От обективна страна основната разлика е с оглед предмета на престъплението (пострадалия) – лице, навършило 14-годишна възраст. Блудствените действия по начало не са забранени спрямо тази категория лица, но тук законът изисква и допълнителни обстоятелства, дадени в алтернатива:
като се използва принуда (двуактно престъпление);
използване на безпомощното състояние на пострадалия – деецът не е причастен към привеждане на жертвата в това състояние, т.е. престъплението не едноактно;
привеждане на жертвата в такова състояние (двуактно престъпление).
От субективна страна (аналогично с чл.149 (1)):
пряк умисъл и
специфична цел: да възбуди/удовлетвори полово желание без съвкупление.
ІІІ. Престъпни съвкупления. Те са няколко различни вида. Характерно за тях е, че деецът и пострадалият са от различен пол. 1. чл.151.Регламентирани са два основни състава в двете алинеи. Те са без принуда, без използване на сила или заплашване. Първи основен състав – алинея 1: Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.
Субект на престъплението може да бъде всяко НОЛ. От обективна страна пострадал е лице, ненавършило 14-годишна възраст, без значение пола. Изпълнителното деяние се изразява в самото осъществяване на съвкуплението, т.е. по принцип има запрет са осъществяване на това деяние с лице от тази категория. Квалификацията е възможна доколкото извършеното не представлява изнасилване. По този начин се подчертава, че при престъплението по чл.151 съвкуплението е със съгласието на пострадалия. Предполага се знание на факта, че пострадалият е малолетен, деецът да е знаел, че лицето не е навършило 14-годишна възраст. Несъзнаването на обстоятелство от състава на престъплението води до института на чл.14 НК – фактическа грешка.
Понеже пострадалият е малолетен, неговото съгласие няма значение и не изключва престъплението.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се заключава в половия акт между дееца и малолетния пострадал.
Под “съвкупление” съдебната медицина има предвид вагинално сексуално проникване. Това означава, че при тези престъпления довършен опит е невъзможен.
От субективна страна съставът се характеризира с умисъл.
Престъплението по чл.151 (1) следва да се различава от престъплението по чл.191 (3) – заживяване на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 14-годишна възраст. Ако чл.191 (3) е осъществен ще се изключи възможността самостоятелно да се прилага чл.151 (1) НК.
Втори основен състав – алинея 2: Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Различава се от състава по ал.1 по това, че става дума за лице навършило 14-годишна възраст, но което не разбира свойството и значението на извършеното и следователно е невменяемо. Тук пострадалият е също лице, което няма правно значима воля.
И тук, съгласно чл. 158 НК при последвал брак между двете лица деецът не се наказва. Чл. 158. В случаите на чл. 149 – 151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.
Изнасилване (чл.152): Който се съвъкупи с лице от женски пол:
лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;
се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.
Техен субект може да бъде само мъж, а пострадал – само жена.
2.1. Субект – налице е особеност: самостоятелен извършител е само лице от мъжки пол. Лица от женски пол могат да носят НО за изнасилване и то не само като помагач и подбудител, но и за съизвършителство във всички варианти, дори когато престъплението е двуактно. Жена може да участва в първия акт – принуда или привеждане на жертвата в безпомощно състояние.
2.2. От обективна страна основният състав по ал.1 има три варианта:
съвкуплението се осъществява с лице от женски пол, което е лишено от възможност за самоотбрана и без неговото съгласие:
тук деецът не е причастен към привеждането на жертвата в безпомощно състояние с оглед характера на конкретното деяние (съвкуплението), а не че преди това не е бил виновен за това;
пострадалата не е дала съгласие за осъществяването на съвкуплението преди да изпадне в такова състояние;
съвкуплението се осъществява при използването на принуда (сила или заплашване). Така се сломява наличната или евентуална съпротива на жертвата;
съвкуплението се осъществява чрез привеждането на лицето от женски пол в безпомощно състояние. Този вариант се различава от първия по това, че тук деецът е причастен към привеждането на жертвата в безпомощно състояние, а от втория – по начина, по който това се осъществява (там е чрез употреба на сила или заплашване, а тук – по всякакъв друг начин извън употреба на сила или заплашване).
Пострадал е само лице от женски пол, т.е. нашият НК не дава изрична защита на пострадало лице от мъжки пол. Когато на практика пострадал е лице от мъжки пол, съдът прибягва до квалификация по други състави – като съвкупност от престъпления (от принуда и хулиганство или от телесна повреда и хулиганство). Целта е все пак да се постигне справедливо наказване.
Субект е само лице от мъжки пол.
Престъплението е резултатно. Изпълнителното деяние във всички случаи предполага съвкупление с жертвата. При това престъпление довършен опит не е възможен.
2.3. От субективна страна – пряк умисъл.
Интересен юридически е квалифицираният случай на изнасилване по чл. 152, ал. 3, т. 1 НК. Това е групово изнасилване. Тук е достатъчно да има поне двама съизвършители, не е нужно те да са се сговорило предварително.
По-тежко наказуемите състави са с голямо практическо значение.