(2)Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.
Чл 89.При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
Развалянето е законно установена последица от неизпълнението, предвидена в закона.
Развалянето е присъщ институт на двустранните договори. Този институт не важи при едностранните, двустранните несъвършени и многостранните договори.
Причината е взаимност на двете основни насрещни задължения. В чл.87 ЗЗД се предвижда възможност, според която, когато едната страна не изпълни дълга си, другата да се освободи от задължение по пътя на развалянето.
Ако едната страна не изпълни задължението си, др.страна остава без кауза (основание), има право да развали договора.
Предпоставки за разваляне : 1. Двустранен договор;
2 Да е налице неизпълнение на една от страните; неизпълнението да е виновно (да има вина на длъжника, да е от значение с оглед на кредитора) и значително (съществено)
3.Другата страна да е изпълнила или да е готова да изпълни своето насрещно задължение. При наличието на тези три предпоставки възниква за изправната страна възможността да иска разваляне на договора.
Правото на разваляне е потестативно право, което се упражнява с едностранно волеизявление (на кредитора) за разваляне /предупреждение/. Развалянето е извънсъдебно с даване на последна възможност за изпълнение. Това волеизявление трябва да достигне до длъжника – неизправната страна. Не е необходима форма. Но ако договорът, които се разваля е сключен в писмена форма за развалянето е необходимо също писмена форма.
Правото за разваляне се погасява с 5 г. давност.
