1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати

Престъпления против живота. Убийство – видове, състави. Причиняване на смърт по непредпазливост

Изтегляне 1.18 Mb. страница 31/624 Дата 14.07.2023 Размер 1.18 Mb. #118280

Престъпления против живота. Убийство – видове, състави. Причиняване на смърт по непредпазливост Престъпленията против живота са най-тежките посегателства с/у личността, защото човешкият живот е най-ценното благо, което тя притежава. Животът се дава веднъж и е неповторим. От момента на своето раждане лицето има право да живее толкова, колкото му е отредено. Човешкият живот не може да бъде отнет дори със съгласието на пострадалия. Затова у нас евтаназията е също престъпление. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ ЖИВОТА Непосредствено обект на престъплението против живота са ОО, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот. Според чл.28 К всеки има право на живот, посегателството с/у човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. От обективна страна: а) предмет на тези отношения е прокламираното право на живот, предмет е винаги жив човешки организъм; б) характерът на обществената опасност се определя от обекта на престъплението. Всички престъпления по раздел 1 са резултатни, увреждащи престъпления. Субект на престъплението поначало може да бъде всяко нак. отговорно лице. Като особен субект се изисква по съставите на убийство при професионална непредпазливост и на криминалния аборт. От субективна страна престъпленията могат да се осъществят при всички разновидности на умисъл и непредпазливост. Според характера на посегателството разграничаваме 3 вида престъпления против живота: а) убийство в тесен смисъл или лишаване от живот на друг жив човек. Те се разделят на 2 групи: – умишлени убийства, където основният състав е чл.115, квалифициран – чл.116, привилегирован – чл.118-121; наказуемо приготовление – чл.117(1); подбуждане към убийство – чл.117(2); – причиняване на смърт по непредпазливост – основен състав чл.122(1), квалифициран – чл.122(2); причиняване на смърт при професионална непредпазливост – чл.123; причиняване на смърт по непредпазливост при смесена вина – чл.124; ненаказуемо причиняване на смърт по непредпазливост по чл.125; б) криминален аборт, който е престъпление, увреждащо човешкия живот в неговия ембрионален стадий на развитие – чл.126. в) престъпления свързани със самоубийството – чл.127. УМИШЛЕНО УБИЙСТВО – ОСНОВЕН СЪСТАВ Според чл.115 за да е налице умишлено убийство, трябва да съществува умишлено умъртвяване на другиго. Обективна страна: а) предмет на престъплението е пострадалият (жертвата), което следва от употребения термин „другиго“. Пострадалият трябва да има качествата на жив човек. Той трябва да бъде различен от дееца. Самоубийството е правнонерегулирано. б) изпълнителното деяние е отразено в закона с думата „умъртви“. Умъртвяването е въздействие в/у организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. То може да бъде от различно естество – физическо химическо или биологично. Най-често тези убийства се осъществяват чрез действие. Съществува и хипотеза на бездействие – ако виновният е длъжен да извърши определени действия, които са били необходими за запазване и поддържане живота на пострадалия. Убийството е едно типично резултатно престъпление. Резултатът настъпва с биологичната смърт на жертвата. Приема се, че смъртта настъпва в момента, в който престане да функционира главният мозък. Възможен е както довършен, така и недовършен опит към убийство. Довършен опит ще има, когато умъртвителното деяние е осъществено, но не е настъпила смъртта на жертвата поради независещи от субекта причини, а недовършен – когато изпълнителното деяние е останало недовършено и това е причина смъртта да не настъпи. в) в теорията и съдебната практика се отдава съществено значение на причинната връзка. Приема се, че смъртта може да настъпи непосредствено след извършване на деянието или в по-късен момент. Субект – всяко наказателно отговорно лице може да бъде отговорно по чл.115. Убийството може да се осъществи и в съучастие, при това във всички негови форми – в еднолично извършителство или в съизвършителство, в подбудителство или помагачество. Субективна страна – формата на вината при убийството по чл.115 е умисъл,който може да бъде както пряк, така и евентуален. И в двете форми на умисъла деецът съзнава, че деянието му е общественоопасно, предвижда настъпването на смъртта на жертвата и иска или допуска този резултат. Когато убийството е осъществено при косвен умисъл, субектът винаги предвижда само възможното, евентуалното настъпване смъртта на пострадалия. В тези случаи той преследва някаква друга цел, но съзнава, че е възможно да причини наред с целения резултат и смъртта, като към последния резултат се отнася безразлично, т.е. допуска го. КВАЛИФИЦИРАНИ УМИШЛЕНИ УБИЙСТВА Убийства, квалифицирани с оглед особеностите на пострадалия. а) разпоредбата на чл.116(1),т.1 урежда убийство на дл. лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползващо се с международна защита както и на магистрат или на лице от състава на МВР. Необходимо условие при тези убийства е деецът да осъзнава ясно, че извършва убийство именно на такова лице. Под „при изпълнение на службата или функцията“ следва да се разбира, ч убийството е извършено по време на изпълнение на задължение, включващо се в службата или функцията на пострадалото лице, независимо дали то е изпълнявало това свое задължение в определеното работно време или извън него. Престъплението е извършено „по повод изпълнението на службата или функцията“, когато пострадалото лице не е изпълнявало служебно задължение, но има пряка връзка м/у деянието и неговата служебна дейност или обществена ф/я. В тези случаи субектът е мотивиран именно от изпълнението на функцията или службата на жертвата. Понятието „длъжностно лице“ е определено в чл.93, т.1 – служител в държавно учреждение; лице, което извършва ръководна работа в държавно предприятие, кооперация, друго ЮЛ или ЕТ; лице, което извършва работа, свързана с пазене на чуждо имущество; частните нотариуси и помощник-нотариуси, създадени по ЗН. Представител на обществеността е понятие, изяснено в чл.93, т.3. Военно лице е лице от войнишкия, сержантския или офицерския състав на въор. сили, което е на действителна военна служба. Такива са и запасните, повикани на учебни сборове или мобилизирани в редовете на БА. Изложеното важи и за случаите, когато пострадалият е военно лице от приятелска или съюзна държава или войска. Лице, ползващо се с международна защита е такова, за което е предвидено в международен д/р, по който РБ е страна – чл.93, т.13. б) убийство на баща, на майка, на рожден син или на рождена дъщеря – чл.116(1), т.3. – убийство на баща или на майка. Жертвата има качеството „баща“ или „майка“ на извършителя, когато деецът произхожда пряко от тези лица. – убийство на рожден син или на рождена дъщеря – тези качества имат пострадалите, които пряко произхождат от извършителя на престъплението, които са припознати от него като негови лица или които са признати за такива по исков ред. в) убийство на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице – чл.116(1), т.4. г) убийство на лице, което се намира в безпомощно състояние – чл.116(1), т.5. Безпомощното състояние е обективно обстоятелство, което не позволява на пострадалия да се отбранява и съпротивлява, нито да избегне нападението. Такова състояние може да е налице поради старост, болест, слепота и т.н. Това състояние възниква най-често преди престъплението, независимо от действията на дееца. Задължително е обаче за да се квалифицира едно убийство по гореспоменатия член, безпомощното състояние на жертвата да не се дължи на действия на дееца. Квалифицирани умишлени убийства с оглед на метода на извършване. а) убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост – чл.116(1), т.6. Убийството, извършено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, трябва да създава реална опасност от причиняване на смъртта на поне още едно лице, макар и тази опасност да не се е реализирала. За да бъде налице тази квалификация, необходимо е да е настъпила смъртта на едно лице и по време на убийството да е съществувала реална опасност за живота на мнозина . б) при убийството по особено мъчителен начин за убития на жертвата се причиняват изключителни физически болки и морални страдания, които значително превишават болките и страданията, преживени от пострадалия при едно обикновено убийство. От суб. страна е необходимо деецът да съзнава, че умъртвявайки жертвата й причинява посочените страдания. в) убийство, извършено с особена жестокост е налице, когато при извършването му деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. При тези убийства субектът проявява коравосърдечие и безчовечност към жертвата. Квалифицирани умишлени убийства с оглед особеностите на субекта. – в чл.116(1), т.2 е уредено умишленото убийство, извършено от дл. лице, както от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Чл. 116. (1) За убийство: 2) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му; Лицата, посочени в т.2 притежават власт и често са въоръжени на правно основание. Служебното им положение означава, че имат повече задължения, едно от които безспорно е да не използват положението си в нарушение на тези задължения. Именно затова ФС е квалифициран. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че действа в качеството си на длъжностно лице, представител на обществеността, полицай, както и във връзка между изпълнението на службата или функцията и извършеното убийство. – т. 10 визира друг случай на убийство, който е квалифициран с оглед на своя субект, когато убийството е извършено от лице, действащо по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. – т. 12 – от лице – «опасен рецидивист», и убийство от лице, което е извършило друго умишлено убийство, за което обаче няма постановена присъда. В тези случаи от значение е миналото на дееца. Квалифицирани умишлени убийства с оглед субективната страна. В чл.116(1) т.7-10 са уредени случаите на умишлено убийство, квалифицирани поради особености на субективната страна на престъплението. Квалификацията е с оглед особеностите на умисъла (т.9), с оглед особените цели, които се преследват от дееца (т.7 и 8) и с оглед подбудите на субекта (т.10). а) Предумишлено убийство – чл.116(1) т.9. Предварителният умисъл разкрива всички особености на волевия и интелектуалния момент, така както е определен в чл.11(2) НК. Но наред с тях предумисълът съдържа допълнителни особености, които именно го характеризират като предварителен. Поради това не точно да се разграничава умисъла от прекия умисъл, още повече, че предварителния умисъл за убийство може да бъде и евентуален, а не само пряк. Характеристика на предумисъла: – решението е взето предварително – м\у момента в който субекта решава да извърши престъпление и този на осъществяването на изпълнителното деяние съществува известен период от време; – който позволява на дееца да обмисли решението спокойно и хладнокръвно. Следователно решението е взето в спокойно и хладнокръвно състояние, когато интелектуалните способности на дееца не са били повлияни от въздействието на външни дразнители, които да възбуждат емоционалната дейност на мозъка; – обсъждане на мотивите за и против извършването на престъплението – то е налице, когато деецът действително е обмислял решението, а не само, когато действително е имал възможност да стори това. За наличието на предумисъл може да се съди по евентуално изработен план, осъществяване на приготовления, засади, предварителен избор на място и т.н. б) Убийства, с които се преследват особени цели. Тези убийства са уредени в чл.116(1) т.7 и 8. Убийствата от тази категория винаги се осъществяван с пряк умисъл. – убийството е извършено с користна цел (т.7), когато деецът желае ч\з него да набави за себе си или за другиго имотна облага. Последната може да бъде увеличаване имуществото на дееца или на някое трето лице. Убийството с користна цел се различава от грабежа придружен с убийство по чл.199(2). При убийството по чл.116(1) т.7 деецът цели да придобие известна материална облага след извършването му и в неговите представи тя следва направо поради смъртта на пострадалия. А при грабежа придружен с убийство деецът извършва последното с цел да отнеме по насилствен начин чужда движима вещ с цел да я присвои или да запази владението в\у открадната та вещ. – убийство с цел да бъде прикрито друго престъпление (т.8) е налице, когато е извършено друго престъпление и ч\з причиняване смъртта на едно лице се цели то да остане неразкрито или да се затрудни неговото разкриване. – убийство с цел да бъде улеснено друго престъпление имаме, когато жертвата е пречка по пътя към осъществяването на друго престъпление. В представите на субекта при този вид убийство се премахва именно такава пречка. в) Убийство извършено по хулигански подбуди (т.11). Тази квалификация ще е налице, когато деецът цели ч\з убийството да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правата и морала и към човешката личност. Това са т.н. „безмотивни престъпления“ – лицата се виждат за пръв и последен път. Изпълнителното деяние се осъществява само ч\з действие. Хулиганските подбуди трябва реално да съществуват към момента на извършването на убийството. * Убийство, представляващо опасен рецидив и съвкупност от убийства (чл.116(1) т.12). Общото при тях е, че се касае до множество престъпления, осъществени от един субект. Убийството, представлява опасен рецидив когато е извършено при условията на чл.29, б.А и Б. Същественото тук е, че субектът е осъждан с влязла в сила присъда за друго престъпление. Съвкупност от убийства има, когато е осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство, за което не е постановена присъда и което се квалифицира по чл.115 или 116. Предпоставка за това второ приложение на т.12 е на първо място деецът да е извършил убийство или опит за убийство, които осъществяват признаците по чл.115, 116. На второ място е необходимо субектът да не е осъждан за първото убийство, защото в противен случай ще е налице хипотеза на опасен рецидив. * Убийства, квалифицирани с оглед няколко обстоятелства по чл.116. Когато умишленото убийство осъществява 2 или повече от квалифицираните признаци по чл.116 ще е налице едно престъпление, осъществено при 2 или повече квалифициращи обстоятелства. Тези обстоятелства винаги отразяват една по-висока степен на обществена опасност. УМИШЛЕНО УБИЙСТВО – ЛЕКО НАКАЗУЕМИ СЛУЧАИ Основните обстоятелства са визирани в чл.118-121 и показват, че степента на обществена опасност е значително по-малка в сравнение с тази на престъпленията по основния състав. Убийство, извършено в състояние на физиологичен афект. То е уредено в чл.118. За този състав са характерни 2 момента – особеното състояние на дееца и че то е предизвикано от провокиращото поведение на пострадалия. а) за това убийство е характерно, че деецът действа в състояние на силно раздразнение, т.е. когато съзнанието му е овладяно от чувства до такава степен, в която възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си е в значителна степен намалена, без той да е бил лишен от нея. Поведението на извършителя е непосредствен резултат от поведението на жертвата. Ако състоянието на дееца не е силно раздразнение, е обикновено раздразнение, то се взема пред вид като смекчаващо обстоятелство. При афектното убийство субектът взема решение за извършване на престъплението внезапно. Времето, през което афектът трае, е поначало фактически въпрос. б) формите, които може да приеме поведението на пострадалия, са изчерпателно посочени в закона. – под „насилие“ се разбира забраненото от закона физическо въздействие в/у виновния или негови ближни. Степента на раздразнение на виновния зависи от степента на засягане на личността, което пострадалият е осъществил; – „тежка обида“ – умишлено унижаване на чувството за лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него и се изразява в засягане на оценката, която обиденият има за себе си; – „клевета“ – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство или приписване на неизвършено престъпление и с нея се засяга обществената оценка, която се дава на наклеветения. Клеветата също трябва да бъде тежка; – „друго противозаконно действие“ – такова е всяко действие, което противоречи на разпоредбите на действащ НА. Убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана – чл.119. От обективна страна е от особено значение поведението на пострадалия. То се изразява в непосредствено противоправно нападение, което пряко предизвиква реакцията на отбраняващия се. Втората съществена особеност е, че има превишаване на пределите на неизбежната отбрана, като преценката се прави по общите критерии по чл.12(2). Без значение е субективната страна на деянието. Субектът може да действа умишлено, непредпазливо или при грешка. Когато се действа с умисъл е необходимо деецът да съзнава, че превишава пределите на неизбежната отбрана. Когато чрез убийството са превишени пределите на неизбежната отбрана, но това се дължи на уплаха или смущение, деянието е ненаказуемо на основание чл.12(4). Убийство на рожба от майка. Наказанието, предвидено в чл.120 е по-леко от това, предвидено за убийство на рожден син или дъщеря по чл.116(1), т.3. Основание за подобно привилегировано третиране е особеното психическо състояние, в което се намира родилката по време на раждането или непосредствено след него. То се характеризира с нервно напрежение на майката, предизвикано от раждането, което довежда до отслабване на задръжките. Убийство на рожба с чудовищен вид – чл.121. Характеризира се с особения предмет – рожба с чудовищен вид. Това е човешко същество, което по своята физика значително се отклонява от нормалното (ясно изразени дефекти, които са невъзстановими – липсващи или сраснали части от тялото). За да се приложи тази разпоредба е необходимо убийството да е станало веднага след раждането. Субект на това престъпление може да бъде само бащата или майката на новороденото. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели: