Права и задължения на акционерите

31. Права и задължения на акционерите.

1. Правата и задълженията на акционерите са материализирани в акции, независимо от това дали акциите са налични или безналични. Особеното е, че тези права са установени в закона по един и същ начин за всички акционери или за големи групи акционери. С последните изменения в ТЗ е изрично прогласено и се засилва приложението на правилото на чл. 181, ал.3, изр.2: Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас, т.е. различно правно положение е допустимо само за акционерите от различни класове. Това е защитна мярка за акционерите, която намира приложение в правилото за гласуване по класове. Членствените права са парцелирани на отделни съвкупности – отделните акции са неделими и правата по тях също са неделими (не е допустимо напр. две лица да си разпределят правата по акцията, а трето да поеме задълженията). Тези права и задължения се прехвърлят заедно. Това обаче не винаги е така има случаи, когато членствените права могат да се упражняват и прехвърлят по отделно – правото на дивидент в латентно състояние е част от акцията и не може да се прехвърля, когато обаче настъпи фактическият състав за получаване на дивидента то се откъсва от акцията и може да се прехвърли и въобще да се борави с него, като с всяко друго вземане, същото е и с ликвидационния дял. Поставя се въпросът възможно ли е правото на глас да се упражнява от неакционер – този проблем не е уреден в ТЗ, а в ЗППЦК. Не е казано как, но може да се упражнява от косвен представител или от заложен кредитор. В стария закон е било уредено учредяване на относително право подобно на представителството (представителството е непритезателно право да се упражнява чуждо право от чуждо име, а в този случай е ставало дума за упражняване на чуждо право от свое име).

2. Правата и задълженията биват имуществени и неимуществени, а само правата са делят на индивидуални и колективни (както при ООД):

2.1. Имуществени права:

1) Право на дивидент - не се различава от правото на дивидент при ООД. То възниква от сложен фактически състав, състоящ се от същите 4 елемента като при ООД (изтекла финансова година, наличие на печалба, приет финансов отчет и решение за разпределение на печалбата). Правото на дивидент може да се упражнява и да не изпълнено задължението за вноска. След като възникне дивидентът може да се прехвърля.

2) Право на ликвидационен дял – същото като при ООД, възниква, когато дружеството се ликвидира и се удовлетворят кредиторите.

3) Право на лихва – трябва да е предвидено в устава и то не само основанието за възникването, но и размера на лихвата. Това е лихва върху вноската. Защо има такава лихва – логиката е, че исторически АД са се учредявали за грандиозни начинания, при които е имало съществено различие във времето от момента на вноската до момента, в който дружеството е започвало да действа. В този период акционерите са били лишени от ползване на внесените средства. Лихва може да се уговори до момента на започване на дейността на дружеството. Съществува още една хипотеза – когато акционерите са внесли различни по обем вноски се създава неравнопоставеност между тях и ако е уговорено акционерите с по-голяма вноска могат да получават лихва за горницата. Лихвата не е дивидент, не е функция от стопанската дейност на дружеството и се изплащат преди дивидента. С последните изменения на ТЗ лихвите се изплащан при същите условия като дивидента по чл. 247а.

4) Право да се запише пропорционална част от новите акции при увеличаване на капитала. В ЗППЦК това право е специално уредено при публичните дружества и е означено с термина “право”. При публичните дружества то може да бъде прехвърляно.

5) Право да се запишат акции при увеличаване на капитала за сметка на неразпределената печалба.

6) Право на замяна на поименни акции с акции на приносител и обратно.

2.2. Неимуществени права:

1) Управителни права:

а. Всеки акционер има право да участва в работата на ОС;

б. Право на глас – принципът е, че всяка акция е равна на 1 глас. Правото на глас възниква с изплащането на вноска, но това е диспозитивно правило и в устава може да се уговори друго. Правото на глас може да се упражнява лично и чрез представител, който трябва да е упълномощен с изрично писмено пълномощно. Ако акцията е съсобствена, то правото на глас се упражнява от всички собственици заедно или от техен представител. По особени изисквания за упълномощаване има при някои специални дружества.

Правото на глас не може да упражнява при конфликт на интереси. Изрично са предвидени 2 хипотези:1) при вземане на решение за завеждане на иск срещу акционера; 2) при вземане на решение за ангажиране на отговорността на акционера към дружеството.

Ако има различни класове акционери те взимат решения по въпросите засягащи само тях чрез отделно гласуване или на отделно ОС (това е по-рядката хипотеза и от практическа гледна точка)..

Елемент от правото на глас е и правото на избор, което бива активно и пасивно.

2) Контролни права. Всъщност става дума само за едно право – право на информация, което се реализира в 2 групи случаи:

а. право на акционера да се запознае с писмените материали, свързани с дневния ред на предстоящото ОС и право да получи безплатно материалите и то най-късно 30 дни преди датата на ОС.

б. право на акционера да получи протоколите от миналите ОС и приложенията по тях.

Акционера има ограничено право на информация, защото неговото участие в дружеството е капиталово, а не участие с лично усилие и за това няма право да контролира дейността на дружеството. Акционерът няма право на достъп до Книгата на акционерите и до текущото счетоводителство. Това положение е изменено до някъде само при публичните дружества.

3) Колективни права (права на малцинството).

а. Право на 1/10 от акционерите да иска свикване на ОС. Законът предвижда гаранции за изпълнението на това право – ако до 1 месец не е свикано или не се проведе до 3 месеца от искането се свиква от Окръжния съд или се дава право на акционерите да го свикат.

б. В чл. 230а е предвидено, което принадлежи на 1/5 от акционерите. Всъщност има 2 правила – едното е същинско actio pro socio, а другото е маловажно:

- actio pro socio – иск пред Окръжния съд за ангажиране на отговорността на член на съветите за причинени вреди на дружеството. Това е много специална хипотеза, защото акционерите предявяват иск за вреди причинени на дружеството, а не на тях самите. Малцинството притежава собствено право на иск, но с него се цели защита на чуждо право (право на дружеството), т.е. на лице е т. нар. процесуална субституция, при която лица имат право на иск без да са титуляри на материалното право. По начало исковете на дружеството се предявяват от членове на съветите, защото те имат право да представляват дружеството за разлика от акционерите.

а. Предпоставки за иска – това е иск за вреди, които са причинени на дружеството. Вредите могат да бъдат имуществени или неимуществени, претърпени загуби или пропуснати ползи, като не е необходимо вредите да са значителни. Разпоредбата трябва да се тълкува разширително и да може да се приложи и при дружествата с едностепенна система на управление, т.е. вредите може да са причинени и от член на СД. Широката формулировка правилото включва всякакви юридически факти, които могат да са основание за причиняването на вредите, както сделки така и извъндоговорни източници. Поведението на членовете на съветите трябва да е виновно – умишлено или небрежно. Отговорността за членовете на съветите е солидарна – чл. 240, ал. 3.

б. Процесуални особености на аctio pro socio. Правото на малцинството може да се упражнява само чрез иск, които е подсъден на ОС по седалището на дружеството. Ответниците по иска са членовете на съответния орган на дружеството. Титуляр на правото на иск е малцинството, но то не е титуляр на материалното право, т.е. в петитум на иска трябва да се търси осъждане не в полза на малцинството, а в полза на дружеството. Понеже не е носител на спорното правото, малцинството не може да извършва действия на разпореждане с него, напр. да сключва съдебна спогодба. Ответниците по предявения иск ще основават защита си въз основа на материалноправните си отношения с дружеството, а не с малцинството. Тъй като членовете на съветите са солидарно отговорни, те помежду си са обикновени другари в процеса. Малцинството е обвързано от силата на пресъдено нещо, но то не придобива никакви права, неговата полза е косвена, защото с подобряването на икономическото положение на дружеството се подобрява и положението на всички акционери.

в. Нормата на чл. 230а се явява обща по отношение на специалната разпоредба на чл. 118, ал.2 ЗППЦК: Лицата по ал. 1 (притежаващи заедно или поотделно най-малко 5 на сто от капитала на публично дружество) могат да предявят иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за обезщетение на значителни вреди, причинени на дружеството при умисъл или груба небрежност от действия или бездействия на членовете на управителните органи. Искът се предявява в 14-дневен срок от узнаването за вредите, но не по-късно от една година от извършване на действията, съответно от началото на бездействията.

Кацарски поставя въпроса ако дружеството е освободило член от отговорност по чл. 221, т.9 може ли акционерите да го съдят – според него да, защото се приема, че акционерът по чл. 230а не упражнява право на дружеството, а собствено право. За да се упражни чуждо право то трябва да имуществено, секвестируемо, да не е intuito personae и да може да се упражни по 134 ЗЗД.

- право на малцинството да иска от ОС или от Окръжния съд да се назначи контрольор, който да провери годишния счетоводен отчет и да изготви доклад за констатациите си. Става дума за допълнителна проверка на вече проверения от проверител годишен счетоводен отчет.

2.3. Задължения:

1) Най-важното и почти единственото уредено от закона задължение на акционерите е задължението за вноска. Акционерите нямат задължение за лично участие, те трябва да внесат имущество, срещу което им се дължи дивидент. Вноските могат да бъдат както парични така и непарични. Могат да се правят и частични вноски в различни съотношения. Вноските не могат да се правят със средства на дружеството, със заем от дружеството или със заем, по който дружеството е гарант (в началото на дружествената практика със заем от дружеството се е ставала мажоритарен акционер). Вноската не може да се прихваща нито от дружеството нито от акционера, тя не може и да се опрощава. Вноската трябва да се направи във срок, определен в устава, но не по-дълъг от 2 години (законово изискване) от учредяването или от увеличаването на капитала.

Последици от забавата на задължението за вноска. Ако вноската е парична се начислява лихва. Ако вноската е непарична се търси обезщетение за вреди, които се доказват от дружеството и неустойка ако е уговорена. Според чл. 86 ЗЗД дружеството има и иск за реално изпълнение. Най-неприятната последица е, че акционерът може да бъде изключен от дружеството и неизпълнението на това задължение е единственото основание за изключване. Законът предвижда, че ако акционерът е изпаднал в забава и му се направи едномесечно писмено предизвестие той се смята за изключен. Предупреждението следва да се обнародва в ДВ, според Калайджиев това изискване е прекалено, но то е въведено, за да не се накърнят правата на малцинството. Ако за акциите са винкулирани не е необходимо да се прави такова предизвестие – това правило не е много ясно. Според Бузева идеята на това правило, е че щом акциите са винкулирани, то те са поименни и следователно се знаят техните притежатели, така че дружеството може да им изпрати писмена покана, а не е длъжно да ги им отправи предизвестие чрез ДВ. С изключването си акционера губи акциите си и направените вноски. Акциите се обезсилват и дружеството ако не намали капитала си има право да предложи нови акции, а вноските се внасят във фонд “Резервен”.

2) Задължение за обезпечаване на вноската – може да се предвиди в устава.

3) Смята се, че съществува, макар и да не е уредено в закона задължение за лоялност, което не се отличава от същото при ООД – добросъвестно отношение към дружеството. Според Бузева, за да има задължение за лоялност то трябва да е предвидено и да е скрепено със санкция. Лоялността се свързва с членственото правоотношение.

При неизпълнение на второто и третото задължение съдружникът не следва да бъде изключен. При нарушаване на задължението за лоялност дружеството може да търси вреди, но това е много трудно.

В страните с развито акционерно право съществува друго задължение за лоялност – на мнозинството към малцинството, като мнозинството не може да упражнява правата си срещу интересите на малцинството.