Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание
Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 – 10 и ал. 4. Както и в случаите на прекратяване на производството от съдията-докладчик, така и след извършване на следствието в съдебното заседание на първата инстанция, от общите прекратителни основания е изведено положението на т. 1 от същия член – когато деянието не съставлява престъпление според нормите на особената част на НК и предвид правилата на общата част на същия закон. Непрестъпният характер на процесното деяние, по силата на презумцията за невиновност, води процеса към оправдателна присъда, като най-пълно реабилитиращо основание.
След извършване на съдебното следствие, обаче, прекратяването на наказателното производство поради изтичане на давностния срок и влизане в сила на закон за амнистия (чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3) може да бъде осъществено под условие: ако подсъдимият не заяви искане производството да продължи; в противен случай съдът продължава разглеждане на делото и постановяване на присъда. Нормата е продиктувана от съображения по посока на правото на защита на обвиняемия в процеса. Обвиняемият се счита за невиновен до доказване на противното, съобразно действието на презумцията за невиновност. Прекратяване на процеса поради давност или амнистия не установява невиновността на обвиняемия и в този смисъл не е реабилитиращо основание; винаги остава съмнение в евентуалната виновност на привлеченото към наказателна отговорност лице, тоест че то е избягнало държавната репресия поради обективни причини: изтичани на определен срок от време или влизане в сила на закон. С оглед на това законодателят е признал възможността на обвиняемият да заяви, че иска делото да продължи и съдът да постанови присъда. Разбира се това действие на подсъдимият е на “риск” . Няма сигурност, че съдът ще го оправдае. Съдът е длъжен да се съобрази с волята на подсъдимия до оттегляне на процесуалният орган за постановяване на присъдата.
Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск – ако основанието за нейното вземане е отпаднало. Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.