1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 19. Краткосрочни колебания. Модел на съвкупното търсене.
| S=K/Y .(b+k /b),
където (b+k /b ) е постоянна величина от първо условие. Следователно еднократно увеличение на S води до съответно увеличаване на K/Y. 19. Краткосрочни колебания. Модел на съвкупното търсене. Моделът на краткосрочните колебания разглежда търсенето и разходите като определящи равнището на дохода и заетостта. Краткосрочният модел, изследващ влиянието на разходите върху производството и описващ поведението на икономиката извън равновесие, се нарича още модел на съвкупното търсене. Предпоставки на модела. 1)доходът под или над равновесния, защото равновесието на трудовия пазар е трудно постижимо. 2)разглеждаме икономиката при постоянни цени)цените са нееластични). Има две възможности, позволяващи производството да се приспособява към промените в търсенето без помощта на цените: - ако го прави за сметка на изменение в запасите; -ако винаги има известно количество резервни производствени мощности, които да подържат зависимост спрямо търсенето. Основни понятия на модела(в затворена икономика) 1)равновесно равнище на дохода (Уо) разглеждаме го в затворена икономика с автономно търсене(т.е. не зависи от дохода)( виж номер 1 в конспекта. 90 градусов ъгъл горната част АД, долната у, първата крива започва от страната на АД и е права на дясно обозначава се с АД, втората започваща от 0 се обознчава с у=АД. Точката на пресичане се слага прекъсната линия на долу, от двете и страни се чертаят 2 прекъснати линии, долу се пише у1<у0) така наричаме онзи обем на производствена продукция, който е равен на формираното съвкупно търсене. Производството постига равновесното си равнище, когато е равно на АД или когато нежелание промени в запасите са равни на 0. 2)с функцията на потреблението разглеждаме търсенето като зависимо от дохода и търсим равновесното равнище на дохода. C=a+cY; 0 Съвкупно търсене и равновесие в смесена икономика. Преформулираме уравнението за идентичност на дохода функцията на потреблението за равновесие и мултипликатора, за да включим в тях агрегати свързани с пазарното присъствие на правителството. Първо в разходната част на уравнението за идентичност на дохода правителството присъства с правителствените покупки(G), а в използването на дохода с TA и TR. C+I+G=C+(TA-TR)+S .второ, разширяваме определението на АД, прибавяйки G и представяйки личното потребление като функция на разполагаемия доход. AD=C+I+G; C=cYD=c(Y-TA+TR). Трето, определяме фискалната политика към която се придържа правителството, като приемем, че TR и G са неизменни(означаваме ги с индекс „а“, за да подчертаем автономния им характер, спрямо дохода- Ga;TRa) TA=tY; C=c(Y+TRa-tY=cTRa+c(1-t)Y Фискалната политика може да доведе до повишаване на равнището на дохода, ако се увеличат правителствените покупки и трансферните платежи, или ако се съкратят преките данъци. Това е полезно и препоръчително, ако икономиката е в рецесия. Проблемът е, че тези действия повлияват негативно на бюджета, защото от негова гледна точка представляват увеличаване на правителствените разходи и намаляване на правителствените приходи. Затова е важно да се изследва въздействието, което упражняват фискалните инструменти върху състоянието на бюджета. За целта използваме бюджетния излишък: положителната разлика между правителствените доходи, формирани от данъците и правителствените разходи, състоящи се от правителствени покупки и трансферни платежи: BS = TA-G-TR Понеже в макроикономическите модели данъците се разглеждат като преки и пропорционални спрямо дохода, можем да запишем: TA = tY BS = tY-(TR+G) Уравнението подчертава значението на дохода за равнището на бюджетния излишък. При неутрална фискална политика/т.е., при дадени данъчна ставка и размер на бюджетните разходи/ излишъкът е функция на различните равнища на дохода. При рязко понижаване на равнището на националния доход е логично бюджетния излишък да е отрицателен /бюджетен дефицит/, без правителството да има принос в този процес. Както е нормално при растеж на дохода размера на излишъка да расте, отново без правителството да е повлияло чрез фискална политика. Просто при ниски равнища на дохода бюджетните разходи са повече от приходите, а при високи равнища на дохода е обратното. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|