1. Облигационно право – понятие, система и източници. Облигационно отношение – понятие и източници Облигационно право е обективно право съвкупност от правни норми, които уреждат имуществени и някои неимуществени отношения между равнопоставени гражданскоправни субекти, свързани с придобиване или ползване на вещи, извършване на работа или услуги, както и отношения, произлезли от причиняване на вреди или неоснователно обогатяване.
Методът на правно регулиране е методът на равнопоставеност.
Облигационно право не е самостоятелен правен отрасъл, а е част от гражданското право. То съществува като подотрасъл на гражданското право.
Има 2 основни способа за изграждане на системата на гражданското право:
1.Институционна система /по-старата/ при нея гражданското право /ГП/ се дели на 3 части:
1.субекти и лица;
2.обекти или имущества /включва Вещно право и право върху интелектуални права/;
3.способи за придобиване или изгубване на имуществото /включва облигационно и наследствено право/.
2.Пандектната система – при нея имаме два големи дяла на ГП – обща и специална част.
В специалната част влизат няколко подотрасли и плюс облигационно право.
У нас е възприета Пандектната система.
Облигационно отношение – правна връзка между две страни, по силата на която едната страна /кредитора/ може да иска от другата страна /длъжника/ изпълнение на една престация, спазване на определено поведение.
Правоотношението бива: абсолютно и относително.
Облигационното отношение е относително правоотношение, т.е. лицата на всяка от двете страни са точно определени.
Абсолютни правоотношение са – вещните, наследствените и тези свързани с интелектуалните блага.
Характерна особеност при семейните отношения, е че те възникват от определени Юр.факти – брак, родство, настойничество и попечителство. Ако липсва един от тези факти правоотношението е облигационно – напр. издръжка. Система на облигационното право Под система се разбира разделянето на правните норми в правни институти и тяхното подреждане. Системата се дели на:
