1 На моята жена Пола, моята сестра Жозефина, моя брат Хуан и всички мои синове и дъщери: Хосе Силва, Ана-Мария Мартинес, Хилда Силва Гонзалес, Лаура Силва Перес, Даяна Силва Хосе Силва



Pdf просмотр
страница48/176
Дата03.01.2022
Размер1.16 Mb.
#111643
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   176
Ти лечителят
Свързани:
Ти лечителят
Умът като чудотворен лечител
Жителите на малък остров от групата Фиджи някога са казвали за себе си, че са единствените, които могат да ходят върху тлеещи въглени, но в днешно време се разбира, че този подвиг е възможен за всички. Хиляди хора в различни области на живота, с различни степени на образование и от различни раси и култури са били нестинари. Някои семинари за изграждане на самоличността само за един ден или за още по-малко обучават участниците да ходят върху жарава.
Те включват вид хипноза.
Какво всъщност се случва, когато се ходи върху жарава? Как може някакво мисловно действие да запази човешката кожа незасегната от изгарящата горещина? В това явление физичните закони изглежда са нарушени и няма никакво научно обяснение. Единственият правдоподобен отговор е, че умът има възможността да променя молекулярната структура на човешката плът.
Установи се, че една видна лечителка, Олга Уорол, е променила електроскопичния профил
(молекулярен анализ с цветове) на вода, като държала в ръка проби от 20 до 30 минути
1
. Такъв тест сочи, че водата е претърпяла молекурярно-структурна промяна.
Щом телата ни са 70 до 80 на сто вода, в контекст с този пример не е трудно да се разбере, че с такъв контакт заболялата клетка би могла наистина да се промени в здрава.
Много въпроси просто нямат отговор. Каква роля играе енергията при подобно преобразуване? Как умът насочва енергията? Каква е ролята на вяра, религия, молитва? Има ли включени фактори, които все още не осъзнаваме? Дали просто да „изпълняваме нашите методи" и да позволим на хората да ги наричат чудо?
Един ден преди много години мой приятел дойде при мен в офиса. Каза ми, че брат му, финансов чиновник, умира.
„Но аз говорих с брат ти само преди два-три дни" - отговорих.
„Тази нощ - ми разказа приятелят ми - той се почувства много зле и отиде в болница.
Откриха, че бъбреците му са спрели да функционират, а болницата не можа да намери апарат за диализа". По онова време само няколко болници имаха оборудване за диализа. „Има в болницата
Сан Антонио - ми каза той, - но по разпределение трябва да се използва от друг пациент".
Междувременно болният човек беше изпаднал в кома в следствие урея, натравяща мозъка му.
Веднага, щом приятелят ми излезе от офиса, аз отидох в болницата. Стигнах много бързо, защото е само на шест преки. Трябваше да вляза през входа за спешни случаи, тъй като ако ме беше видял лекарят, че влизам през главния вход, щеше да извика полиция да ме изгони. Професионал- ната медицина не приемаше спокойно моите методи, както ще обясня в следваща глава.
Когато стигнах до стаята на болния чиновник, там бяха майка му и сестра му. Изрекох малка, невинна лъжа. Казах, че съм изпратен от движението Курсило, организация, проповядваща християнство, за да се моля за него. Вярно беше, че някога бях член на това движение, но не и по това време.
Майката ми каза, че лекарите цял ден са опитвали да го изведат от кома, но не успели. Сега почти нямали надежда да оживее. „Извинете ме - помолих аз - сега ще кажа молитвите си". Застанах от дясната страна на пациента, до леглото и влязох в нивото си на медитативна концентрация (на
1
Съавторът, Робърт Стоун, присъства на Втората световна конференция по психотроника в Монте Карло, 1975 год., където се обсъдиха посочените резултати


32
ясновидство). Говорех мислено на някого, който уж ме слуша:
„Този мъж е на 34 години. Той има голямо, здраво тяло, а на тази планета има много работа да се върши. Не вярвам, че е правилно той да си отиде, понеже бъбреците му са спрели да функционират. Всичките му други органи, жлези и системи са млади и функционират добре. Защо не ни се даде възможност да накараме бъбреците му отново да функционират?” Докато задавах мислено този въпрос, нашият болен чиновник седна в леглото, погледна ме с очи на сомнамбул; бялото на очите му беше пожълтяло от натравяне от урея. Той ме позна и каза: „Привет, Хосе, какво правиш тук?"
„Ти какво правиш тук?" - отговорих аз.
„Къде съм?" - отвърна той.
„Точно, където трябва - отговорих, - Затвори очи и заспивай отново. Всичко ще бъде наред".
Той затвори очи, отпусна се на възглавницата и сякаш отново изпадна в кома.
Майка му каза на дъщерята да изтича да доведе лекаря и да му каже какво се беше случило.
Веднага, щом го изрече, си помислих, че е по-добре аз също да избягам.
След два часа болният чиновник започна да уринира. Бъбреците му започнаха да функционират нормално. Години наред си функционираха нормално.



Сподели с приятели:
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   176




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница