Членство в ООД – понятие. Придобиване, прехвърляне и прекратяване на членството

25. Права и задължения на съдружниците в ООД.

1. Членственото правоотношение е комплексно – съдържа права и задължения. Освен това по начало правата и задълженията са уредени от закона, но относно вътрешните отношения в дружествения договор могат да се уговорят правила, неуредени от закона (напр. привилегии – допълнителен дивидент, повече от 1 глас и т.н.) Правата се упражняват лично или чрез пълномощник – упълномощаването е изрично с писмено пълномощно (формата е за действителност).

2. Права:

2.1. Имуществени права:

1) Право на дивидент (право на част от печалбата) – размерът на дивидента се определя от размера на дела в капитала. Може обаче да се уговори, че дивидентът не е пропорционален на участието в капитала или нещо друго. Правото на дивидент е иманентно за всеки един от съдружниците и съдружникът не може да се лиши от това право дори с уговорка в дружествения договор (подобна уговорка би била недействителна). Правото на дивидент съществува в латентна форма, но ако се осъществи определен фактически състав то се превръща във вземане (парично): 1) да изтече съответната финансова година; 2) дружеството да реализира печалба; 3) да се вземе решение от ОС за приемане на годишен счетоводен отчет; 4) приемане на решение от съдружниците за разпределяне на дивидент. При това положение правото на дивидент възниква като парично вземане – може да се прехвърля, като всяко вземане и т.н. Вземането за дивидент не е обусловено от изпълнението на задължението за вноска. Вземането за дивидент се погасява с обща 5 годишна давност.

Какво представлява правото на гарантиран дивидент – има 2 виждания: 1) гарантиран дивидент се разпределя само при чиста печалба; 2) всяка година съдружникът има право на определена сума от дружеството (по скоро това не е дивидент, тъй като не се определя от печалбата, а някаква скрита лихва).

Част от печалбата може да се разпредели преди разпределянето на дивидента, т. нар. тантием – това е възнаграждение на управителя на дружеството и не се предпоставя от посочения по-горе фактически състав. В закона няма правила как се заплаща тантиема.

2) Право на ликвидационен дял (квота) – това право е неотменяемо. То по начало е съразмерно на дела от капитала, но може да се уговори и друго – гарантиран дял, допълнителен дял. Такова право имат съдружниците, които са съдружници към момента на прекратяване на дружеството. Вземането е парично, но може да бъде уговорено и друго. Това право е с облигационен характер, т.е. вземане. За да възникне е необходимо: 1) дружеството да е прекратено; 2) да са удовлетворени кредиторите в ликвидационното производство. Това вземане се погасява с 5 годишен срок. Когато напуска съдружник има подобно вземане, но не е правилно то да се нарича ликвидационно вземане. То също е пропорционално на дела в капитала.

3) Други права: а) право на ползване на определено имущество на дружеството; 2) право на почивна база.

2.2. Неимуществени права:

1) Управителни права:

а) Участие в ОС – всеки съдружник има право да участва в ОС, да иска обяснения от управителя и т.н.

б) Право на глас в ОС – по начало и правото на глас е функция от дела на съдружника в капитала и това е така защото дружествения дял съответства на дела в капитала, но може да се уговори друго. Тук не важи правилото от персоналните дружества, че гласовете се определят по глави. Може да има привилегировани дялове – с повече от един глас. Възникването и упражняването на това право не е функция от изпълнение на задължението за вноска. Това право се осъществява лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно, при юридическите лица от техния законен представител (който също може да назначи представител).

в) Право на съдружникът да избира и да бъде избиран.

2) Контролни права. Те са индивидуални и не зависят от размера и броя на дяловете.

а) Право на информация – право на съдружника да е осведомен за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и годишните счетоводни отчети.

б) Право на искове по чл. 71 и 74.

До тук всичко това са индивидуални права – права част от всеки дружествен дял.

2.3. Колективни права – права на определена част от капитала:

1) Право да се иска свикване на ОС, което трябва да се упражни в писмена форма, като искането е насочено към управителя. Това правило принадлежи на 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието до 2 седмици притежателите на 1/10 от капитала могат да го свикат.

2) 1/10 от капитала може да иска назначаване на ликвидатор от съда различен от управителя или от назначения от ОС.

3) 1/5 от капитала може да иска прекратяване на дружеството по съдебен ред, т.е. чрез иск.

За разлика от колективните права – колективни задължения няма.

3. Задължения:

3.1. Имуществени задължения:

1) Задължение за вноска – задължение за внасяне на номиналната стойност на дружествения дял, задължение за внасяне на имущество, което по стойност съответства на записаните дялове. Задължението за вноска може и да е по-голямо от записаните дялове, допълнителното отива във фонд “Резервен”. Обратното обаче е недопустимо. Към момента на учредяване на дружеството може да се внесе не по-малко от 1/3 от дела.

Поставя се въпроса дали може да се направи частична непарична вноска – според Калайджиев може, но практиката е обратна (също така и чл. 24 ЗЗД). Според Ан. Антонова само паричните вноски могат да са частични, защото са делими. Задължението за вноска е срочно и срокът трябва да е определен в дружествения договор, а според последните изменения на ТЗ срокът не може да е по-голям от 2 години (от учредяване на дружеството или от решението за увеличаване на капитала). Двугодишния срок по чл. 115, т. 4 е императивен и с него е обвързано и правилото на чл. 126, ал. 1, т.е. дружеството може да даде допълнителен срок за изпълнение на задължението за вноска само преди изтичането на двугодишния срок.

2) Задължение за допълнителна вноска. Допълнителните вноски не са част от капитала, а по същество заем, който съдружник прави на дружеството и са парични. Според Ан. Антонова, тъй като са заем допълнителните вноски подлежат на връщане. Допълнителни вноски се правят при: 1) при загуби и 2) при временна необходимост от парични средства – на практика това означава по всяко време. Това обаче не е съвсем така. Според проф. Таджер, за да се направи допълнителна вноска е необходимо двете условия да са кумулативно съществуващи, а според проф. Попов те са даден в алтернативност. Временната необходимост освен това трябва да бъде обективна.

За да се направят допълнителни вноски трябва да се вземе решение от ОС с квалифицирано мнозинство от ¾ от капитала. Това правило е въведено, защото в повечето дружества има мажоритарен съдружник (с повече от 50 % от капитала) и допълнителните вноски се използват за изключване на съдружници (невнасянето на допълнителна вноска е основание за изключване, правният режим е същия като при вноските за капитала). Допълнителните вноски по начало трябва да са съразмерни с дела в капитала. Върху тях може да се уговаря и лихва, защото те са заем от съдружник на дружеството.

3) Могат да се уговарят и други имуществени задължения, напр. вноски във фондове. Според Ан. Антонова ако имущественото задължение не е предвидено в дружествения договор то не може да се наложи с решение на съдружниците, а трябва първо да се направи промяна в дружествения договор (няма пречка обаче и двете решения да се вземат на едно ОС).

Според проф. Таджер задължението за лихва при забава на плащането на вноската се отнася и до непаричните вноски.

3.2. Неимуществени задължения (чл. 124):

1) Задължение за участие в управлението на дружеството.

2) Задължение да се оказва съдействие на дружеството за осъществяване на неговата дейност.

3) Задължение да изпълнява решенията на ОС.

4) Задължение за почтено и добросъвестно поведение към дружеството – то единствено не е посочено в закона, но се извежда по тълкувателен път. Проф. Таджер изхожда от разбирането, че съдействието, което трябва да се оказва на дружеството може да бъде активно и пасивно – активното е предвидено изрично, а пасивното е заложено имплицитно. Друг аргумент за съществуването на такова задължение е разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 3 в която като основание за изключване е посочено “действа против интересите на дружеството”. Действието срещу интересите на дружеството не се изразява само в конкурентно действие, а и в използване на дружествената фирма в личен интерес, използване на дружеството като цяло в личен интерес, използване на търговска тайна и т.н.

3.3. Последици от неизпълнение на задълженията на съдружниците:

1) Еднообразни при неизпълнение на задължението за вноска и за допълнителна вноска. Когато задължението стане изискуемо върху паричната вноска се начислява мораторна лихва, а ако дружеството ги докаже може да търси и вреди над лихвата; при непарична вноска се дължи неустойка ако е уговорена или обезщетение за вреди. По-сериозната последица е, че съдружникът може да бъде изключен като губи вноската си (не е ясно какво точно губи – вноската или дела си).

2) При неизпълнение на другите задължения съдружникът също може да се изключи, но той запазва вземане за дела си. В тази хипотеза от дружеството излиза имущество – ако дяловете не се запишат от съдружник или от 3то лице трябва да се намали капитала.