29. Подбор и спортна ориентация. Критерии за спортна пригодности възможности за прогнозиране. Организация и методика на подбора. В съвременния спорт високи постижения могат да достигнат само онези спортисти, които притежават потенциални възможности за спортно развитие. Това накара в последно време специалистите да гледат с изключителна сериозност на проблема за подбора и спортната ориентация. Подборът всъщност е встъпителния етап и определя развитието на следващия многогодишен спортно-педагогически процес. Той установява дали има съвпадение между морфологичните, физиологичните и психичните особености на детето и специфичните изисквания на конкретния вид спорт или спортна дисциплина, също така дава възможност на младия човек да се ориентира към онази дейност, която отговаря най-много на неговите интереси и способности. Все още методиката за откриване на таланти в спорта се намира в начален стадий на своето научно развитие. Научният подбор подпомага с помощта на тестове да се прогнозира бъдещото развитие на детето и въз основа на това да се определи до колко то е преспективно и за коя спортна дисциплина. Спортния талант е благоприятно за даден вид спорт съчетание от вродени и придобити физически и психомоторни качества, които в кода на учебно-тренировъчния процес непрекъснато прогресират. За да се извърши сполучлив подбор на младите спортисти е необходимо да се прогнозира развитието на кандидатите по следните критерий: развитието на анатомо-морфологичните признаци - ръст, тегло, съотношение на отделните части, телосложение; физически и функционални възможности на организма; двигателни качества; психичните свойства на централната нервна система; да се установи наличието на генетични предпоставки.
Морфологичните особености оказват определено влияние върху проявлението на двигателните особености. Различните видове спорт представляват специфични изисквания. Например високият ръст благоприятства баскетбола и академичното гребане. Разбира се при извършване на подбора не бива да се абсолютизира значението на едни или други признаци. Например недостатъчния ръст на скачача, може да се компенсира с по-голяма отскокливост. Телесните признаци на човека са със стабилни генетични характеристики и трудно могат да се предскажат още от детска възраст. Те са известни още като консервативни фактори със строго определена генетична обусловеност. Към тях спадат още максимална сърдечна честота по време на физическите упражнения, чувство на координация, ориентация, равновесие, подвижност на ставите. Фактори с лабилни наследствени характеристики са телесната маса, обиколката на частите на тялото и др. При извършване на прогнозата, треньорът трябва да има предвид някои обстоятелства, които затрудняват този процес:
1. На първо място това с индивидуалния темп на биологично развитие на подрастващите. В една и съща възраст с нормално развиващите се деца попадат и такива, които избързват и изостават в развитието си. Разликата между календарната и биологичната възраст най-ярко е изразена в пред пубертетната и пубертетната възраст. Към 16-17 г. тези различия постепенно изчезват. Двигателните качества също се развиват не едновременно и неравномерно.
2. Не съществува също така зависимост между изходното ниво на развитие на физическите качества и темповете на тяхното по нататъшно развитие. Често пъти деца с по-ниски изходни данни след време и системни тренировки надминават тези, които са имали по-високи данни в началото.
3. Трудно е преди 10-11 г. да се формира у децата устойчиви интереси към даден вид спорт, поради неустановените и често сменящи се интереси. Тези особености на детската психика усложняват проблема за ранния подбор.