1. в начало Бог създаде небето и земята

1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

2 Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3 Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда".

4 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

7 "Блажени ония, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

8 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

9 Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраам вярата се вмени в правда".

10 То как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан.

13 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

14 Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено;

15 понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни,

17 (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18 Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

19 Без да отслабне във вяра той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, -

20 обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

22 Затова му се вмени за правда.

23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса нашия Господ,

25 Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашият Господ Исус Христос;

2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

4 а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

5 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Святи Дух.

6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.

7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все, че е възможно да дръзне някой да умре за благия);

8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

9 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

10 Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени ще се избавим чрез Неговия живот?

11 И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -

13 (защото и преди закона грехът беше в света, грях обаче, не се вменява, когато няма закон;

14 при все това от Адам до Мойсея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

15 но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото ако поради прегрешението на единият измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

16 нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

17 защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -

18 и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

19 Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

21 така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.

1 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

2 Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

4 Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смъртта, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;

6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

7 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,

9 знаейки, че Христос като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

10 Защото смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

17 Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

18 и освободени от греха, станахте слуги на правдата.

19 (По човешки говоря, поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост.

20 Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

21 Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

22 Но сега като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която истината е вечен живот.

23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докато той е жив?

2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.

3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресение от мъртвите, за да пренасяме плод на Бога.

5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да пренасяме плод, който докарва смърт;

6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всяко пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

12 Тъй щото, законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра.

13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша.

16 Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желае да върши доброто, злото е близо.

22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25 Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, (които ходят, не по плът, но по Дух).

2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях и осъди греха в плътта,

4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

5 Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното.

6 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежа на Духа значи живот и мир.

7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

8 и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божия Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.

13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.

14 Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа,та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.

18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.

20 Понеже създанието беше подчинено на немощ*, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.

22 Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега.

23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.

24 Защото с тая надежда ние се спасихме; а надежда когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото, кой би се надявал за това, което вижда?

25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;

27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.

28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;

30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

32 Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

34 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?

35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

36 (Защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден;

Считани сме като овце за клане").

37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.
ГЛАВА 9

1 Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Святия Дух,

2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си:

3 Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

5 чиито са и отците, и от които се роди по плът и Христос, Който е над всички Бог благословен до века. Амин.

6 Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички са Израил, които са от Израиля;

7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаак", казва Бог, "ще се наименува твоето потомство".

8 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата родени според обещанието се считат за потомство.

9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, сиреч, от нашия отец Исаака,

11 макар че, близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 Защото казва на Мойсея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?

22 А какво ще кажем, ако Бог при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си приготвени за погибел,

23 и търпял, за да изяви богатството на славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

24 над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 Както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена".

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 А Исая вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

28 Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него", като го извърши и свърши скоро.

29 И както Исая е казал в по-предишно място: "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

32 Защо? Затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

33 както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля.

2 Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

3 Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

5 Защото Мойсей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.

6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?

7 или Кой ще слезе в бездната, сиреч, да възведе Христа от мъртвите?"

8 Но що казва тя? Казва, че "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата, която проповядваме.

9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.

10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

11 Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".

12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

13 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исая казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?"

17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.

18 Но казвам: те не са ли чули? Наистина, чули са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, и думите им до краищата на вселената".

19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Мойсей казва: - "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя";

20 А Исая се осмелява да каже: - "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;

21 а за Израил казва: - "Простирах ръцете Си цял ден към люде непокорни и опаки".

1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? Как вика към Бога против Израиля, казвайки:

3 "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".

4 Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

8 както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат, и уши - да не чуват".

9 И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и въздаяние;

10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, и сгърби гърба им за винаги".

11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

12 А ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване!

13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

14 дано по някакъв начин да възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася някои от тях.

15 Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?

16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.

17 Но, ако някои клони са били отрязани и ти бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай че ти не държиш корена, а коренът тебе.

19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божии: строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива и против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците.

26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30 Защото както вие някога се непокорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

31 също така и те сега се не покоряват.

32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

33 О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!

34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

35 Или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да Му се отплати?"

36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.