1 Тялото жадува за вода (Книга, която променя досегашните понятия) д-р Ф. Батманжелидж

13
поради трайно обезводняване.
Една от главните функции на дебелото черво се състои в изтеглянето на водата от изпражненията, за да не се губи прекалено много вода при храносмилането. В случай на обезводняване, на отпадъците естествено липсва нормалното количество вода, необходимо за преминаването им през червата. Чрез забавяне на преминаването и по-нататъшно пресоване на съдържанието се изстискват и последните капки вода от отпадъците в дебелото черво. Затова запекът е усложнение вследствие обезводняването. Постъпи ли повече храна, в дебелото черво се натрупват повече твърди отпадъци и по този начин се затруднява придвижването по-нататък на втвърденото съдържание в червото. Този процес предизвиква болки. Болките в червата също трябва да се тълкуват като сигнал на тялото за жажда. Ако се поеме достатъчно коли-
чество вода, болките в лявата половина на корема, свързани със запека, изчезват. Ако вечер
изяждаме по една ябълка, праскова или портокал, това възпрепятства появата на запек на
следващия ден.
Фалшиви болки в апендикса
Понякога се появяват силни болки в дясната долна половина на корема. Те са причина лекарят да мисли за възпален апендикс, защото болките много приличат на началните болки от апендисит. Но липсват другите типични признаци за възпален апендикс: висока температура, втвърдяване или чувствителност на коремната преса, прилошаване. Една или две чаши вода облекчават болките в дясната половина на
корема. В този специален случай една чаша вода може да послужи и като диагностично помощно средство.
Пробив на диафрагмата (Хиатусова херния)
Често има случаи пациентите да се оплакват от класически болки в коремната област, които лекарят диагностицира като пробив на диафрагмата. Хиатусовата херния е преместването на част от стомаха през отвора на диафрагмата в гръдната кухина. Това е едно съвсем неестествено място за стомаха. Когато част от стомаха се намира в гръдната кухина, храносмилането става много болезнено.
Нормално храната е затворена в горната част на стомаха и по време на храносмилателния процес не може да се върне обратно нагоре в хранопровода. Нормалната посока на контракциите в храносмилателния тракт са надолу от устата в посока на дебелото черво. Освен това съществуват две клапи, които пречат на изкачването на храната нагоре. Първата клапа се намира на стената между хранопровода и стомаха. Тази клапа се отваря само, когато храната преминава в стомаха. Другата клапа е разположена извън храносмилателния тракт — на мястото, където хранопроводът се свързва със стомаха чрез диафрагмата.
Тази клапа се отпуска винаги, когато храната трябва да премине от хранопровода в стомаха. През останалото време клапата е уплътнена и не пропуска нищо от стомаха нагоре. Това е нормалното положение на двете клапи, които пречат храната да променя посоката си на движение и да се изкачва нагоре.
Храносмилателният тракт от устата до дебелото черво представлява една дълга тръба. Различните му части са развили специални физически и функционални качества, за да може процесът на храносмилане и отделяне на отпадъците да протича цялостно и гладко. Много локално срещащи се хормони правят възможно протичането на този процес. Тези хормони са предназначени да се грижат за навременното протичане на следващата фаза на процеса — да бъдат произведени необходимите ензими, за да се подпомогне по-нататъшното разграждане и накрая — абсорбцията на активните съставки на храната.
В ранния стадий на процеса на храносмилане в стомаха се отделя киселина, за да бъдат активирани ензимите и да се улесни разграждането на протеините (белтъчините). Обикновено течното, но твърде кисело съдържание на стомаха се всмуква в началната част на червата. Между стомаха и червата има една

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: