Постановяване на присъдата Присъдата е основен правораздавателен акт, постановяван от съда като окончателен за съдебното заседание на първата (и на въззивната) инстанция. С нея е възможно да бъдат решени въпросите на виновността и отговорността на обвиняемия в положителен смисъл. Съдът постановява присъдата като пети и последен етап на съдебното заседание, след като изслуша пренията и последната дума на подсъдимия.
Дейността на съда при постановяване на присъдата, в хода на съвещанието на съдебния състав, се разделя на две основни части: обсъждане и вземане отношение по всички въпроси на делото, от една страна и от друга – постановяване на присъдата като процесуален акт.
При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:
има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;
съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 – 25 – множество престъпления и 27 – когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;
налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 – по отношение на непълнолетен и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание;
да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс – каква възпитателна мярка да се наложи да непълнолетен;
какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;
на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;
налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс (определяне условно осъдения да изтърпи наложеното му с предходна присъда наказание) и какво наказание подсъдимият да изтърпи;
налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс (отнемане в полза на държавата);
да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;
какво да стане с веществените доказателства;
на кого да се възложат разноските по делото.
Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.
Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.
Когато правораздавателният орган признава подсъдимия за виновен в извършване на престъпление той му налага осъдителна присъда. Това означава, че съдът е формирал вътрешо убеждение във виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице и необходимостта спрямо него да се реализира наказателна отговорност.Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.