Еднолични търговски дружества – понятие и видове. Еднолично ЕООД

37. Еднолични търговски дружества – понятие и видове. Еднолично ЕООД.

1. Определение за еднолично търговско дружество – дружество, чиито дялове или акции принадлежат на 1 лице. Едноличното търговско дружество не е нова организационна форма и за това в зависимост от неговия вид субсидиарно се прилагат правилата за съответния вид дружество.

2. Класификации на ЕТД:

2.1. В зависимост от правноорганизационните форми – ЕООД и ЕАД, само капиталови ТД.

2.2. В зависимост от едноличния собственик на капитала (дялове или акции):

1) Публични предприятия – ТД, при които притежател на капитала е държавата или общината;

2) Частни – друг собственик на капитала.

3. Способи за възникване на ЕТД. Има 2 способа за възникване на ЕТД. Като от самото начало дружеството се учредява като ЕТД или чрез придобиване на всички дялове или акции от едно лице. Законът нарича притежателят на дяловете/акциите едноличен собственик на капитала. Между него и дружеството настъпват членствени правоотношения. Законът не предвижда ограничения колко ЕТД може да притежава 1 лице. В закона няма общ режим за ЕООД и ЕАД.

4. ЕООД. Особености:

4.1. Ако дружеството се учредява като еднолично трябва да се състави учредителен акт в писмена форма за действителност.

4.2. Фирмата трябва да съдържа означението “еднолично ООД”.

4.3. Капиталът се подчинява на изискванията за капитала при ООД. Има само една особеност – той не е необходимо да е разделен на дялове (целият капитал е 1 дял). Възможно е обаче да е разделен на дялове и всички да са собственост на едно лице.

4.4. Органи на ООД:

1) Едноличен собственик на капитала, има функции на ОС. Той може да приема решения когато си поиска и правилата за ОС не са необходими. Според проф. Герджиков когато управител на дружеството е 3то лице, едноличния собственик на капитала е длъжен да спазва процедурите по свикване на ОС, за да може управителя да упражни правото си на съвещателен глас. Според проф. Таджер това не е необходимо, тъй като управителят може по всяко време да се обърне към едноличния собственик на капитала и да обсъди с него интересуващите го въпроси. Законът предвижда единствено решенията на едноличния собственик на капитала да са в писмена форма за действителност и да са протоколирани.

2) Управител – може да едноличния собственик на капитала. Тогава той е всичко. Ако едноличен собственик на капитала е юридическо лице, дружеството се управлява от ръководителя на юридическото лице или определено от него лице (напр. едноличен собственик на капитала е ООД – управител на ЕООД е управителя на ООД). Възможно е ако едноличния собственик на капитала е физическо лице то да се яви в 2 качество и като физическо лице и като управител на ЕООД. Законът под влияние на 12тата директива предвижда, че договори между собственика на капитала и дружеството, което се представлява от него се сключва в писмена форма. В кръга на тези договори влиза и договорът за назначаване на управител, който се сключва между управителя и едноличния собственик, когато те са едно и също лице. Може управител да е друго лице различно от собственика на капитала.

3) В ЕООД може да има контрольори. Контрольор може да бъде и едноличния собственик на капитала стига той да не е управител .аргумент от чл. 144 ал.2, т.1). Може да има и проверители, които не са органи.

4.5. Специални правила за прекратяване на ЕООД. Ако едноличния собственик на капитала е физическо лице със смъртта му се прекратява дружество (личността на собственика е съществен елемент от дружеството). Може в учредителния акт да е предвидено друго – наследниците могат да продължат дружествата (ако не желаят дружеството се прекратява). Ако едноличен собственик на капитала е юридическо лице с неговото прекратяване се прекратява и ЕООД.

5. ЕАД – особености.

5.1. ЕАД се учредява по симултантната система. Учредяването изисква създаване на учредителен акт в писмена форма за действителност. Учредителният акт като понятие е по-широко от устав, той включва както устав, така и израз на волята на собственика на капитала да учреди дружество и с него трябва да се назначи първи НС или СД.

5.2. При ЕАД собственика на капитала трябва да се впише търговския регистър (това е различие от режима на АД). Това важи и за двете хипотези и ако първоначално е еднолично АД или ако всички акции са изкупят.

5.3. Фирмата на дружеството трябва да съдържа “ЕАД”.

5.4. Капиталът не съдържа особеност – не може целия капитал да е 1 акция.

5.5. Органи – както при ЕООД. Едноличният собственик на капитала решава всички въпроси от компетентността на ОС и тук няма и не може да има правила за ОС. Решенията трябва да са в писмена форма за действителност и да са удостоверени с протокол. Управителните органи са като при АД. Ако ЕАД се представлява от едноличния собственик на капитала (като изпълнителен директор) тогава договорите между него като физическо лице и дружеството, представлявано от него трябва да са в писмена форма за действителност – чл. 235а (под влияние на 12тата директива).

38. Търговец – публично предприятие. Еднолични търговски дружества с държавен капитал.

1. До влизането в сила на ТЗ режимът на публичните предприятия се урежда от Указ №56 – държавни и общински фирми. Освен това в Устав № 56 е имало и държавни и общински юридически лица, които не са фирми. Според §7 ТЗ държавните и общинските фирми продължават да съществуват до преобразуването в ТД. Общият правен режим на публичните предприятия е в чл. 61-62 ТЗ и ЗППДОП и подзаконовия нормативен акт Правилник за реда за упражняване на правото на собственост на държавата в предприятията. Преди е съществувал ЗОЕТДДИ (отм.)

2. Чл. 61, изр. 1: Държавното и общинското предприятие може да бъде еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество. Това са двете общи организационни форми за съществуване на търговците публични предприятия. Отделно тези 2 вида дружествата публични предприятия могат да образуват други ТД или обединения на ТД, но те няма да са публични предприятия. Освен това чл. 62, ал. 3 казва: Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества. Такова е било БДЖ сега нещата са променени.

3. Образуване – чл. 62, ал. 1 казва: Образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон. Такъв закон първоначално е ЗОЕТДДИ, който е отменен със ЗППДОП. Образуване е равнозначно на учредяване. Образуването на държавните ТД е уредено в правилника. 1) Според чл. 3 ПРУПСДП държавните дружества публични предприятия се образуват от компетентните държавни органи – Министерски съвет, ресорни министри или други държавни органи в съответствие с отрасловата компетентност. Най-често съответният министър е органът, който образува ЕТД. Той приема учредителен акт и назначава органите за управление. Има спор каква е правната същност на учредителния акт – индивидуален административен акт или юридически факт от вида на сделките. Практиката е противоречива – този въпрос е от голямо практическо значение. Ако е индивидуален административен акт той ще се обжалва по ЗАП и ЗВАС, ако не по обикновен исков път. Спорен е въпросът за същността на акта, тъй като се назначават органи на дружеството, преобладава практиката на ВАС е, че тези актове не са индивидуални административни актове и не се атакуват по реда на ЗАП. Според порф. Таджер обратно това е индивидуален административен акт, с който се организира стопанисването на държавното имущество.

2) ЕТД могат да възникнат не само като се учредят от държавата (оригинерно), но и като едно държавно предприятие, което не е ТД се преобразува в ТД (деривативно). Преобладаващ способ за възникване на търговците публични предприятия е преобразуването. ЗППДОП дава дефиниция на термина “преобразуване” разпределение на имуществото на държавното предприятие в дялове и акции, те обаче не са свързани с имуществото. Това определение е погрешно. Преобразуването представлява прекратяване на държавното предприятие без ликвидация с общо правоприемство и създаване на ново ЕТД. Правилата за преобразуването за в ЗППДОП и органът компетентен да преобразуват държавните предприятия в ТД е Министерския съвет или определен от него орган – чл. 17, ал.1: В случай, че балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието е над 1 млрд. лв., преобразуването се извършва от Министерския съвет по предложение на негов орган. Предложението се внася след вземане на становището на Агенцията за приватизация.

3) Особеното е, че тези ТД се създават на основата на непарични вноски, но чл. 72 и 73 ТЗ не се прилагат. Оценката си извършва по ред предвиден от Министерския съвет. Дълготрайните финансови активи (дялове, акции, ДЦК) се оценяват по счетоводна стойност.

4) Образуването и преобразуването на общински предприятия не е общо уредено. Единствената разпоредба е в чл. 62, ал. 2: Образуването и преобразуването на общинските предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва с решение на общинския народен съвет.

4. Една от най-важните последици от образуването и преобразуването е, че освен че възниква нов правен субект и имуществото внесено в ТД престава да бъде държавна или общинска собственост. Държавата или общината губи вещните си права върху имуществото и става притежател на дялове/акции, а вещните права принадлежат на ТД и се подвеждат под общия режим на частна собственост. Според чл. 17а: При преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

5. Органи за управление на търговци публични предприятия. И при 2та вида ЕТД има същите органи на управление като на ЕТД по ТЗ. Едноличния собственик на капитала се нарича “принципал” при търговците публични предприятия. Кой изпълнява правомощията на едноличния собственик зависи от това кой е учредил дружеството публично предприятие: ако е министерския съвет – министерския съвет, ако е министър – министъра или друг орган. При 2та вида ЕТД, които са държавни предприятия има специални правила за компетенциите на органите включени в правилника. Общото е, че в държавните предприятия компетенциите на едноличния собственик на капитала са по-широки отколкото по ТЗ. Смята се, че щом има държавно имущество е необходим и по-силен контрол. Правата за разпореждане с това имущество са силно ограничени §10, ал. 2: Юридически лица с 50 и повече процента държавно или общинско участие не могат без съгласието на органа по чл. 3 да сключват сделки, с които се извършва разпореждане или отстъпване право на ползване върху дълготрайни материални и нематериални активи, чиято обща стойност за текущата година надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година. Сделки с дълготрайни финансови активи могат да се сключват само с разрешение на органа по чл. 3. Установените ограничения за разпоредителни действия не се отнасят до сключваните сделки от "Банкова консолидационна компания" - АД, София. Органът по чл. 3 е органът, който взема решение за приватизация. Органът по чл. 3 не винаги съвпада с едноличния собственик на капитала. Всички договори за продажба, наем или замяна на дълготрайни материални активи не се сключват свободно, а само с търг или конкурс ако съконтрахента не е държавно предприятие. Продажба или наем могат да се извършат без конкурс или търг само със съгласието на едноличния собственик на капитал.

5.1. ЕООД.

1) Държавните предприятия нямат ОС, неговите правомощия се осъществяват от едноличния собственик. Правомощията му са уредени в чл. 14 от Правилника и компетентността му е като тази на ОС и на едноличния собственик при ЕООД по ТЗ. Едноличния собственик на капитала се произнася по следните въпроси, които по ТЗ са от компетенциите на управителя:

а. взема решения за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;

б. взема решения за участие на дружеството в граждански дружества;

  в. взема решения за придобиване или разпореждане с дялове или акции - собственост на дружеството, в други дружества, както и за придобиване или разпореждане с дълготрайни финансови активи на дружеството в чужбина;

г. дава съгласие за обезпечения в полза на трети лица; дава съгласие за сключване на договори за кредитиране на трети лица и договори за задължително застраховане на имущества;

д. дава съгласие за учредяване на ипотека и залог на дълготрайни активи на дружеството.

2) Всяко ЕООД държавно предприятие трябва да има управител като за разлика от ТЗ тук е възможно управителят да е както физическо така и юридически лице. В чл. 21, ал. 1 са даде отрицателните предпоставки за управителя: Не могат да бъдат управители на държавни предприятия - еднолични дружества с ограничена отговорност, физически или юридически лица, които: 1. от свое или от чуждо име извършват търговски сделки; 2. участват в събирателни или командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност; 3. заемат длъжност в ръководни органи на други дружества; 4. са лишени с присъда или с административно наказание от правото да заемат материалноотчетническа длъжност до изтичане срока на наказанието; 5. са управители, контрольори и членове на изпълнителни или контролни органи на друго държавно предприятие - еднолично търговско дружество; 6.са народни представители, министри, заместник-министри, председатели на комитети, ръководители на ведомства, областни управители, заместник областни управители, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, секретари на общини, изпълнителен директор и членове на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Правилникът съдържа много подробни правила за договора, който се сключва между принципала и управителя – мениджърски договор. Мениджърските договори се сключват за срок до 3 години и в тях се уреждат правилата и задълженията на страните. В мениджърския договор на всеки управител се поставя т.нар. бизнес задача с определени икономически показатели, а размера на възнаграждението се поставя в зависимост от изпълнението й. Предвижда се отговорност за управителя при неизпълнението на съответния бизнес план и т.н.

3) С контрольора се сключва договор за контрол – много близък до мениджърския договор, но без бизнес задачи.

5.2. ЕАД.

1) Едноличният собственик на капитала в лицето на съответния държавен орган осъществява функциите на ОС. Правата на едноличния собственик на капитала са по-широки от тези по ТЗ. В чл. 15 от правилника е предвидено, че той има 3 допълнителни права, които не са предвиден в ТЗ:

а. взема решения за закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях;

б. определя дела на собствениците на недвижими имоти и акциите, които те получават в случаите по чл. 18 ЗППДОбП;

в. дава съгласие за сключване на договори за задължително застраховане на имущества.

Според чл. 16 в устава могат да се предвидят и други правомощия за едноличния собственик на капитала: вземане на решения за участие или разпореждане с участие в други търговски или граждански дружества в страната или в чужбина; придобиване или разпореждане с недвижими имоти или с вещни права върху тях; даване на обезпечения в полза на трети лица; сключване на договори за кредитиране на трети лица; учредяване на ипотека и залог върху дълготрайни активи на дружеството.

2) В чл. 24 са дадени отрицателни предпоставки за членовете на съветите в ЕАД, които са подобни на тези при ЕООД. Между членовете на съветите и принципала се сключва мениджърски договор, който се урежда по същите правила както мениджърския договор при ЕООД.