Специфични методически особености на обучението. Словесните методи /описание, обяснение, беседа, указание/ се използват по ограничено в НУВ, поради по-слабо изразената способност за абстрактно мислене. Важно е знанията да се поднесат в подходящата форма, за да бъдат разбираеми и достъпни за децата. Чрез тях се осъществява междупредметната връзка в обучението и интеградивните функции на предмета. Това означава при изясняване и анализиране на техниката на дадено упражнение и при други случаи да се ползват знанията, получени по други предмети - физика, математика, биология. Нагледните методи се използват във всеки урок. Демонстрацията на физическите упражнения трябва да бъде точна, изразителна, придружена с кратки обяснения. Не се препоръчва показването на погрешни движения поради склонността на децата да подражават. В средната и горна ученическа възраст показът може да се демонстрира от ученик, стига да се изпълни качествено, за да не се получи обратен ефект. Обикновено за демонстранти се използват участници в спортни секции. Нагледни материали /табла, фотоси, скици, диаграми/. Използването им също трябва да бъде съобразено с възможностите на учениците за тяхното възприемане. Физическите упражнения в НУВ имат по-проста структура и не подлежат на разчленяване. За това цялостния показ е за предпочитане. При по-трудни упражнения се практикува забавено показване, дори задължително в определени моменти.
Методи за организиране на учениците в урока. Най-подходящ в НУВ е фронталния метод. Той дава възможност за концентриране на вниманието на децата. По рядко се прилага груповия метод, тъй като учениците нямат навика за самостоятелна работа и лесно се разсейват. Станционния метод се прилага при затвърдяване и усъвършенстване на упражненията. Кръговият метод се прилага за комплексно развитие на двигателните качества.
Методи за проверка и оценка на двигателните умения и навици. При малките ученици се прилага ежечасно и системно контролиране на изпълняваните движения, което се съпровожда със словесна оценка. За тях е важно своевременно да получават одобрение по изпълнение на двигателните задачи, което ги стимулира за по-качествено изпълнение. При втория период 5-8 клас също се организира системен контрол за двигателна дейност на ученика. Той им дава възможност да се ориентират дали успешно се справят с поставените задачи. За следващите класове е характерно по-активно участие на учениците в анализа на техниката и оценка на резултатите. Това се обуславя от по-богатите знания и по-големия двигателен опит.
