1 ноември – Ден на народните будители

Уважаеми ученици,

Днес честваме един свят ден – Денят на народните будители.

Неофициално този свят празник е честван за първи път още във времената на нашето свидно Възраждане. Тогава българите, осъзнали и осмислили значението на ония, които са отдали своето най-ценно притежание – животът си, в оная битка, за да я се съхрани душевността ни, решават, че смиреното преклонение пред тихата саможертва на будителите, е най-смисленото действие, което може да бъде извършено.

Преди 100 години (през 1922 година) Народното събрание приема закон, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи….. Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване…”, а на следващата 1923 година – указът на цар Борис III прави празникът официален.

Така България поставя в историческия си календар, редом с 24 май още един празник на духовността. Празнуването на Първи ноември е израз на идеята, с която отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий. Тя е продължение и развитие на 24 май, разширяване на неговия дълбок исторически смисъл, защото включва освен стотиците достойни люде на перото и онези непокорни, горди българи, които учеха как се обича България и как се мре за нея.

На този ден ние най-добре съзнаваме, че българската държава често е била силна, но тя е станала велика, когато редом с крепостите са се съградили и книжовните школи.

Нашето превратно историческо битие носи в себе си много изпитания, възходи и падения. Тъмните килии на монасите, вярата им в силата на писмеността, на речта, успяват да съхранят мъждукащия български дух и да го изведат на светлия друм на българското Възраждане.

В тези тежки времена народът ни създава своите будители. Така българите с гордост и благоговение са зовяли стотиците знайни и незнайни духовници, книжовници, учители – символ на социалната действеност и духовната извисеност на българина. Самата дума “будител” носи голям емоционален заряд.

Редом до св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон ние поставяме и Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов и още много други родолюбци, които народът не просто почита като светли личности, но и ги тачи като мъченици и дори ги канонизира в своята памет.
Нова България би била немислима без духовния подвиг, без саможертвата на тези будители на българската народна свяст.

Затова Първи ноември е празник на нашата изострена историческа памет, на националното ни самочувствие и съзнание, един истински празник на българския дух. Празник, на който трябва да съзнаваме, че в държавата на духа няма място за дребни лични, групови или партийно – политически сметки.

Денят на народните будители не може да бъде сведен до ритуалите на историческата памет. Днес нашата страна има нужда от един нов тип патриотизъм – стъпил върху солидните опори на славното ни минало, но включил в себе си самочувствието и гордостта от успеха на редица наши съвременни будители.

(ПАУЗА)

Ние трябва да се грижим за това наследство, трябва да го запазим, да го пренесем през годините, да го оставим на нашите наследници, на бъдещите поколения. Това не е по силите само на държавните институции, които, разбира се, не бива да снемат от себе си огромната отговорност.

От 15 години ние сме в Европейския съюз. Днес повече от когато и да било от нас се изисква и зависи да бъдем там една достойна нация, чиято култура е стълб на европейската цивилизация. От нас още зависи да пазим ревностно своята история, култура, национални герои от домогванията на измамници и фалшификатори. От нас зависи да заявим ясно и силно, че братята Наум и Константин Миладинови, че Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов, Йордан Хаджиконстантинов и други българи от Македония са българи! Те са част от онова, що днес почитаме!

Уважаеми колеги, скъпи ученици!

В ден като днешния ние отдаваме дължимото, оказваме своята почит към онези “заслужили българи”, които през вековете са дали и дават приноса си за запазване и издигане на българската духовност, а с това и на самата ни нация.

Затова аз бих искал най-сърдечно да поздравя съвременните български учени и изследователи, учители, писатели, журналисти, творци от всички сфери и поколения, будителите в най-широкия смисъл на думата.

Хората, на които в значителна степен се дължи фактът, че българската култура, наука и образование отдавна имат своето европейско и световно признание, като получават шансове да бъдат пълноценна част от общото европейско научно пространство, от територията на знанието, на духовността.

Днес по-добре от всякога, от дистанцията на изминалите векове и изправени пред нови национални изпитания, разбираме пророческите думи на Васил Друмев: “Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!”

В заключение бих искал да припомня словата на академик Дмитирий Лихачов, руски учен, културовед, който пише следното за нашата държава на Духа:

„Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето.“