1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Модел на дългосрочния икономически растеж
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 18. Модел на дългосрочния икономически растеж
(виж номер 1 в конспекта, 90 градусов ъгъл горната част Р, долната у, непрекъснатата крива е АД, кривата настрани е АС, точката на пресичане на АД и АС се прави прекъсната линия надолу и се обознааваУо, втората прекъсната линия е у*) (виж номер 2 в конспекта, 90 градусов ъгъл, горната част Р, долната у, кривата нагоре е АС, настрани е АД, в долната част на кривата АС се обозначава с у*) Моделът разглежда икономиката, когато е в условия на равновесие:Md=Ms, Nd=Ns; доходът =разходът, уравновесен е и паричният пазар. В този модел фиктивното производство= реалното. Основни понятия: производствени фактори-труд, капитал, технология; производствена функция. Капитал(основни производствени фондове), Труд(заетост-измерва се с брой работни места), технология(начинът, знанието, които се съединяват L и K, за да произвеждат стоки. Количеството труд е свързано с нормата на заетостта и нормата на безработицата. Нормата на заетостта е отношение между икономически активното население (РС) върху броя на населението в трудоспособна възраст. Нормата на безработица=Броя безработни/РС. Количеството капитал зависи от инвестициите в миналото. Общи инвестиции=чисти инвестиции+амортизация. Когато мерим количеството БВП към даден момент, ние можем да се абстрахираме от капитала. Технологиите са обществено значение. Те създават доход. Мярката, с която мерим технологиите е т.нар. обща производителност на факторите (Аt) Производствена функция- на Коб. Дъглас. При постоянна възвращаемост от капитала се изследва връзката между труда и капитала. Y=F(N;K). Функцията търси максималното количество продукция, което може да се произведе от факторите Yt=At.F(Nt;Kt). Производството от текущата година не зависи от натрупания капитал от тази година. (виж номер 3 в конспекта, 90 градусов ъгъл горната у, долната N) Y=F(N). закон за намаляващата пределна възвращаемост C (стрелка нагоре)N, намалява пределният продукт на труда. Растежът на националния пазар в този модел се представя като връзка между прираста на дохода и прираста на производствените фактори. 1)доходът расте, ако се увеличи предлагането на L и K. 2)доходът расте, ако при дадено предлагане на производствените фактори се увеличи тяхната обща производителност. Определяне на равние на потенциалното производство(у*). Разгледане на производствената функция при неизменна технология:Y=F(N;K). разглеждаме търсенето на труд , като намаляваща функция на реалната работна заплата (W/P), защото пределният продукт на труда (MPL) намалява при увеличаване на броя на заетите (N). разглеждаме предлагането на труд като определено от ефекта на заместването и ефекта на дохода(виж номер 4 от конспекта, 90 градусов ъгъл горната е W/p, dolnata e N, кривата е Х, лявата горна част се обозначава с dn, gornatadqsna s Sn, в точката на пресичане на Х-са се правя две прекъснати линии на долу и на дясно, на лятата се обозначава с (w/p)0, dolnata N0) . Равновесна заетост(N*)- количеството хора готови да работят при равнище на реалната работна заплата, която фирмите са готови да плащат. No=N*, защото доходът, който се произвежда е винаги като потенциалния. При еластични цени колебанията в работната заплата изразяват търсенето и предлагането на труд. Изравняването в никакъв случай не означава включване в производството на максимален брой заети, определен от размера на трудовите ресурси. Равновесната заетост расте, ако се (стрелка нагоре)Nd(под влияние на повишена производителност на труда) или Ns(като следствие от увеличение на населението). Естествена норма на безработица(И*)- размера на безработица при постигнато равновесие на трудовия пазар. Тя е положителна по три причини:-на текущата безработица;-наличие на секторна безработица при равновесни цени;-съществуването на безработица сред някои социални групи(на малцинствата, на младежите). Потенциален БНП(У*)- количеството продукция което може да се произведе при равновесна заетост. Тъй като при равновесна заетост, всеки който желае да работи, може да намери работа, потенциалният доход се нарича още доход при пълна заетост У*=F(N*;K). секторната заетост съществува при пълна заетост. Младежите са по-свободни, тъй като все още не са напуснали семействата си. Така изведен потенциалният доход не зависи от равновесието на цените, а от заетостта. Графичният му израз е права, успоредна на ординатата, която се отчита равнището на цените. Тя се премества надясно при всеки постигнат прираст на БНП. Фактическият доход за всяка конкретна година е по-голям или по-малък от потенциалния. Ако имаме да проследим дългосрочната тенденция в развитието на потенциалния доход, трябва да използваме тренда му. (виж номер 5, 2 90 градусови ъгъла левия:горната част е Р, долната е У, чертае се права линия нагоре от средата на У, от двете страни се правят прекъснати линии нагоре и се прави стрелка на ляво и на дясто, под непрекъснатата линия се пише х1<у*<х2. На десния горната част е У, долната Т, кривата което започна от средата на У и отива нагоре и се обозначава с у*, отдолу се прави вълниста линия и се обозначава с у). проблемът на европейските фондове, е че създават само временна заетост. Производството и дохода са функция на заетостта, а не на инвестициите. Растеж на потенциалния доход. Според производствената функция разтежът има следния модел:Yt=AtF(Nt;Kt). Проблемът е да се отчете прирастът на всеки от тях в прираста на потенциалния БНП. Обясняваме прираста на производствената функция чрез пределните продукти на труда и капитала. ^F(N;K)/F(N;K)=MPL.^N/Y+MPL.^K/y- дава приносът на труда в увеличението на производството и съответно приносът на капитала. K->Kr/P=MPK за капитала цената му е MPK. Заместваме пределните продукти на факторите- техните цени. ^F(N;K)/F(N;K)=W.^N/P.Y.N/N+Kr/P.^K/Y.K/K сега групираме W.N/P.Y . ^N/N+Kr.K/P.Y . ^k/K ^Y/Y=^A/A+WN/P.Y.^N/N+Kr.K/P.Y. ^K/K. формулата на Солоу за икономически растеж позволява да стигнем прираст на всеки от факторите върху дохода. W/N/PY- относителен дял от дохода. Изчислените стойности на относителните дялове, които получава N и K от дохода за американската икономика са съответно 0,7 за труда и 0,3 за капитала. Анализ на формулата за растежа. 1. Увеличението на дохода зависи от два фактора:-от увеличението на производствените фактори. То дава прираст на продукцията равен на производствените темпове на прираст на всеки от факторите и относителния му дял в общия размер на дохода; -от растежа на съвкупната производителност на факторите. Такъв е налице, ако при неизменно количество на факторите, произвеждаме повече продукция. Темповете на прираста на производствените фактори влияе на прираста на продукцията не непосредствено, а чрез относителните си числа в дохода. Емпиричната оценка на източниците за растеж. Неочаквано голям принос на техническия прогрес за допълнителната продукция е сравнена с прираста на капитала. Увеличението на заетостта има много по-голям принос за икономически процес от колкото увеличението на капитала. Това се дължи не толкова на прираста на N от колкото на високия относителен дял в дохода. Не съществува един единствен източник на дохода с определящо значение. Има период, в който прираста на капитала може да има много по-голямо значение за икономическия разтеж, от колкото в производителността на факторите. Принос на различни фактори за технологичния прогрес: -Придобиване на нови знания и повишаване на ефективността на приложението им. -Подобряване на разположението и разпределението на ресурсите. -Възможност за рализация на икономии от мащаба. –географска мобилност. –секторна мобилност. –професионално квалификационна мобилност. Теорията на растежа се определя в следните допускания: 1)в икономиката не се наблюдава технологичен прогрес ^A/A=O; 2)след като определи, че пълната заетост се определя от измененията в реалната работна заплата посредством промяната в търсенето и предлагането на труд, нарастването на заетостта се приема вече за екзогенна величина и зависи от демографския процес ^N/N=n. 3) прирастът на капитала се определя от инвестициите, а те зависят от спестяванията и от амортизациите. Икономическия растеж в дългосрочен период показва как след като постигнат У*, той нараства или намалява, т.е. какви са колебанията в У*. У*=Ф(К)-показва как се изменя У*. Промените в капитала обаче не биха били предизвикали промяна в У*, ако те нямат ефект и върху заетостта и затова е оптимално промяната в капитала да бъде в същата степен както се променя и заетостта, а тя зависи от прираста на населението. Въз основа на тези допускания извеждаме условието за постигане на стационарно ниво в икономиката: 1)^A/A-O- имаме технологичен прогрес. 2) ^N/N=^K/K=n–колкото нараства заетостта от промените в населението, толкова да нараства и капитала. Следващата стъпка е да изследваме факторите, от които зависи икономическия растеж при постигнато стационарно състояние, и промените в капитала: 1)промени в склонността към спестяване-ако приемем, че спестяванията са постоянна част от дохода, а амортизациите са d, тогава прирастът на капитала е ^K=sY-dK, ако в стационарно състояние ^K/K=n или тогава nK=sY-dK Механизмът за поддържане на равновесен икономически растеж на Солоу изисква тенденция към експотенциално нарастване на естествените производствени фактори и дългосрочна стабилна норма на спестяване (S) и капиталови вложения. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|