1. в начало Бог създаде небето и земята

1 И ние като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

2 (Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служене;

4 но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

5 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов,

7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни;

9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам.

13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си.

14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

15 И какво съгласие има Христос с Велиала? Или какво съучастие има вярващия с невярващия?

16 И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

17 Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

18 и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.
ГЛАВА 7

1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота като се усъвършенствуваме в святост със страх от Бога.

2 Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

3 Не казвам това, за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

4 Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

8 Защото, при все, че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време,

9 сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

11 Защото, ето това, гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

14 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истинска.

15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

16 Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.
ГЛАВА 8

1 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

2 че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

3 Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване*, дано да участвуват и те в служенето на светиите.

5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и по Божията воля на нас;

6 така щото помолихме Тит да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

7 И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.

8 Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.

9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

10 А относно това нещо аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите.

11 А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.

12 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.

13 Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени;

14 но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,

15 според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно".

16 А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, което имаме и ние;

17 защото наистина прие молбата ни, а при това като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.

18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всичките църкви;

19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за слава на Господа, и за да се покаже нашето усърдие,

20 като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служене;

21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

22 Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото му към вас доверие.

23 Колкото за Тита, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христа.

24 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на справедливостта на нашата похвала с вас.
ГЛАВА 9

1 А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,

2 понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.

3 А пратих братята, да не би да излезе празна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;

4 да не би ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая наша увереност.

5 И тъй, намерих за нужно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.

6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.

7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;

9 както е писано: - "Разпръсна щедро, даде на сиромасите, Правдата му трае до века".

10 А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,

11 та да бъдете във всяко отношение богати във всяка щедрост, която чрез вашето служене произвежда благодарение на Бога.

12 Защото извършването на това служене не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;

13 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служене дава на вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички.

14 А и те с молитви за вас, копнеят за вас поради дадената вам изобилна Божия благодат.

15 Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!

1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

2 моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.

8 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

9 Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

11 Такъв нека има пред вид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

14 Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

16 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

17 А който се хвали, с Господа да се хвали.

18 Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.
ГЛАВА 11

1 Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! Потърпете ме,

2 защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.

3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.

4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

5 Обаче, мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!

6 А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.

7 Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

8 Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;

9 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.

10 Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.

11 Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

12 А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;

15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

16 Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

17 (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая моя увереност на хваленето.

18 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

19 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

20 понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

21 За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

22 Евреи ли са? И аз съм; Израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

23 Служители Христови ли са? (В безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

24 Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;

25 три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

26 Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

28 и освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

29 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

30 Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

31 Бог и Отец на Господа Исуса [Христоса], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

32 (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск, за да ме улови;

33 и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му).

1 Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

2 Познавам един човек в Христа, който преди четиридесет години, (в тяло ли, не зная, вън от тяло ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

3 И такъв човек познавам, (в тяло ли, без тяло ли, не зная; Бог знае),

4 който бе занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

5 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

6 (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се да не би някой да помисли повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене.)

7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън* в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

11 Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

12 Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

13 Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!

14 Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.

15 А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

16 Но нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче, като хитър съм ви уловил с измама.

17 Изкористих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?

18 Помолих Тита да отиде при вас и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?

19 Още ли мислите, че ние се защитаваме пред вас? Не; пред Бога говорим това в Христа и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

20 Защото се боя да не би като дойда да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големоумствания, безредици;

21 да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.

1 Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа."

2 Както, когато бях при вас втори път, ви предупредих, така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тия, които отнапред са съгрешили и всички други, че ако дойда пак, няма да пощадя,

3 тъй като търсите доказателство, че в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, но е силен между вас;

4 защото, при все, че Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.

5 Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?

6 А надявам се да познаете, че ние не сме порицани;

7 и моля Бога да не сторите никакво зло, - не за да се покажем ние одобрени, но за да струвате вие това, което е честно, ако и да бъдем ние порицани.

8 Защото не можем да вършим нищо против истината, но за истината можем.

9 Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и за това се молим - за вашето усъвършенствуване.

10 Затуй като отсъствувам, пиша това, та когато съм при вас, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.

11 Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.

12 Поздравете се един друг със свята целувка.

13 Поздравяват ви всичките светии.

14 Благодатта на Господа Исуса Христоса, и любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъде с всички вас.

[Амин].

1 Павел, апостол не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отеца, Който Го е възкресил от мъртвите,

2 и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:

3 Благодат и мир да бъдат на вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос,

4 Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят според волята на нашия Бог и Отец.

5 Комуто да бъде славата до вечни векове. Амин.

6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

9 Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;

12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа.

13 Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.

14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.

15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,

16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,

17 нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.

18 Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;

19 а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.

20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа).

21 После дойдох в сирийските и киликийските страни.

22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;

23 а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.

24 И славеха Бога поради мене.
ГЛАВА 2

1 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

2 (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичал или да съм тичал.

3 Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

5 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, казвам, не прибавиха нищо повече на моето учение;

7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както и на Петър между обрязаните,

8 (защото, който подействува в Петър за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),

9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

10 Искаха само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12 Понеже, преди да дойдеха някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христоса, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

18 Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

20 Съразпнах се с Христа и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде себе си за мене.

21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.