1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Престъплението самоуправството
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Престъплението самоуправството е уредено в чл.323. То е типично престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между отделни граждани, държавата или обществените организации. То има два състава – общо самоуправство (ал. 1) и специално самоуправство (ал. 2)
Съгласно ал.1, който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до 1000 лева. Субект на това престъпление може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношенние или неин представител. Обект са обществените отношения, в рамките на които гражданите упражняват свои субективни права. Характеризира се с: а) да съществува действително или предполагаемо право на дееца или трето лице // б) оспорване от страна на друг субект на правото – представлява несъгласие на другия субект относно правото или неговото упражняване // в) да има формално установен ред, щом има оспорване на правото // г) самоуправството да не е маловажен случай – чл.93,т.9 НК. Изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на едно оспорено от другиго действително или предполагаемо, притезателно право. Деецът като претендиращ кредитор по притезателното право, “поема компетенциите” на властта. Деецът пренебрегва не само насрещната стррана, но и властта, към която е следвало да се обърне, за да си защити и упражни правото. Прест-ето е резултатно. ПР се заключава в завземане на спорната престация. Форма и вид на вината – прекият умисъл. Ал.2 урежда квалифициращо обстоятелство при две предпоставки: а) самоволно заемане на недвижим имот // б) деецът да е отстранен от владението по надлежния ред. Друго квалифициращо обстоятелство е методът на извършване, предвиден в ал.5 – деянието да е осъществено чрез сила или заплаха. Предвидена е и поощрителна разпоредба – деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. Тази разпоредба не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние – ал.3-4. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|