1. Предмет и методологични основи на теорията на физическото възпитание като научна дисциплина. Връзка с други научни дисциплини и формиране на знанията й. Основни понятия
Изтегляне 137.46 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Издръжливостта
| Средства и методи за развиване. За развиване на мускулната сила се използват главно следните методи:
1. Метод на повторните усилия - изразява се в няколкократно повдигане на различни утежнения или преодоляване на съпротивления. Така най-добре се развива мускулната сила с бърз и взривен характер. 2. Метод на краткотрайните максимални напрежения. Спортистът преодолява максимални съпротивления за сметка на пределни мускулни усилия. 3. Изометричен режим на мускулна работа. Прилага се за увеличаване на мускулната маса и развиване на мускулната сила. Изометричните упражнения се изпълняват самостоятелно, с партньор или с помощта на специален уред. 4. Изокинетичните упражнения по структура и характер на нервно-мускулните усилия са сходни с тези на отделните елементи на техниката на дадено упражнение. Физическите упражнения насочени към развиване на мускулна сила, могат да се разделят на 4 групи: общо развиващи силови упражнения, при които се преодолява теглото на отделните части на тялото, упражнения с преодоляване на теглото на партньор (по двойки), силови упражнения с допълнителни утежнения, упражнения с амортизатори и блокови устройства. Характеризират се с широка вариативност на работния режим на мускулите, избирателното му въздействие и точното дозиране на натоварването. Измерване на двигателното качество сила става по показатели (тестове) в зависимост от възрасти пола, вид спорт. Най-често използвани са: Скок на дължина от място с 2 крачки; Хвърляне на медицинска топка 1 кг.; Динамометрия на лява и дясна ръка; Станова сила. 26. Издръжливостта като двигателно качество на човека. Определение морфофизиологични и биохимични предпоставки и значение. Възрастова характеристика. Средства и методи за развиване Издръжливостта е способност на човека да се противопостави на физическата умора, предизвикана от някакъв вид мускулна работа. Показател за издръжливостта е времето, в продължение на което се изпълнява непрекъсната работа с определена интензивност. Физиолозите определят 4 вида издръж, в зависимост от интензивността: максимална - 20 сек; субмаксимална – 20сек. - 5 мин.; голяма - 5 - 30 мин.; умерена -повече от 30 мин. В спортната практика има 2 вида издръжливост. 1. Обща - тя се характеризира като способност за извършване на сравнително ниска по интензивност мускулна работа. Въз основа на общата издръжливост, се развиват всички останали разновидности на това качество. Развиването на обща издръжливост става чрез усъвършенстване на аеробния механизъм на енергообезпечаването. Той се извършва в условията на достатъчен приток на кислород за разлика от анаеробния, при който обезпечаването се извършва в условията на недостиг на кислород. 2. Специалната издръжливост е функционална способност на спортиста ефективно да извършва специфична работа, свързана с големи, относително продължителни физически усилия. Различните видове спорт изискват различно проявление на специалната издръжливост. Физиологични предпоставки за проява на издръжливостта зависи от състоянието на сърдечно-съдовата система и състоянието на дихателната система, от дейността на главния мозък, който ги регулира. Важен психологически критерий за издръжливост се явява способността на човека да проявява високи морално волеви усилия. Изтегляне 137.46 Kb. Сподели с приятели:
|