В рамките на проект "Икономически, геополитически и социални рискове в развитието на съвременна България“ към ФНИ, част от който е настоящият доклад, e предвидена експертна оценка, съставена на базата на интервюта с експерти в областта на логистиката и икономиката за идентифициране на глобалните и локалните рискове в логистиката и веригите на доставки, както и тези, свързани с транспорта. В експертната оценка участваха проф. д-р Филип Тодоров от УНСС, Гл.ас. д-р Мирослав Стефанов от УНСС, о.з.полк. Стефан Давидов, Цветомир Стоянов - Operations and Logistics Director от Phoenix Pharma, Златка Кирилова, икономист. Въпросите, зададени към експертите, са свързани с рисковете в логистиката и веригите на доставки (ВД) в световен и регионален мащаб, както и мястото на България в тях, перспективите за развитие и новите реалности, наложени от COVID кризата. Целта на зададените седем въпроса към експертите е да се очертаят глобалните и локалните рискове, свързани с веригите на доставки и транспорта. Мненията по отделните въпроси са предадени по начина, по който са взети интерютата.
1. Кои са основните рискове в изграждането и функционирането на „Новия път на коприната“, свързващ двете най-големи икономики в Евразия – Китай и Европа? Експертите смятат, че рисковете са от политически и от икономически характер. Според проф. д-р Филип Тодоров те се предизвикват от политическата несигурност в Кавказкия регион и стратегическото противопоставяне между Европа, Русия и САЩ по отношение на разбирането за степента на допускане на китайската експанзия. Гл. ас. д-р Мирослав Стефанов смята, че основните предизвикателства са свързани с търговския обмен на страните по “Пътя на коприната”, най-вече с грешни прогнози, преоразмеряване на капацитета, обратни товари и възвръщаемост на дългосрочните инвестиции. Тези рискове са породени от протекционистичната политика на отделните правителства и прибирането на изнесените ВД. Според Зл. Кирилова, основният риск е глобализацията. Мнението на о.з.полк. Стефан Давидов е, че основните рискове зависят от следните фактори: наличието или липсата на политическа воля към даден момент, зависеща от управлението на страните, тяхната принадлежност към икономически и финансови съюзи и лидерите им; наличието и развитието на информационно технологичната мрежа - безжична и оптично-кабелна; наличието и развитието на транспортната мрежа – сухопътна /жп линии, магистрали/, въздушна, морска, тръбопроводна /газ и петрол/; наличието и изграждането на опорни логистични центрове по направленията на веригата на доставките; религиозната принадлежност на населението в териториите на преминаване на веригата на доставките; финансиращите институции – външни и вътрешни. За да се минимизират рисковете по “Новият път на коприната”, според експертите, трябва да се намери политическо и икономическо споразумение между страните, през чиито територии минава “Пътят на коприната” и да се стигне до оптималният вариант за доставки между Китай и Европа.