1.Активна – има повече от един кредитор и само един длъжник;
2.Пасивна – има повече от един длъжник и само един кредитор.
Активна – при множеството кредитори солидарността обезпечава на всеки един от тях възможността да получи сам всичко, което се дължи. Активната солидарност е между кредитори. Всеки един от няколкото кредитора има право да иска изпълнение на целия дълг. Длъжникът се освобождава след като престира всичко дължимо дори само на един от солидарните кредитори. За активната солидарност няма изрична правна уредба , т.е. тя бива само договорна. До нея се стига по изрична уговорка в договора.
Пасивна солидарност – уредена е в чл.121 – 127 ЗЗД
За пасивната солидарност е характерно, че има един кредитор и два или повече длъжници. Облигационните отношения между тях са свързани по такъв начин, че когато единият от тези солидарни длъжници изпълни се погасяват и задълженията на всички останали, т.е. има единна престация.
Пасивната солидарност се среща в 2 случая:
1.когато е изрично уговорена
2.когато закона предвижда това
Има 2 хипотези:
-императивна пр норма за предвиждане на солидарността (чл.53);
-диспозитивна пр.норма –хипотези, свързани с отделните видове ОО (чл.244, ал.4)
Особености на правния режим – юр.факти, които настъпват между 1 длъжник и кредитор имат значение и между останалите пасивно задължение; това зависи от правната уредба.
Три групи юридически факти: 1.Юр.факти, които имат действие спрямо всички солидарни длъжници. Такива факти са: -изпълнението;
-изпълнението, съобразно правилата за забава на кредитора;
-прихващането;
-даването вместо изпълнение.
-При забава на кредитора – ако един от длъжниците постави кредитора в забава, тя има действие и спрямо другите солидарни длъжници.
2.Юр.факти с относително (със смесено действие)–само за един длъжник или за всички:
