1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
б) обжалване на административни актове пред административния съд
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- 1) Липса на компетентност.
| б) обжалване на административни актове пред административния съд
Административните актове могат да се обжалват пред съд по отношение на тяхната законосъобразност. С жалба или протест пред съд може да се оспори само законосъобразността на административен акт. Понятието “законосъобразност” е достатъчно изяснено в административноправната теория и практика – това е съответствие на административния акт с изискванията на закона по отношение на негови съществени характеристики, които се съдържат в изискванията за законосъобразност. Понятието “законосъобразност” е свързано със законния статут на административния акт, т.е. с изискванията да се спазват условията, предвидени по закон, на които трябва да отговаря един редовен административен акт. Изискванията за законосъобразност /условията за законност, условия за редовно действие/ на административния акт са: компетентност на органа, издал акта; спазване на установената форма; материална законосъобразност – съответствие на акта с материалноправните разпоредби; спазване на административнопроизводствените правила; съответствие с целта на закона. в) основания за обжалване Основанията за оспорване на административните актове са изчерпателно изброени в чл. 146 АПК, както следва: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречия с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Може да е било нарушено едно или няколко или всичките изисквания за законосъобразност. Всяко едно от основанията поотделно е достатъчно, за да може да се иска отмяна на административния акт. 1) Липса на компетентност. Липсата на компетентност е първото основание за оспорване на административни актове. Административните актове се издават от овластените за това органи съобразно предоставената им компетентност. Липсата на компетентността е много сериозно и тежко нарушение на законността в дейността на административните органи и води до нищожност на взетите решения и издадените актове. Компетентността на определен административен орган посочва кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. С оглед издаването на юридически /административни/ актове компетентността е нормативно признатата способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността на държавните органи е израз на специализацията на функциите на държавното управление. Тя очертава кргъга от задачи, възложени на отделните органи по осъществяване на определени държавни функции. За да могат да осъществяват тези функции, административните органи притежават определени властнически правомощия. Компетентността може да бъде определена като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължение от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт. Компетентността е проява на най-висша степен на специализация на управленските функции по отделни отрасли на държавното управление. Тя очертава кръга от управленски функции, възложени на един или друг орган по отношение на един или друг клон на обществения живот и отнасящи се към едни или други социални обекти. За да могат да осъществяват тези функции, органите получават определени държавно-властнически правомощия. Държавен орган не може да бъде учреден, без да се посочи за какво се създава, какви задачи ще изпълнява и каква дейност ще развива, т.е. държавен орган не може да се създава без да се определи неговата компетентност. Когато правната норма учредява държавен органи определя неговата компетентност, с това тя признава възможността на органа да се конституира като административноправен субект, да бъде носител на права и задължения. Компетентността е основание и проява на административната правосубектност на дадения орган. Затова липсата на компетентност е не само нарушение на едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, тя е липса на административноправен субект. Поради това и административните актове, издадени при липса на комепетнтност страдат от най-тежкия порок – нищожност. Правата и задълженията, които влизат в компетентността на органа, са права и задължения по изпълнение на възложените му функции на държавно управление. Компетентността на органа най-общо представлява съвкупност от права и задължния, които държавният орган притежава на основание на закона за изпълнение на предоставената му специализирана задача (роля) в държавното управление. Възлагането и притежаването на тези права и задължения не зависят от преценката и желанието на органа да ги изпълнява. Когато в компетентността се казва, че органът “има право” да извърши определено действие, това не означава някакво лично право за органа, чрез упражняването на което той ще постигне лично облагодетелстване или някакви лични резултати. Това означава, че органът има това право спрямо други лица и органи, спрямо които той осъществява възложените му от държавата функции. Това право му е предоставено, за да може той да изпълнява успешно поставените му задачи. Правата на органа са елементи от неговата компетентност, и също както и задълженията му, са му предоставени за да може той да извършва възложените му дейности в държавното управление. Правата му са права спрямо гражданите, другите външни организации и органи, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да направи “отказ от компетентност”. Правомощията, съдържащи се в компетентността на органа, са правомощия спрямо широк, често пъти определен само чрез много общ признак кръг от адресати (напр. гражданите, жителите на населеното място, водачите на моторни превозни средства, учителите, кметовете, общините, данъчните органи и пр.). Това са адресати – органи, организации или лица – които притежават характеристиката, установена от компетентността на органа и показваща, че органът може да упражнява въздействие върху тях. Компетентността на органа обхваща правомощия по отношение на практически неопределен брой случаи, винаги и навсякъде, където те се проявяват според предписанието на компетентността. Компетентността не се изчерпва с еднократно действие. Органът притежава правомощията, определена чрез компетентността му, и може и трябва да ги използва винаги когато са налице условията за тяхното упражняване. Компетентността не само определя съвкупността от правомощия на органа. Тя съдържа в себе си и правните възможности за реализиране на правомощията на органа. Чрез нея се определя какви мерки и начини органът може да използва , за да осъществява поставените му задачи. Пак чрез нея се определят какви актове и действия има право, може и е задължен да издава административният орган. Компететността може да бъде материалноправна и процесуалноправна, в зависимост от характера на правомощията, в които се изразява. Един административен орган може да има материалноправна и процесуалноправна компетентност, както е възможно и органът да има само процесуална компетентност. Компетентността се проявява в няколко вида: материална, териториална и лична. Материалната компетентност се изразява в определения по материя кръг от въпроси. Тя има предметна определеност и затова понякога се нарича и предметна компетентност. Тя е израз на специализацията по материя между отделните органи. Определен административен орган има право да издава актове и извършва действие в определена по материя област на държавната администрация. Тук важи разграничението на административните органи на такива с обща компетентност и на органи със специална компетентност, които от своя страна се подразделят на отраслеви и функционални. Но и вътре в тази класификация органите от един и същи вид имат различна материална компетентност. Териториалната компетентност изразява пространственото действие на правомощията на органа, отразени в компетентността му. Тук важи направената класификация на органите на централни и местни. Всеки административен орган има определени териториални (пространствени) предели на правомощията си. Личната компетентност, която понякога се нарича и компетентност по степен, изразява пределите на правомощията на отделния административен орган в зависимост от мястото и положението на органа вътре в дадена административна организационна система. Тя се нарича лична, защото е свързана с конкретна длъжност, заемана от определени лица или лице. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване, освен ако това е предвидено от закона. Долустоящ орган също не може да издава актове и да извършва действия, които са от компетентността на горестоящия орган. За да може да се прецени налице ли е основанието “липса на компетентност” е необходимо на фона на горепосочените съображения да се установят точно границите и съдържанието на компетентността на дадения орган. Компетентността се определя от: Закон или друг нормативен акт в следните начини: а/ от нормативния акт, с който се създава административния орган; б/ от отделен нормативен акт, който определя компетентността на органа; в/ от нормативни актове, които възлагат правомощия на посочения административен орган – функции и задачи в определена сфера – или по отношение на други органи, или по отношение на отделен предмет на дейност; г/ от нормативни актове, които възлагат правомощия на категория органи, към които спада или може да спадне дадения орган. Така например компетентността на кмета на общината се определя от Конституцията на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за административно териториално устройство и многобройни специални закони заедно с техните подзаконови нормативни актове измежду които Закон за устройство на територията, Закон за социално подпомагане, Закона за паметниците на културата и историческото наследство, Закона за регионално развитие, а също така и в закони и подзаконови нормативни актове, където той се явява функционално определена административноправна фигура като например “по-горестоящ орган” по АПК или“орган по назначаване” в нормативните актове за държавната служба, социалното осигуряване и много други. АПК съдържа разпоредба с наименование “Обща компетентност” (чл.23), която се отнася до определянето на компетентния орган за издаване на определен вид административни актове вътре в системата на общинската администрация. Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите на чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация – от кмета на кметството или на района съобразно определените им правомощия. Възлагане от друг орган, притежаващ първоначалната определена от нормативен акт компетентност, което се осъществява по три начина: а/ вишестоящият орган е имал правото и е определил съответния долустоящ компетентен орган; б/ компетентността /правомощие/ е делегирано от по-горестоящ орган; в/ в качеството си на заместник споделя компетентността на титуляра на тази компетентност по определен ред. Възлагането в първия случай по принцип се извършва с административен акт, който може да бъде индивидуален или нормативен акт, в останалите случаи – това може да бъде и вътрешнослужебен акт. Споровете за компетентност между административни органи се решават от общия им по-горен административен орган. Когато няма такъв, спорът се решава с определение от съответния административен съд, а ако органите са от различни съдебни райони – от Софийския административен съд. Особени случаи при преценката на съда за установяване на компетентност или липса на компетентност са хипотезите на законно упражняване на “чужда компетентност”. Това са случаи, при които административният акт се издава от друг орган, а не от органа, който по начало е определен от закона като компетентен за издаването на такъв вид актове. “Другият” орган, който фактически издава административния акт, е получил временно и по изключение правомощия да може да извърши това действие вместо титуляра на оригиналната компетентност. Законът допуска той да упражнява “чужда компетентност”, която се съдържа, основава и произтича от компетентността на принципния титуляр. Такива случаи на законово допустимо упражняване на “чужда компетентност” са: делегирането, заместването и хипотезата на чл. 97, ал.2 АПК (непосредствено по-горестоящият административен орган, пред който е оспорен административен акт по административен ред, и който е компетентен да разгледа жалбата или протеста решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган). Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|