1. Теоретични аспекти на счетоводната политика за отчитане на лизинговите договори
Предмет на проекта е счетоводната политика на реално предприятие от стопанския сектор. Обект
Изтегляне 167.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Изследването се ограничава
| Предмет на проекта е счетоводната политика на реално предприятие от стопанския сектор.
Обект на изследване в проекта e счетоводната политика за отчитане на лизинговите договори - нейната теоретична същност, нормативна регламентация и практическа реализация в предприятие от реалния сектор на икономиката. Целта на проекта е да се изследват теоретико-приложните аспекти на счетоводната политика за отчитане на лизинговите договори. В изпълнение на поставената цел се решават следните изследователски задачи: - Да се представят теоретичните аспекти на счетоводната политика за отчитане на лизинговите договори; - Да се характеризирана нормативната основа за съставяне на счетоводна политика за отчитане на лизингови договори; - Да се анализират практическите процедури по изготвянето и прилагането на счетоводната политика за отчитане на лизинговите договори в нефинансово предприятия; - Да се представи практическото приложение на счетоводната политика за отчитане на лизинговите договори по примера на фирма Е. Миролио ЕАД. Изследването се ограничава в рамките на едно предприятие и една финансова година – 2020 г. При разработване на проекта се прилага интердисциплинарен подход за постигане на целите, който включва методът на качествено изследване, анализ на случаи, сравнителен метод и системен подход. 1. Теоретични аспекти на счетоводната политика за отчитане на лизинговите договори „Счетоводната политика на предприятието е съвкупност от правила, принципи и процедури, които са неизменно свързани с текущото и периодичното счетоводно отчитане, което се отличава със свои специфични съдържателни моменти и особености”1. В МСС 8 счетоводната политика се дефинира като „конкретни принципи, изходни положения, конвенции, правила и практики, прилагани от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети”2. С оглед на това обстоятелство, съобразяването с тях е от съществено значение за счетоводството, което като информационна система създава обхватна по вид, актуална по време и разрезна по съдържание информация, необходима на потребителите за вземане на оптимални управленски решения. Разработването ѝ е сложен процес, който изисква съобразяване с националното счетоводно законодателство. Разработената и утвърдена счетоводна политика е вътрешен нормативен акт. Въпросите, които се включват в счетоводната политика са многообразни. Те се определят в зависимост от характера и особеностите на осъществяваната дейност на предприятието, както и от формата на счетоводството. При разработването на счетоводната политика субектите се ръководят от разпоредбите на Закона за счетоводството3, счетоводните стандарти и спецификата на своята дейност. Отчитането на лизинга е основен елемент на счетоводната политика на предприятието. Основно изискване във финансовите отчети е да се представя достоверно информацията за техните елементи. Това съответно се отнася и до финансовата информация, касаеща лизинга. След приемането на МСФО 16 Лизинг и влизането му в сила от 1 януари 2019 г., е от особено значение познаването и прилагането на неговите изисквания. Промените, залегнали в този стандарт, засягат преди всичко отчитането на лизинговите договори и тяхното представяне във финансовите отчети на лизингополучателя. Доброто им е познаване е предпоставка за правилното им счетоводно отчитане и представяне във финансовите отчети, а оттам и повишаването на тяхната достоверност и прозрачност. С новият МСФО 16 Лизинги (IFRS 16 ‒ Leases), който заменя МСС 17 Лизинг (IAS 17 ‒ Leases), се променят правилата за класифициране и отчитане на лизинга, а в основата на диференцирането на договорите, свързани с отдаването под наем, вече е контролът. Всичко това предопределя актуалността и значимостта на въпросите, отнасящи се до прилагането на този нов стандарт. Лизингът представлява важно и широко прилагано финансово решение за много компании. Неговото използване им позволява да ползват имущество без срещу това в началния етап на получаването на активите да има значителни изходящи парични потоци. По същество лизингът понякога представлява единственият начин за ползване на активи, които е невъзможно да се закупят. Компаниите лизингуват значителен брой скъпоструващи обекти. При стария МСС 17 Лизинг, при сключването на договора за лизинг, наемателят получава правото да ползва даден актив и е задължен да заплаща съответните лизингови вноски. Съгласно стандарта всички договори се класифицират като: - финансов лизинг, при който активите се признават в счетоводния баланс; - оперативен лизинг, който се представя предимно в пояснителните бележки към финансовите отчети, т.е. извънбалансово. По оценка на СМСС повече от 85 на сто от правата, свързани с наемането на активи, не се показват, не се представят в отчета за финансовото състояние (счетоводния баланс). Като следствие от това ‒ ползвателите на финансовите отчети получават непълна и недостоверна картина за финансовото състояние на компаниите. Новият счетоводен стандарт разрешава проблеми на ползвателите на финансовите отчети, породени от: - ограниченията при съпоставянето, сравняването на финансовите отчети, предизвикани от различията в подходите и методите на отчитане на оперативния и финансов лизинг; - ограничеността на представяната информация за оперативния лизинг и рисковете, произтичащи от това. Основните моменти от новия стандарт са: - разработен е цялостен модел за идентифициране на лизинговите споразумения; - въвежда се „контролът“ при идентифицирането на лизинговите договори, при тяхното има разграничаване от други видове договори - например от тези за услуги; - нови правила за счетоводното отчитане на лизинга, особено що се отнася до лизингополучателите; - променя се значително представянето на лизинговите сделки в отчета на финансовото състояние, отчета за всеобхватния доход и отчета за паричните потоци на лизингополучателите; - увеличават се оповестяванията и се налага разширяване в тази насока; - разрешава се модифицирано ретроспективно приложение за първи път. Преди всичко с новите промени по отношение на отчитането, представянето и оповестяването на информацията за лизинговите договори се цели постигането на повече прозрачност и съпоставимост на финансовите отчети. В МСФО 16 Лизинг и установяване правото на лизинг се установяват принципите за признаването, оценяването, представянето и оповестяването на лизинговите договори. Целта е да се гарантира, че лизингополучателите и лизингодателите представят необходимата информация по начин, осигуряващ достоверното отразяване на тези сделки. Тази информация служи на ползвателите на финансовите отчети като основа при определянето на ефекта, който лизинговите договори имат върху финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на дадено предприятие. Предприятието прилага стандарта по отношение на всички лизингови договори, включително лизинг на активи с право на ползване при преотдаване. Установяването на правото на лизинг е основополагащо за счетоводното отчитане и представянето на договорите за наемане във финансовите отчети. Според МСФО 16 Лизинг4 „лизингов договор е договор или част от договор, по силата на който срещу възнаграждение се прехвърля правото на ползване на даден актив (основният актив) за определен период”. Даден договор представлява или съдържа елементи на лизинг, ако по силата на този договор се прехвърля срещу възнаграждение правото на контрол над използването на даден актив за определен период от време. Новият акцент е въвеждането на принципа на контрола. Самото право за контрол на ползване на актив за периода за ползване е определено, когато са налице и са спазени едновременно следните две условия: - Правото да се получат по същество всички икономически изгоди от използването на актива (т.е. основната производителност от него да води до икономически транзакции с трети лица). Към икономическите изгоди се отнасят продукцията, услугите и други, получавани от използването на даден актив, които могат да се реализират в резултат на търговски операции с трети лица (например предаване на актива под форма на сублизинг). Икономическите изгоди следва да се определят, като се съобразява сферата на действие на правата на наемателя на актива. - Правото да се определя използването на актива (т.е. как и за какво да се ползва, или да се вземе решение за това, как някой да ползва актива, без доставчика на актива да може да промени това решение). Решенията за това как да се ползва активът са свързани с вида, времето, място и степента на неговата експлоатация. Обикновено активът се определя чрез изричното му посочване в договор. Даден актив може обаче да бъде определен, като бъде посочен по подразбиране в момента, когато активът бъде предоставен за ползване от клиента. Когато доставчикът има право да замени актива, то в този случай според стандарта липсва идентифициране на актива. Предприятието определя срока на лизинговия договор като неотменим период на лизинга, заедно с: а) периодите, по отношение на които съществува опция за удължаване на лизинговия договор, ако е достатъчно сигурно, че лизингополучателят ще упражни тази опция; б) периодите, по отношение на които съществува опция за прекратяване на лизинговия договор, ако е достатъчно сигурно, че лизингополучателят ще упражни тази опция. Ключовите моменти при новия стандарт относно отчитането на лизинга във финансовите отчети на лизингополучателя са: - единен модел на отчитане при двата вида лизинг; - не се изисква класифициране на договорите за лизинг; - всички договори се отразяват в отчета за финансовото състояние (счетоводния баланс); - наемателят признава актив под формата на право за ползване и задължение по договора (пасив по лизинга). Съгласно Стандарта лизингополучател е предприятието, което срещу възнаграждение придобива правото на ползване на основния актив за определен период. На началната дата лизингополучателят признава актива с право на ползване и пасива по лизинга. Наемателят прилага единен модел за отчитане на лизинга (не се прави разлика между оперативен и финансов лизинг) на всички значими договори във финансовите си отчети. Договорите за оперативен лизинг се отразяват в балансите, появят се повече активи, но и повече пасиви, т.е. увеличава се балансовото число. Променя се и представянето на разходите в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход. Цената на придобиване на актива с право на ползване обхваща: а) размера на първоначалната оценка на пасива по лизинга На началната дата лизингополучателят оценява пасива по лизинга по настоящата стойност на лизинговите плащания, които не са изплатени към тази дата. Лизинговите плащания се дисконтират с лихвения процент, заложен в лизинговия договор, ако този процент може да бъде непосредствено определен. Ако този процент не може да бъде непосредствено определен, лизингополучателят използва диференциалния лихвен процент на лизингополучателя. Диференциален лихвен процент на лизингополучателя е лихвеният процент, който лизингополучателят би трябвало да плаща, за да заеме за сходен период и при сходно обезпечение средствата, необходими за получаването на актив със сходна стойност на актива с право на ползване в сходна икономическа среда. Задължение по лизинг = сегашната стойност на плащанията + сегашна стойност на очаквани плащания в края на лизинга. б) лизинговите плащания, извършени към или преди началната дата, минус получените стимули по лизинга Съгласно Стандарта това са плащанията, извършвани от лизингополучателя към лизингодателя за правото на ползване на основния актив по време на срока на лизинговия договор, състоящи се от: - фиксирани плащания (включително фиксираните по същество плащания), минус стимулите по лизинга; - променливи лизингови плащания, зависещи от индекс или процент; в) първоначалните преки разходи, извършени от лизингополучателя; г) разходите, които лизингополучателят ще направи за демонтаж и преместване на основния актив, възстановяване на обекта, където е разположен активът, или възстановяване на основния актив в състоянието, изисквано съгласно реда и условията на лизинговия договор, освен ако тези разходи са направени за производството на материални запаси. Задължението за тези разходи се поема от лизингополучателя към началната дата или, вследствие използването на основния актив, през определен период. Задължението по лизинговия договор има характер на заем, при което при неговото погасяване ще възникват лихвени плащания, които трябва да се отчитат като финансови разходи (разходи за лихви) и съответно да намират отражение в отчета за всеобхватния доход. Активът с право на ползване се амортизира съгласно изискванията на МСС 16 Имоти, машини и съоръжения, като са предвидени две възможности, най-общо казано това са съобразяване на полезния живот на актива или срокът на лизинговия договор, обикновено това е по-късият срок. В новия МСФО 16 Лизинг се повишават изискванията за оповестяване. Те се свеждат до: а) амортизациите, начислени за активите с право на ползване; б) разходите за лихви за пасивите по лизинга; в) разходите по краткосрочните лизингови договори; г) разходите, отнасящи се за лизинг на активи с ниска стойност; д) разходите за лизингови плащания, които не са взети под внимание при оценката на пасивите по лизинга; е) доходи от преотдаване на лизинг на активи с право на ползване; ж) общата сума на изходящия паричен поток (плащанията) за лизингови договори; з) печалби или загуби от сделки за продажба с обратен лизинг; и) балансовата стойност на активите с право на ползване в края на отчетния период по класове основни активи. Изтегляне 167.5 Kb. Сподели с приятели:
|