Възрастова характеристика. През възрастовия период 7-17 години се наблюдава тенденция за непрекъснато повишаване на издръжливостта. Тази тенденция е пo-подчертана при момичетата след 11г. и от 12г. при момчетата. Това е свързано с структурното и функционалното усъвършенстване на дихателните мускули на гръдния кош след тези възрасти. В следващите възрасти особено при женския пол в резултат на редица биологични и социални причини издръжливостта се понижава. Издръжливостта на 19 - 20 годишна жена е по-малка от тази на 11-12 г. момиче.
В спортно-педагогическата практика се използват следните методи:
1. Равномерния метод на тренировка се характеризира с продължителност над 18-20 минутно изпълнение на дадено упражнение с равномерна скорост. Извършва се голяма обем от работа при сравнително ниска интензивност. Този метод намира приложение главно при развиване на общата издръжливост, тъй като при него работата протича в аеробни условия.
2. Променливия метод предполага непрекъснато редуване на работа с различна интензивност. Окислителните процеси протичат в аеробно-анаеробни условия, т.е. проявява се и кислороден дълг. За развиване на издръжливост с променливо бягане се препоръчва в края на бавните отсечки пулсът в сравнение с изходното ниво да се покачи 2 пъти, а след по-интензивните отсечки - до 3 пъти.
3. Повторният метод на тренировка се характеризиpa с повторно изпълнение на стандартната работа със средна и субмаксимална интензивност. Продължителността на почивките за отдих трябва да бъдат достатъчни за възстановяване силите на спортиста. Този метод се използва предимно за развиване на спортната издръжливост, поради което почти не намира приложение в учебната практика. Общата издръжливост като жизнена необходимост трябва да се развива още от ранна ученическа възраст. Това се постига чрез постепенно увеличаване на моторната плътност; удължаване времетраенето на упражненията и скъсяване периодите на отдих между тях; редуване интензивността на упражненията. Ефективно средство за тази цел са различните подвижни игри.
27. Гъвкавостта и ловкостта като двигателни качества на човека. Определение. Морфологични и биохимични предпоставки и значение. Възрастова характеристика. Средства и методи за развиване.
Гъвкавостта е способност на човека да извършва движения с голяма амплитуда. Измерва се с величината на амплитудата на движението. В зависимост от силите, които подпомагат проявяването на подвижността на ставите, тя бива: активна и пасивна. Активната се реализира на базата на собствените усилия, а пасивната с помощта на външни сили. Гъвкавостта зависи от морфофункционалните способности на опорно-двигателния апарат; от анатомическите особености на ставните повърхности; от еластичните свойства на ставните връзки; от тонуса на мускулите; от кръвоснабдяването на мускулите и ставните връзки, които участват в дадено упражнение; от степента на умора, самочувствието; от температурата на околната среда.
