Капитал на АД. Увеличаване и намаляване на капитала

29. Капитал на АД. Увеличаване и намаляване на капитала.

1. Понятие за капитал на АД. Няма никаква разлика с понятието при ООД. Капиталът е цифрово изразена величина, която е константна и е равна на сумата от номиналната стойност на акциите. Капиталът трябва да бъде в левове. Минималната му стойност е 50 000 лв., а за специални видове дружества е предвидена нормативно по-висока стойност. При учредяването капиталът трябва да бъде изцяло записан и най-малко 25% внесен.

2. Увеличаване на капитала.

2.1. Видове увеличаване. Според източниците на средства увеличаването може да бъде:

1) ефективно – за сметка на внасяне на ново имущество;

2) номинално – за сметка на имущество, което дружеството притежава. То може да стане: 1) чрез капитализиране на неразпределена печалба или 2) са сметка на някои фондове.

Особеност – нашият закон не урежда възможността за увеличаване на капитала чрез преоценка на имуществото.

2.2. Фактическият състав на увеличаването е сложен и смесен.:

1) Старият капитал трябва да бъде изцяло внесен.

Решение за увеличаване на капитала:

2) Да се приеме решение на ОС с квалифицирано мнозинство 2/3 от гласовете от представените на събранието акции, но в устава може да се предвиди и по-голямо. Акциите могат да имат различни класове, тогава се взема решение за увеличаване на акциите от всеки клас (става дума за отделно гласуване на всеки клас, което е израз на принципа на равно третирана на акционерите с еднакво положение – чл. 181, ал. 3, изр. 2. Изискване към съдържанието на решението: да се посочат видовете акции, с които се увеличава капитала, ако са по емисионна стойност, разликата (“ажио”) между нея и номиналната стойност също се посочва, правната техника за увеличаване на капитала, начина за увеличаване – с парични или непарични вноски, под условие или със средства на дружеството. Решението за увеличаване се вписва в търговския регистър, то има конститутивно действие.

Провеждане на увеличаването:

3) Акциите от новата емисия да бъдат записани. Когато записването става на самото събрание, увеличаването може да стане и чрез подписка, тогава се изисква удостоверение от регистърния съд, че всички акции са записани. Ако не всички са записани, тогава капиталът се увеличава само със записаните. Има забрана за самото дружество да записва акции. Ако тази забрана се наруши, членовете на управителния орган отговарят солидарно за задълженията по вноските.

4) 25/100 от капитала трябва да бъде внесен преди вписването в търговския регистър на увеличението (тук съзнателно е допуснато различие от правилото за 25% от акциите, записани от всеки акционер).

5) Трябва да е внесена в пълен размер разликата между емисионната и номиналната стойност на новите акции. Това изискване е напълно ново за нашето търговско право и е въведен с цел при увеличаване на капитала да се получи “цена” не сама за капитала на дружеството, но и за натрупаното от дружеството имущество. По този начин се защитават интересите на старите акционери, с чиито средства е натрупано допълнителното имущество.

Когато е предвидено увеличаването на капитала да стане чрез издаване на нови акции, решението на ОС следва да предвижда дали увеличението ще се проведе само ако всички нови акции до размера на решеното увеличение бъдат записани или е възможно увеличението да се извърши само до размера на действително записаните

За да бъде вписано в търговския регистър проведеното увеличаване на капитала трябва да се представи списък на лицата, записали нови акции.

6) Вписване в ТР на самото увеличение, което е различно от вписването на решението за увеличаване. Текстът на чл. 491а ГПК е нов – вписва се не самото решение, а обстоятелството че е предоставено такова решение като документ на регистърния съд. След това се вписва ново обстоятелство, че капиталът е бил вече увеличен, защото за да се увеличи К не е достатъчно само да е прието решение.

2.3. Увеличаване чрез подписка. Това е една особеност: за разлика от учредяването, капиталът може да се увеличи чрез подписка. Нейната правна същност не е изяснена докрай – тя е една оферта, предложение за записване на акции, която дружеството оправя до акционерите или трети лица. Понякога се прави разграничение между предложение и подписка – самата подписка е многостранна сделка. Ако предложението е до повече от 50 лица се прави публично предложение по ЗППЦК. Самото предложение за подписка трябва да се одобри от Комисията по ЦК, т.нар. “проспект” ако при увеличаването се прави публично предлагане, т.е. изисква се още един разрешителен административен акт. Комисията извършва една преценка за целесъобразност, което представлява административен контрол.

2.4. Способи за увеличаване. Има 3 правно-технически способа за увеличаване:

2.4.1. Издаване на нови акции, което се прави по няколко начина:

1) Всички нови акции се разпределят на ОС, на което се приема решение за увеличението. То се извършва съразмерно на притежаваните до момента акции от акционерите. Ако има акции от различни класове, правилото важи за акционерите от съответния клас, останалите акционери имат възможност за предпочитително изкупуване едва след упражняването на това право от тези акционери. Правото да се запишат акции, пропорционално на старите може да бъде ограничено или да отпадне по решение на ОС, което се приема от мнозинство 2/3 от представените на събранието акции. С последните изменения на ТЗ се предвиди едно изискване по чл.194, ал. 4 – управителният орган да представи доклад за причините за отмяна или ограничаване на предимствата на акционерите да запишат новите акции и за да обоснове емисионната стойност на новите акции. Решението, с което се ограничава или отменя предимството на акционерите трябва да бъде оповестено чрез вписване в търговския регистър и обнародване в ДВ.

2) Капиталът се увеличава под условие, което може да стане в два случая:

а) Ако акциите се закупят от определени лица на определена цена. По същество тук правото на всеки акционер да запише пропорционална част от новите акции отпада или се ограничава, затова решението също се приема с квалифицирано мнозинство от 2/3 от представените на събранието акции;

б) Ако акциите се закупят срещу облигации на дружеството. Това е една много особена форма на увеличаване за сметка на задължения на дружеството, защото облигациите са задължения на дружеството и вземанията към дружеството се трансформират в капитал. Винаги решението се взема от мнозинство 2/3.

3) Капиталът се увеличава чрез подписка – разпределението на новите акции не се извършва от ОС. То приема само решение, с което дава право на всеки акционер в определен от ОС срок, който е най-малко един месец след обнародване в ДВ на поканата за записване, да запише пропорционална част от акциите. Ако не се упражни в срока, правото се погасява;

4) Капиталът се увеличава чрез непарична вноска, за която се прилага общият режим. По начало се приема решение, с което се ограничава правото на акционерите да запишат пропорционална част от акциите си.

5) Капиталът се увеличава не от ОС, а от Съвета на директорите или Управителния съвет. Съветът на директорите или Управителният съвет може да упражни това право само ако е овластен за това от устава или с решение на ОС, за което, за да се спази чл.194 (4) е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3. Такова овластяване не може да се даде за срок по-дълъг от 5 г. (общ срок) и може да се упражни до определен размер наречен “разрешен” капитал. Изисква се да бъде спазено (упражнено) правото на акционерите да запишат пропорционална част от записаните акции. В този случай може да се даде право на СД или УС да увеличи капитала с непарична вноска или под условие. И в тази хипотеза може да бъде взето решение да се ограничи или отпадне предимството на акционерите, като това трябва да е предвиден изрично или в устава или в решението на ОС.

2.4.2 Увеличаване на номинала на издадените акции (ако акциите са били с номинал 100 лв., а се превърнат в акции с номинал 200 лв. капиталът се удвоява).

2.4.3. Превръщане на облигациите в акции – тук се визират така наречените конвертируеми облигации.

В ЗСчет. има и други способи за увеличаване на капитала.

2.4.4. Чрез превръщане на задължения на дружеството в акции (капитализация) – това е способ подобен на третия. Става дума за особен вид непарична вноска – задължения на самото дружество, които се превръщат в капитал и кредиторите стават акционери. ТЗ не предвижда специален ред и се приема, че трябва да се има предвид общия ред за увеличаване на капитала с непарични вноски.

2.4.5. Номинално увеличение на капитала – превръщане на част от печалбата в капитал. Неразпределените дивиденти се капитализират, за да може да се извърши това трябва да има печалба, освен това да се приеме решение на ОС с квалифицирано мнозинство от ¾ от представените на ОС акции. Решението трябва да е прието в срок до 3 месеца от приемане на годишния счетоводен отчет. В интерес на акционера е да получи дивидент във форма на пари, а не в акции и за това е предвиден 3месечен краен срок, за да не се увреждат интересите на акционерите. При вписване на увеличаване на капитала, трябва да се представи годишния счетоводен отчет в търговския регистър. В тази хипотеза новите акции се разпределят между акционерите съобразно участието им в досегашния капитал и друго не може да се уговори. Решение в обратен смисъл е нищожно и се атакува по всяко време, а не по чл. 74. Решението за ограничаване може да е общо, но то няма значение, защото то води до лишаване от право на дивидент, което е иманентно присъщо на всеки акционер (новите акции на практика са дивидент). Когато капиталът се увеличава за сметка на ново имущество може да се приеме решение някои акционери да не запишат акции с решение на ОС с 2/3 мнозинство от представените акции. Ако дружеството е записало част от акциите, то също получава пропорционално нови акции – това е изключение от забраната за придобиване на собствени акции.

По същия начин капиталът може да бъде увеличен за сметка на фондове, например фонд Резервен. Това може да стане ако не са нарушени правилата за попълване на фондовете (фонд Резервен трябва бъде 1/10 от капитала на дружеството – ако фонд Резервен е 1/5 от капитала на дружеството половината от него може да се използва за увеличаване на капитала). Този случай на увеличаване не е изрично уреден и за това 3месечния срок не важи. Би следвало да важат общите мнозинства, защото акционерите не се лишават от право на дивидент.

2.5. В чл. 198 има правило, което предвижда при какви условия акционерите могат да получат акции, това правило следва да важи и за временните удостоверения, ал. 1: След вписване на увеличаването на капитала по преходния член управителния съвет, съответно съветът на директорите, трябва да покани незабавно акционерите да получат акциите си. Ал. 2 подлежи на корективно тълкуване, според Калайджиев тя е безсмислена и не може да бъде приложена: Неполучените от акционерите нови акции на приносител се продават на борсата след изтичане на 1 година от обнародване в "Държавен вестник" на решението за увеличаване на капитала. Правата на акционерите се погасяват, а получените от продажбата суми се внасят във фонд "Резервен". На борсата се продават ЦК допуснати на борсата, включени в съответния сегмент. Възможността на ал. 2 не може да бъде приложена от гледна точка на специалното законодателство.

3. Намаляване на капитала – то също е номинално и ефективно.

3.1. Правно технически способи за намаляване:

3.1.1. Чрез намаляване на номиналната стойност, но е предвидена минимална номинална стойност – 1 лв., като не може да се мине под нея.

3.1.2. Обезсилване на акции (амортизация). Може да стане по 2 начина:

1) Чрез придобиването им от АД – сключва се сделка въз основа, на която АД придобива собствени акции (може да не е въз основа на сделка, а напр. на завещание) било възмездно или безвъзмездно. Законът не урежда фактическия състав на придобиването.

2) Чрез принудително обезсилване на акции, то крие рискове за накърняване на интересите на малцинството, защото такова решение се приема от мнозинството. Затова законът създава известни гаранции приемането на произволни решения. За да могат да се обезсилят принудително акции това трябва да е прието в Устава. Освен това акциите трябва да са записани при това условие, т.е. акционерите трябва да са се съгласили с тази възможност (това е по-важната гаранция). Освен това в Устава трябва да са предвидени условията и начинът (фактическият състав) на обезсилването. Иначе съществуват различни способи за обезсилване на акции, но трябва да се държи сметка за принципа на равното третиране на акционерите с еднакво положение и да се предвиди способ, който гарантира равно засягане на акционерите с еднакви права.

3.2. Фактически състав на намаляването – сложен и смесен:

1) Решение на ОС, което се приема с квалифицирано мнозинство от 2/3 от представените на ОС акции. В решението трябва да е посочена целта на намаляването и начина, по който ще се извърши. Ако има няколко класа акции (напр. освен обикновени – привилегировани) всеки клас акции трябва да вземе решение, като за всеки отделен клас важи правилото за мнозинство. Ако един клас не е съгласен не се намалява капитала. С последните изменения е прието правилото, че всеки клас акции гласува на едно и също ОС, като обаче се взема отделно решение по класове, до сега е трябвало да се свиква отделно ОС за всеки клас акции. Във връзка с ОС възниква проблем с противоречие между отделни текстове – ТЗ казва, че решението на ОС се вписва и има конститутивно действие (чл. 231, ал. 3), а чл. 491а, ал. 1 ГПК: Когато закон предвижда, че в търговския регистър се представя документ, съдът по седалището на търговеца с определение допуска прилагането на документа по съответното фирмено дело и това обстоятелство се вписва в търговския регистър.

2) В чл. 202 има правила за защита на кредиторите. Фактическият състав включва определени действия за защита на кредиторите, тъй като намаляването на капитала означава намаляване на имуществото и на общото обезпечение на кредиторите. Гаранциите са същите като при ООД, не случайно има препращане към чл. 150-153 (единствената разлика е, че наказателната отговорност и отговорността за вреди се носи съответно от членовете на УС или СД). Тези правила не се прилагат в 2 хипотези:

а) Когато намаляването на капитала е с цел покриване на загуби – в този случай интересът на кредиторите не се накърнява, тъй като така или иначе патримониумът на дружеството е намален и става дума само за една счетоводна операция. Това се счита за оздравителна мярка. Сумите получени от намаляването на капитала не могат да се използват за плащания на акционерите. Нещо повече дори и в този случай акционерите не се освобождават от задължение за вноска за акциите, с които се е намалил капиталът (загубите трябва да се покрият от някъде).

б) Когато капиталът се намалява със собствени акции, с акции, които дружеството притежава при положение, че акциите са напълно изплатени и са придобити или безвъзмездно или за сметка на свободни средства на дружеството (247, ал. 1-3). И в този случай интересът на кредиторите не може да бъде накърнен. Ако се прилагат правилата облигационното право, то при придобиване на собствени акции от дружеството ще настъпи сливане. Но в тази хипотеза законът го разрешава и те са или безвъзмездно придобити или е имало печалба, надхвърляща капитала и фондовете. Така или иначе кредиторите не могат да се удовлетворят от тях – намаляването на капитала с акции на дружеството не води до намаляване на имуществото на самото дружество, тъй като се придобиват акции от дружеството самото дружество трябва да образува резервен фонд, който да стои срещу придобитите акции. След намаляване на капитала чрез обезсилване на собствени акции този резерв се освобождава и може да бъде използван за покриване на загуби, увеличаване на капитала или пък може да бъде разпределен между акционерите, но само след извършеното намаляване на капитала.

3) Задължение за вписване на самото намаление - то не е елемент от фактическия състав и има само оповестително действие.

4. Законът предвижда т. нар. саниране на капитала на ООД или на АД (става дума за едновременно намаляване и увеличаване на капитала). Поставя се въпроса защо това (едновременното намаляване и увеличаване) е необходимо. Смисълът исторически е намалявайки капитала да се освободят средства, които да се използват при нужда от дружеството (напр. да се раздаде дивидент и да се създаде впечатление, че дружеството е добре). Днес това е трудно осъществимо, средствата могат обаче да се използват за покриване на загуби на дружеството, тъй като средства се освобождават веднага, а увеличаването не води по необходимост до внасяне на целия увеличен капитал. Има разлика между взимане на решение за увеличаване на капитала и самото увеличение. Законът съдържа строги правила във връзка с тази хипотеза, които се основават на 2та директива. Тази техника е допустима, т.е. намаляването ще има действие само ако (първо) се извърши предвиденото увеличаване на капитала. При тази техника е възможно да се падне под установения в закона праг на капитала, но това е допустимо ако с увеличаването се достигне минималния размер на капитала. Ако с последващото увеличение се достигне първоначалния размер на капитала или той бъде надминат независимо от намаляването не се прилагат правилата за гарантиране на кредиторите.

5. При АД има един основен принцип – за запазване на капитала. Акционерното право смята капитала за гаранция на кредиторите и за това законът предвижда редица правила, с които да не се допусне накърняване на капитала и имуществото зад него.

5.1. Чл. 247а – ред за разпределение на дивидент и лихви. Този ред цели да бъде запазен капитала.

5.2. Режим, с който се забранява записване на собствени акции. ТЗ по принцип забранява дружеството да записва собствени акции както при учредяването, така и при увеличаване на капитала. Нарушаването на забраната не води до недействителност на записаните акции, а законът дава няколко правила за защита на капитала:

1) Самото дружество не може да упражнява правата по тези акции (напр. не може да гласува с тях).

2) Тези акции трябва да се прехвърлят на 3то лице в 1годишен срок в противен случай се обезсилват.

3) Записването на собствени акции трябва да се посочи в годишния счетоводен отчет, който се представя в търговския регистър.

4) Освен това, тъй като няма кой да направи вноска за акциите, които дружеството придобива, законът предвижда, че за вноската солидарно отговорят или учредителите или членовете на управителния орган (УС или СД). Макар дружеството да е титуляр на акциите в неговият патримониум ще влезе имущество от вън (от учредителите или членовете на УС или СД).

5.3. При записването на собствени акции дружеството е първи акционер, т.е. акциите не са били притежание на никое лице (записване – задължение да се придобият акции и да се плати вноската по тях). Условно това е оригинерно придобиване. Възможно е обаче дружеството да придобие акции, които вече са били записани от друг акционер.

5.3.1. Този режим също е строго уреден, защото могат да възникнат някои проблеми:

1) Придобиването на собствени акции от дружеството може да увреди кредиторите, защото когато дружеството купи акции от акционери то ги плаща и имуществото намалява, акционерите са в по-благоприятно положение от кредиторите.

2) Придобиването на собствени акции от дружеството може да увреди и малцинството ако акциите на малцинството се изкупуват по по-ниска цена или акциите на мнозинството се изкупуват по по-висока цена.

3) Придобиването на собствени акции от дружеството означава, че дружеството ще упражнява правата по тях и мажоритарният пакет акции се увеличава, защото, този който гласува с акциите на дружеството е управителния орган, а той се контролира от мнозинството. Трябва да се създадат гаранции, че чрез управителния орган мнозинството ще упражнява лоялно правата по тези акции.

4) Ако дружеството впише тези акции като актив се създава невярна представа за активите на дружеството, защото с тези акции имуществото не се увеличава (това е собственото имущество на дружество), но 3тите лица не могат да знаят това.

5) По този начин се създава възможност средства на дружеството да се използват за цели чужди на дружеството. За това собствени акции се придобиват само в предвидените случаи – чл. 187а (разпоредба повлияна от 2та директива).

5.3.2. Съществуват някои общи условия за придобиване на собствени акции от дружеството, като тяхната цел е да се избегнат посочените проблеми:

1) Когато се придобиват собствени акции (хипотезите извън намаляване на капитала) номиналната стойност на акциите не може да е повече от 10% от капитала. Това общо ограничение не се прилага за хипотезата на специално издадени привилегировани акции, при които акционерите могат да искат от дружеството да изкупи акциите им. Ограничението обаче се преценява в рамките на всички издадени акции, а не по класове.

2) Акциите, които дружеството придобива трябва да са изцяло изплатени от предишния собственик, защото ако не са изплатени приобретателят става солидарен длъжник за извършване на задължението за вноска, а това накърнява имуществото на дружеството (ще има сливане).

3) Акциите могат да се придобиват или безвъзмездно или ако е за сметка на неразпределена печалба (има печалба, разпределението, та която не накърнява капитала или фондовете).

При наличието на тези 3 общи изисквания може да се извърши придобиване на собствени акции от дружеството (изискванията не важат за всички случаи).

5.3.4. Законът в чл. 187а урежда 8 случая на придобиване на собствени акции:

1) при намаляване на капитала по чл. 200, т. 2 – тук няма проблем, защото кредиторите са защитени (по чл. 202). В тази хипотеза според Кацарски не е нужно акциите да са изплатени изцяло.

2) при универсално правоприемство, освен при вливане или сливане – то може да стане основно в случаите на преобразуване (не може да стане при наследяване по закон, рядко по завещание). Според Кацарски основното приложно поле на тази разпоредба са завещателните разпореждания, както универсални така и частни, а също и прехвърлителните сделки с търговско предприятие. При тази хипотеза правата на кредиторите не се накърняват, защото всички права и задължения преминават такива каквито са от едното на другото лице. Нашият закон обаче изключва сливането и вливането, т.е. остават само разделяне и отделяне. Причината за това е, че сливането и вливането са уредени в специална директива (3та), а за сега ТЗ не съдържа правила заимствани от нея. Няма друга причина за изключване на сливането и вливането. Акциите трябва да бъдат изплатени изцяло.

3) ако това става безвъзмездно – няма излизане на имущество от дружеството. Според Кацарски систематичното тълкуване във връзка с т. 2 се прави извода, че тук става дума за безвъзмездни сделки между живи (дарение). В тази хипотеза акциите също не е нужно да са изплатени изцяло, тъй като те се притежават само временно и ще бъдат прехвърлени възмездно.

4) ако извършва по занятие сделки с ценни книжа и придобива акциите в изпълнение на поръчка на трето лице – тук става дума за следното: АД е инвестиционен посредник по смисъла на ЗППЦК и то придобива акциите по поръчка на 3то лице инвеститор, като после ще му ги прехвърли (дружеството е като комисионер, действа от свое име). Понеже придобиването е само временно не се накърняват интересите на кредиторите или на малцинството.

5) при изключване на акционер по чл. 189, ал. 2 и 3 – когато не се изпълни задължението за вноска. В този случай не се накърняват ничии интереси, защо акционерът не изпълнява задължението си и не внася онова, което трябва да е внесено, а дружеството не прима това положение. И тук не е необходимо акциите да се изцяло изплатени.

6) в резултат на принудително изпълнение на задължение на акционер към дружеството – акционерът едновременно е и длъжник на дружеството и не изпълнява задълженията си. Законът не поставя никакви ограничения по отношение както характерът на задължението (то може да не е част от акционерното правоотношение), така и характера на принудителното изпълнение. В такъв случай дружеството може да се удовлетвори от цялото му имущество и избира да се удовлетвори от своите акции. Законът изисква в тази хипотеза акциите да са изцяло изплатени, за да не се задължи дружеството с придобиването им. По този начин не се накърняван ничии интереси. Не се допуска придобиване на собствени акции чрез участие в принудително изпълнение за задължение на акционер към лице различно от дружеството, защото това би означавало обратно изкупуване.

7) ако те са издадени като привилегировани акции специално с тази привилегия - единственото условие акциите да са изплатени изцяло. Тази особена хипотеза е изрично уредена в чл. 187в (вж. 5.5).

8) при обратно изкупуване – обратното изкупуване е уредено в закона (става дума за обратно изкупуване без намаляване на капитала). И в този случай акциите трябва да бъдат изцяло изплатени от предишния акционер. Специалните правила в тази хипотеза са уредени в чл. 187б (вж. 5.4)

5.3.5. Последици от придобиването на собствени акции:

1) Дружеството не може да упражнява правата по тези акции. Според Кацарски тук се имат предвид всички възможни права по тези акции – имуществени и неимуществени, индивидуални и малцинствени. Според него собствените акции не се смятат при определяне на представляваната от акционерите част от капитала, необходима за упражняване на малцинствени права. Той вижда и възможност част от правата, за които това е възможно (напр. право на дивидент) да бъдат упражнение от приобретателя на акциите след прехвърлянето им.

2) Ако дружеството счетоводно отчете теза акции като активи, те не трябва се вземат предвид при определяне на чистата (“нетната”) стойност на активите (това е понятие, което се използва при разпределение на дивидентите и лихвите).

3) Дружеството трябва да отрази това придобиване в годишния счетоводен отчет, за да са информирани 3тите лица. Чл. 187д: В годишния счетоводен отчет на дружество задължително се посочват: 1. броят и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените през годината собствени акции; 2. основанието за придобиванията, извършени през годината, както и заплатената цена; 3. броят и номиналната стойност на притежаваните собствени акции.

4) Придобитите акции по т. 2-8 трябва да бъдат прехвърлени в 3 годишен срок. Изключение от това правило според Кацарски е т. 7, тъй като последните изобщо не се отчитат в 10%. Ако се притежават акции от различни класове редно е да се прехвърлят съразмерно акции от всички класове.

5) Когато собствените акции не надвишават 10% от капитала и са придобити по предвидените в закона способи за дружеството не съществува задължение да ги прехвърли. Различно обаче е положението спрямо собствените акции придобити в нарушение на чл. 187а –187в (вж. 5.2.) В тази хипотеза трябва да бъдат прехвърлени не конкретните акции придобити в нарушение на правилата, а същия брой от съответния клас акции. От друга страна обаче неправомерно придобитите акции не се взимат предвид при определяне съотношението собствени акции – капитал.

6) Когато задължението за прехвърляне на акции, които или надвишават 10% или са неправомерно придобити, то следва акциите да се обезсилят па правилата на чл. 200, т.2, т.е. с тях се намалява капитала. В този случай според Кацарски е безпредметно да се спазва фактическия състав по намаляване на капитала и правилата за защита на кредиторите, а просто да се заяви намаляване на капитала чрез обезсилване на акциите. Това тълкуване както и самият той отбелязва в “Новите положения. . .” в момента е contra legem и не следва да се има предвид.

5.3.6. Случаи приравнени на придобиването на собствени акции, за които важат същите правила:

1) Когато акции се придобиват от 3то лице за сметка на дружеството, т.е. 3тото лице е косвен представител на дружеството и трябва да се отчете като прехвърли акциите.

2) Когато акциите се придобиват от дружество, което се контролира от АД. Според Кацарски това е хипотеза на “взаимно притежаване”, но не всяко “взаимно притежаване” трябва да бъде ограничено от закона. Нашият законодател е възприел европейските стандарти, като това правило засята случаите, когато дъщерно дружество притежава акции на дружеството майка, но не и обратно.

3) Когато дружеството приеме в залог собствени акции, защото е вероятно да се удовлетвори от тях и да ги придобие. В този случай дружеството, което е кредитор ще се удовлетвори от собствените си акции, това не е обезпечение.

4) Когато дружеството дава заем на 3то лице или обезпечава 3то лице за закупуване на собствени акции. Това ограничение не се прилага за сделки сключвани от банки и небанкови финансови институции при обичайната им дейност. При тях има специални правила относно този проблем.

Всички тези правила са заимствани от 2та директива.

5.4. Правила, които уреждат възможността за обратно изкупуване без намаляване на капитала. Те са уредени в чл. 187б. И в тази хипотеза важат общите ограничения за придобиване на собствени акции – те трябва да са изцяло платени и да не са повече от 10% от капитала. Съществуват и допълнителни изисквания:

1) Обратното изкупуване трябва да се предхожда от решение на ОС на акционерите, което задължително трябва да включва съдържанието на чл. 187б, ал.1: 1. максималния брой акции, подлежащи на обратно изкупуване; 2. условията и реда, при които съветът на директорите или управителният съвет извършват изкупуването в определен срок не по-дълъг от 18 месеца; 3. минималния и максималния размер на цената на изкупуване. Тези изисквания се въвеждат, тъй като обратното изкупуване се извършва от управителния орган на дружеството.

2) Обратното изкупуване трябва да бъде предвидено в Устава и решението се взима с обикновено мнозинство от представените акции, а ако не е предвидено в Устава с мнозинство от 2/3. Принципът за еднакво третиране на акционерите изисква предложението за обратно изкупуване да се отправи до всички акционери от 1 клас. Предложението се вписва в търговския регистър и се обнародва в ДВ.

3) Според ал. 3: Изкупуването се извършва при съответно прилагане на чл. 247а, ал. 1 и 2., т.е. трябва да е за сметка на неразпределената печалба.

5.5. Акции с привилегия за обратно изкупуване – осигуряват право на акционера да иска от дружеството да изкупи акциите му по определена цена. За да бъде упражнена тази привилегия (по съществото си потестативно право) уставът трябва да предвижда издаването на такива акции, както и условията и реда за издаването им.

1) Упражняването изисква предложението за обратно изкупуване до дружеството да се представи в търговския регистър и съобщение за това да се обнародва в ДВ (осигурява се публичност на обратното изкупуване).

2) Законът изисква обратното изкупуване да се извърши за сметка на неразпределена печалба.

3) Освен това упражняването на правото на обратно изкупуване изисква акциите да са изцяло изплатени от акционерите, като по този начин законът цели защита на капитала.

4) Тъй като става дума за специален клас привилегировани акции и тъй като е осигурена публичността не важи принципа, че номиналната стойност на акциите не може да надхвърля 10% от капитала.

5) За да не се създава възможност за накърняване на интересите на кредиторите законът изисква да се създаде специален паричен фонд (резерв), който да е равен на номиналната стойност на изкупените акции и този резерв може да се разпредели между съдружниците само при намаляване на капитала с изкупуване на акции. Според Кацарски той може да се използва и при увеличаване на капитала по чл. 197.

Законът урежда общо последиците от нарушаването на реда за придобиване на собствени акции – ако дружеството придобие акции в нарушение на правилата те трябва да се прехвърлят в 1годишен срок.