водят процеса. Държавният процесуален органа няма правомощие по своя преценка да лишава гражданин в определено процесуално качество от процесуални права и процесуални средства, например като санкция да неправомерно поведение в процеса. Ръководно-решаващият орган трябва да предостави на гражданите всички средства, уредени н процесуалния закон – те са винаги “необходими”.Ограничаване правата на гражданите се третира като съществено нарушение на процесуалните правила.
В производството по делото могат да участват множество граждани, по линия на различни процесуални функции. Всички участващи в процеса граждани притежават някои еднотипни процесуални права: да правят искания, бележки, възражения; да представят доказателства; да се запознават с делото и да правят необходимите извлечения; да участват в наказателното производство; да обжалват процесуалните актове на съда и органите на досъдебното производство.
От друго страна законът е уредил специфични права, в зависимост от процесуалното им качество.
В най-пълна степен е разработено правото на защита на обвиняемия, което може да се осъществи в три основни насоки:
Право на лична защита. Обвиняемият лично и непосредствено реализира своите права и с това ангажира пряко своите усилия при осъществяване на защитата.
