Доказателствени средства
Видове доказателствени средства
Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства.
Гласни доказателствени средства
Обяснения на обвиняемия. Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено пред съответния орган. Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Обвиняемият може да дава обяснения във всеки момент на разследването и на съдебното следствие. Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.
Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.
От съдържателно гледна точка, обясненията на обвиняемия могат да бъдат самопризнания и отговор. Отговорът се отнася до престъпна дейност на други лица.
Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.
Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват.
Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.
Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания
Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство. Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник.
Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси. Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.
Прокурорът, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:
осигуряване на лична физическа охрана от органите на Министерството на вътрешните работи;
запазване в тайна на неговата самоличност.
В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват:
органът, който го издава;
датата, часът и мястото на издаване;
обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита;
видът на взетата мярка;
данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява;
идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна;
подписите на органа и на лицето.
Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл. 141 – (свидетеля с тайна самоличност).
Сподели с приятели: |