1 Тялото жадува за вода (Книга, която променя досегашните понятия) д-р Ф. Батманжелидж
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
lechenie na stavite i garba, vodata1
| клапа-пилор. Нейната функция се направлява от две страни: от една страна стомахът иска да отдаде съдържанието си на червата, от друга страна червата трябва да бъдат готови да приемат това твърде разяждащо и богато на киселина стомашно съдържимо. Задстомашната жлеза (панкреасът) отдава на червата инсулин, чрез който се регулира нивото на кръвната захар, а също и на няколко важни за храносмилането ензими. Едновременно с това панкреасът има физиологична задача да направи алкално съдържанието на червата, преди в тях да попадне киселина от стомаха. Друга важна функция на панкреаса се състои в непрекъснатото произвеждане на течен бикарбонатен разтвор, чрез който се неутрализира киселината в червата. За да произведе този бикарбонатен разтвор, задстомашната жлеза се нуждае от много вода от общия кръговрат в организма. При настъпило обезводняване това трудно й се отдава. Затова пилорът не получава ясни сигнали за отваряне, за да пропусне съдържанието на стомаха в червата. Това е първата крачка по пътя към стомашните оплаквания, най-първите признаци за жаждата на тялото. Когато пием вода, в зависимост от количеството й, което стига до стомаха, се произвежда хормон (невротрансмитер), наречен мотилин. Колкото повече вода пием, толкова по-голямо количество мотилин се произвежда в червата и наличието му може да се докаже в кръвта. Мо-тилинът, както показва самото му наименование, предизвиква в червата ритмични контракции отгоре надолу — т. нар. перисталтика. Към другите му дейности спада периодичното отваряне и затваряне на клапите, които трябва да пропускат съдържанието на стомаха и червата. Следователно, когато в стомаха има достатъчно вода за всички зависещи от водата храносмилателни процеси, задстомашната жлеза произвежда воднист бикарбонатов разтвор, за да подготви горната част на червата за приемане на киселинното съдържание на стомаха. В този случай мотилинът изпълнява важната функция да направлява и да координира тези процеси. Мотилинът е хормон на насищането: той се отделя, когато течното стомашно съдържимо изопва стомашната стена. Проблемите започват, ако в организма няма достатъчно вода, за правилно протичане на храносмилателните процеси. Системата в никакъв случай не допуска разяждащото киселинно стомашно съдържимо да достигне червата, преди да бъде неутрализирано. Щетите биха били непоправими. Стените на червата не притежават защита срещу киселината, какъвто е случаят при стомаха. Като първа защитна мярка срещу това клапите от двата края на стомаха се затварят по различен начин, отколкото при 14 нормално състояние и пилорът се затваря все по-плътно. Входът в стомаха — в края на хранопровода и в началото на стомаха — и външната клапа на диафрагмата се отпускат все повече. В легнало положение може малко киселина да попадне в хранопровода и да предизвика болки — т. нар. стомашни киселини. При някои хора клапата в диафрагмата може да е толкова отпусната, че част от стомаха да премине през нея в гръдната кухина т.н. диафрагмена херния. Когато двете клапи функционират точно обратно на обичайното, това неизбежно води до изпразване на стомашното съдържание през входа. Когато стомашното съдържание не може да попадне в червата, — а то не може да остане безкрайно дълго в стомаха — съществува само един път навън, а именно — през стомашния вход. При този процес храносмилателният тракт обръща посоката на контракциите си. Това явление се нарича „антиперисталтика". По мое мнение между честите стомашни киселини в ранните години и по-късната поява на рак в долната част на хранопровода съществува очевидна взаимовръзка: чрез непрекъснато повтарящото се изкачване на киселината нагоре незащитената тъкан на хранопровода постоянно се разранява. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|