Запазване и попълване на масата на несъстоятелността – нищожни действия и сделки, отменителни искове

87. Запазване и попълване на масата на несъстоятелността – нищожни действия и сделки, отменителни искове

1. Запазването на масата на несъстоятелността може да се извърши с обезпечителни мерки. Те могат да се налагат от съда по несъстоятелността, но не винаги. Тези мерки могат да се налагат преди откриване на производството по несъстоятелност, с решението за откриване на производството и след това. Чл. 650-654 уреждат специални обезпечителни мерки:

1) Запечатване (движими и недвижими вещи) - прави се от съдия-изпълнител.

2) Опис - от съдия-изпълнител и синдика.

2. Запазването и попълването на масата на несъстоятелността е свързано не само с мерки с процесуален характер, но и с материалноправни последици от решението за откриване на производството по несъстоятелност:

2.1. ТЗ урежда 3 вида недействителност на сделки и действия, които се извършват от длъжника. Първите два вида са недействителност по право - относителна недействителност, защото настъпва само по отношение на кредиторите на несъстоятелността (ал. 1 и 2 на чл. 646).

1) Сделки и действия, извършени 1) след датата на решението за откриване на производството и 2) не по установения ред - напр. без съгласие на синдика. Това са 3 типа сделки:

а. Изпълнение на задължение, възникнало преди откриване на производството - един кредитор ще бъде предпочетен пред другите (нарушение на принципа на универсалност).

б. Учредяване на залог или ипотека - за един кредитор ще се създаде привилегия, която е нямал към откриването на производството.

в. Сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността. Целта е да не се уврежда масата.

2) Сделки и действия, извършени в подозрителния период - между датата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и датата на решението за откриване на производството. Това са главно сделки с безвъзмезден характер, при които е нарушена еквивалентността.

а. Изпълнението на парично задължение е забранено, защото парите са най-ликвидни и не трябва да напускат масата на несъстоятелността.

б. Безвъзмездни сделки.

в. Учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение.

г. Възмездни сделки, при които даденото надхвърля значително полученото.

3) Чл. 647 - недействителни не по право сделки, а недействителността се прогласява с особени павлови искове.

а. Възникването на преобразуващото право за кредиторите е при определени предпоставки, различни от тези по чл. 135 ЗЗД.

б. Освен това исковете могат да се предявяват от синдика и то поначало от него, а при бездействие от кредиторите.

в. Срокът за предявяване е 1 г. (по чл. 135 ЗЗД - 5 г.) - за да има възможно най-бързо решаване.

Увредените кредитори могат на общо основание да водят иск по чл. 135, но той ще се води пред съда по несъстоятелност.

2.2. Право на синдика да събира невнесените или неизпълнените (неизплатените) вноски (дял не се събира) от съдружниците - чл. 643. Това право е по отношение на ООД. Спорно е дали може и при АД - законът нищо не казва, но според Калайджиев е възможно.

2.3. Право на синдика да прекрати всеки договор със страна длъжника, по който задълженията не са изпълнени изцяло или отчасти - чл. 644. Това са обикновено договори с продължително действие - типичен пример е договорът за наем.

1) Прекратяването става с 15-дневно предизвестие. Инициативата може да е у насрещната страна - по нейно искане синдикът в 15-дневен срок трябва да се произнесе за прекратяването на договора. Ако в този срок не се получи отговор, договорът се смята за прекратен. Вината няма значение.

2) Насрещната страна има право на обезщетение, което ще се определи съобразно вредите, които е претърпяла.

3) Възможно е договорът да бъде запазен, ако длъжникът не е изпълнил свое старо задължение (преди откриване на производството), но синдикът не е длъжен да го изпълни (новите ще ги изпълни).

2.4. Особено право на прихващане - чл. 645.

1) Правото на прихващане принадлежи на кредитора.

а. Всеки кредитор, ако е имал изискуемо вземане преди датата на откриване на производството. Предпоставките са като по чл. 103 ЗЗД, но тук не се изисква ликвидност.

б. Ако вземането е станало изискуемо след откриване на производството или в резултат от обявяването в несъстоятелност, пак може да се прихваща, но в размера към този момент.

Пасивното задължение не е нужно да е изискуемо.

Това разрешение не е възприето навсякъде, защото прихващането променя реда на удовлетворяване и така хирографарен кредитор може да изпревари обезпечен.

2) Прихващането е относително недействително, ако кредиторът към момента на възникване на неговото вземане и задължение е знаел, че длъжникът е свръхзадължен/неплатежоспособен или има искане за откриване на производство по несъстоятелност. Тази относителна недействителност се установява с иск.

3) Чл. 645, ал. 4 урежда особено правило за прихващането, което длъжникът прави - извършеното след датата на неплатежоспособността/свръхзадължеността прихващане е относително недействително (по отношение на кредиторите) по право освен за частта, която съответния кредитор, срещу когото се прави прихващането, би получил при осребряване на имуществото. Такова правило в някои чужди законодателства има и за кредиторите.

Възможно е при всички тези недействителни сделки да е дадено нещо в масата от третото лице. Ако това може да се индивидуализира, се връща. Ако не може - третото лице става кредитор за вземането си.

2.5. Чл. 615 определя за недействително прекратяването на СИО, делбата, определянето на по-голям дял до 6 м. преди началната дата на неплатежоспособността. Отнася се само за длъжник-физическо лице, което е било встъпило в брак.

88. Управление на масата на несъстоятелността. Органи.

Задължителни органи:

1. Съд - изпълнява различни функции в производството.

1.1. Той е съдебна инстанция по същество по всички спорове в това производство - правораздавателен орган.

1.2. Съдът действа като административен орган, било на спорна или безспорна администрация - назначаване на синдик, потвърждаване на оздравителен план, утвърждаване на списък на приетите вземания (административни актове). Ако допуска обезпечителни мерки, това пак не са съдебни решения. Обжалват се актове по общия ред - пред АС и ВКС. Най-важните решения, които са изчерпателно изброени, се вписват в търговския регистър и се обнародват (чл. 622).

2. Синдик. Не е ясно какъв е точно - държавен орган или представител на длъжника. По-правилно е държавен орган, а не частноправен пълномощник. Той е самостоятелна страна в процеса.

2.1. Синдик е само физическо лице, но може и повече от едно лице, като решенията се приемат с единодушие. Синдик е дееспособно лице с подходяща квалификация. Трябва да е включен в списък, утвърден от министъра на правосъдието. Има изискване да няма конфликт на интереси между него и длъжника, защото ако има, той ще действа в свой интерес. Изискванията са в чл. 655, ал. 2.

2.2. Синдикът се назначава от съда по несъстоятелност, но предложение прави първото събрание на кредиторите. Синдикът трябва да даде писмено съгласие с нотариална заверка на подписа.

2.3. Чл. 657 дава основания за освобождаване на синдика по всяко време на производството. Синдикът може да бъде освободен служебно, по искане на кредитори, на събранието на кредиторите, на длъжника. Винаги, когато синдикът не изпълнява задълженията си или застрашава интересите на кредитора или длъжника, съдът може служебно да го освободи.

2.4. Правомощия на синдика - подробно описани в чл. 658.

1) Най-общо синдикът управлява търговското предприятие и представлява длъжника относно това предприятие. Не може да упълномощава други лица със своите права освен с изричното разрешение на съда.

2) Синдикът има две задължения: 1) да води дневник - записва всички свои действия по масата; 2) отчита се веднъж месечно и при поискване от съда; при прекратяване на дейността си представя окончателен отчет, който може да се оспорва.

2.5. Ограничения (легално установени): 1) не може да договаря сам със себе си, дори със съгласието на длъжника; 2) не може да придобива имущество от масата на несъстоятелността (и свързаните с него лица); 3) синдикът трябва да пази тайните на длъжника.

2.6. Синдикът е длъжен да полага грижата на добрия търговец.

1) Ако не полага дължимата грижа, дължи обезщетение за вреди. Ако синдиците са повече от един, отговарят солидарно.

2) Ако синдикът не е внесъл дадена сума навреме, дължи законната лихва от получаването до внасянето.

3) Съдът може да му налага глоби.

2.7. Синдикът има право на възнаграждение - периодично или окончателн.

3. Във времето между откриване на производството и събранието на кредиторите съдът назначава временен синдик - има същите правомощия и задължения, но има и специфични задължения, които трябва да се изпълнят в 14-дневен срок:

1) Да изготви списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника като посочи техните вземание. Списъкът е от значение кои кредитори ще участват в първото събрание на кредиторите.

2) Да изготви извлечение от търговските книги на длъжника.

3) Да изготви писмен доклад за причините на неплатежоспособността, за състоянието на имуществото, взетите марки за запазването му, възможностите за оздравяване.

Тези документи се представят на първото събрание на кредиторите.

4. Първо събрание на кредиторите.

4.1. То се провежда не по-късно от 1 м. от решението за откриване на производството - посочва се в решението. Ръководи се от съдията, който разглежда молбата за откриване на производството.

4.2. В това събрание участват кредиторите от списъка на временния синдик. Те се установяват и от извлечението от търговските книги.

1) Минималният кворум е двама кредитори, освен ако в списъка е един кредитор.

2) Кредиторите трябва да участват лично. Представител може да участва с изрично писмено пълномощно. Ако кредиторът е физическо лице, пълвомощното трябва да е с нотариална заверка на подписа.

3) Длъжникът може и да не участва. ..............

4.3. Първото събрание на кредиторите:

1) Изслушва доклада на временния синдик.

2) Избира синдик. ....... Може да изберат няколко синдици, които са класирани по някакъв начин. Съдът не може да назначи синдик, ако не му е предложен.

3) Избира комитет на кредиторите - факултативен орган.

5. Събрание на кредиторите - по-широки функции.

5.1. Провежда се след одобряване на списъка на приетите вземания.

1) Свиква се от съда по искане на длъжника, синдика, комитета на кредиторите или кредиторите с 1/5 от размера на приетите вземания.

2) Съдът може да го свика служебно, когато е необходимо да се определи методът за оценка на имуществото на длъжника и да се определи възнаграждение на оценителите.

3) Свиква се чрез покана, която се обнародва в ДВ.

5.2. Участие и кворум:

1) Участват кредиторите, които имат приети вземания. Може дадено вземане да не е прието, а да е оспорено - ако има убедителни писмени доказателства, съдът може да допусне участие в събранието.

2) Кредиторите по чл. 616, ал. 2 не участват.

3) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на кредиторите, които присъстват. Ръководи се от съда по несъстоятелността.

5.3. Актовете на събранието са решения, които се приемат с обикновено мнозинство. Гласовете се определят съобразно размера на вземанията (не по глави).

5.4. Правомощия на събранието на кредиторите - чл. 677. Според Калайджиев то няма кой знае какви правомощия.

5.5. Решението обвързва всички кредитори, дори да не са присъствали. Решението има характер на сделка-решение, а не на многостранна сделка..

5.6. Решенията могат да се отменят, ако са незаконосъобразни или увреждат част от кредиторите. Отмяна може да иска длъжник или кредитор.

6. Комитет на кредиторите - факултативен орган.

6.1. Членовете са от 3 до 9. Те са довереници на кредиторите. Всички обезпечени и необезпечени кредитори с изключение на тези по чл. 616, ал. 2 могат да включват свои представители.

6.2. Правомощия:

1) Спомагателни правомощия - подпомага синдика при управление на имуществото от масата.

2) Контролни правомощия - може да проверява търговските книги и да уведомява съда за нарушения, които са основание за освобождаване на синдика. Проверява касата минимум веднъж месечно.

6.3. Възнаграждението е за сметка на кредиторите.

6.4. Членовете не могат да придобиват имущество от масата.