1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Пак говори Господ на Моисея, казвайки:

2 Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;

3 и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;

4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,

5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.

6 И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърдце, Аз турих мъдрост в сърдцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:

7 шатъра за срещане, ковчега за плочите на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,

8 трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар.

9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;

10 служебните одежди, святите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействат;

11 мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят.

12 Господ говори още на Моисея, казвайки:

13 Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.

14 Прочее, да пазите съботата, защото ви е свята: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си.

15 Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за свята почивка, свята Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.

16 Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празднуват във всичките си поколения по вечен завет.

17 То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.

18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.
ГЛАВА 32

1 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

2 Аарон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

3 И тъй, всичките люде извадиха златните обици, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде праздник Господу.

6 И на следния ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

7 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

8 Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертваха му и рекоха: Тия са боговете ти, О Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

9 Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

10 сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

11 Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

12 Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си.

13 Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

14 Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.

16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:

17 А като чу Исус Навиев гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.

20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

21 После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?

22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорстват към злото.

23 Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.

24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

26 застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа нека дойде при мене. И събраха се при него всичките Левийци.

27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.

28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.

29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, като се дигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.

30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

31 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.

32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

33 Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

34 А ти иди сега, води людете на местото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието на греха им.

35 Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.

1 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.

2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

3 и той ще ви заведе в земя, гдето текат млеко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

4 И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.

5 Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.

6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, като се отдалечиха от планината Хорив.

7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.

8 И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.

9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълп слизаше и заставаше на входа на шатъра, и Господ говореше с Моисея.

10 И всичките люде гледаха облачния стълп, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.

11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше Моисей в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра.

12 Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.

13 Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

14 И Господ каза: Самият Аз ще вървя с тебе, и Аз ще те успокоя.

15 А Моисей му рече: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай от тука.

16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.

18 Тогава рече Моисей: Покажи ми, моля, славата Си.

19 А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.

20 Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.

21 Рече още Господ: Ето место при Мене; ти ще застанеш на канарата;

22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;

23 после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

1 След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.

2 Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина, та застани пред Мене, там на върха на планината.

3 Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

6 Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

7 Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

8 Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

10 И Господ му каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

12 но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между нас.

13 Но жертвениците им да събориш, стълповете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

14 защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

15 Внимавай да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;

16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та тия техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

17 Да не си направиш леяни богове.

18 Праздника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

19 Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

20 А първороденото на осела да откупиш с агне; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с праздни ръце.

21 Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

22 И да пазиш праздника на седмиците, тоест, на първите плодове на жетвата на житото, и праздника на беритбата в края на годината.

23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

24 Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на пасхалния праздник до утринта.

26 Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млекото на майка му.

27 Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

28 И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.

29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже бе говорил с Бога.

30 Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

31 За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.

32 След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

34 Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей дигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.

35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с Господа.

1 Подир това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите.

2 Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свят, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви.

3 В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си.

4 Моисей още говори на цялото общество израилтяни, казвайки: Ето какво заповяда Господ, като каза:

5 Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа; злато, сребро и мед,

6 синьо, мораво, червено, висон и козина,

7 червенобоядисани овчи кожи и язовски кожи, ситимово дърво,

8 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,

9 ониксови камъни, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.

10 И всеки между вас, който има мъдро сърдце, нека дойде, та да се направи всичко, което заповяда Господ:

11 скинията, покривката й, покривалото й, куките й, дъските й, лостовете й, стълповете й и подложките й;

12 ковчега и върлините му, умилостивилището, и закривателната завеса;

13 трапезата и върлините й с всичките й прибори, и хлябът за постоянно приношение;

14 тоже и светилника за осветление с приборите му, светилата му, и маслото за осветление;

15 кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния темян, входната покривка за входа на скинията;

16 олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му;

17 завесите за двора, стълповете му и подложките им, и закривката за дворния вход;

18 коловете за скинията и клоновете за двора с въжата им;

19 служебните одежди за служене в светилището, святите одежди за свещеника Аарона, и одеждите за синовете му, за да свещенодействат.

20 Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице.

21 И пак дойдоха, всеки човек, когото сърдцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за святите одежди.

22 Дойдоха, мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обици, пръстени, мъниста и всякакви златни неща, - както и всички, които принесоха какъв да бил златен принос Господу.

23 И всеки, у когото се намираше, синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовски кожи, принесоха ги.

24 Всички, които можаха да направят принос от сребро и мед, принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каква да било работа на службата, принесоха ги.

25 Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърдце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона.

26 Всичките жени, чието сърдце ги пробуждаше и, които умееха, предяха козината.

27 А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника,

28 и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния темян.

29 Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи.

30 Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе,

31 и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене,

32 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед;

33 да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа.

34 И той тури в неговото сърдце, и в сърдцето на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават.

35 Изпълни с мъдрост сърдцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, с една дума, работа на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия.

1 Моисей каза още: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърдце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал.

2 Тогава Моисей повика Веселеила, Елиава и всеки, който умееше, в чието сърдце Господ беше турил мъдрост, всеки, когото сърдцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши;

3 и те приеха от Моисея всичките приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят работата за службата на светилището. А като му принасяха всяка заран още доброволни приноси,

4 всичките мъдри мъже, които работеха на цялата работа, за светилището, дойдоха, всеки от работата, която вършеше,

5 та говориха на Моисея, казвайки: Людете донасят много повече, отколкото е нужно да служи за работата, която Господ заповяда да се извърши.

6 Затова Моисей заповяда, та прогласиха в стана, като казаха: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И тъй, людете се въздържаха, та не принасяха вече.

7 Защото материалът, който имаха, беше им доволно, за да извършат всичката работа, и даже повече.

8 И всичките изкусни мъже измежду ония, които работеха, направиха скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена материя, и на тях навезаха изкусно изработени херувими.

9 Дължината на всяка завеса беше двадесет и осем лакътя, а широчината на всяка завеса четири лакътя; всичките завеси имаха една мярка.

10 И скачи петте завеси една с друга, и другите пет завеси скачи една с друга.

11 И направи сини петелки по края на оная завеса, която беше последна от първите скачени завеси; така направи и по края на последната завеса от вторите скачени завеси.

12 Петдесет петелки направи на едната завеса, и петдесет петелки направи по края на завесата, която беше във вторите скачени завеси; петелките бяха една срещу друга.

13 Направи и петдесет златни куки и скачи завесите една за друга с куките; така скинията стана едно цяло.

14 После направи завеси от козина за покрив над скинията; единадесет такива завеси направи;

15 дължината на всяка завеса беше тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси имаха една мярка.

16 И скачи петте завеси отделно и шестте завеси отделно.

17 И направи петдесет петелки по края на оная завеса, която беше последна от първите скачени завеси и петдесет петелки по края на завесата, която беше последна от вторите скачени завеси.

18 Направи и петдесет медни куки, за да съедини покрива в едно цяло.

19 И направи покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи.

20 И направи дъските за скинията от ситимово дърво, които да стоят изправени.

21 Дължината на всяка дъска беше десет лакътя, и широчината на всяка дъска лакът и половина.

22 Във всяка дъска имаше два шипа, един срещу друг; така направи за всичките дъски на скинията.

23 И направи дъските за скинията двадесет дъски за южната страна, към пладне;

24 и под двадесетте дъски направи четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска, за двата й шипа, и две подложки под друга дъска, за двата й шипа.

25 Също за втората страна на скинията, която е северната, направи двадесет дъски,

26 и четиридесетте им сребърни подложки две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска.

27 А за задната страна на скинията, западната, направи шест дъски.

28 И направи две дъски за ъглите на скинията от задната страна.

29 Те бяха скачени отдолу, а отгоре бяха свързани посредством едно колелце; така направи и за двете дъски на двата ъгъла.

30 Така бяха осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, по две подложки под всяка дъска.

31 И направи лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията,

32 пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад.

33 И направи средният лост да преминава през средата на дъските от край до край.

34 И обкова дъските със злато, и направи колелцата им от злато за влагалища на лостовете и обкова лостовете със злато.

35 И направи завесата от синьо, мораво, червено и препреден висон, и навеза на нея изкусно изработени херувими.

36 И направи за нея четири стълпа от ситимово дърво, които обкова със злато; куките им бяха златни; и изля за тях четири сребърни подложки.

37 Направи и покривка за входа на шатъра, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон,

38 и петте му стълпа и куките им; и обкова върховете им и връзките им със злато; а петте им подложки бяха медни.
ГЛАВА 37

1 И направи Веселеил ковчега от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок.

2 Обкова го отвътре и отвън с чисто злато, и направи му златен венец наоколо.

3 И изля за него четири златни колелца за четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна.

4 Направи и върлини от ситимово дърво и обкова ги със злато.

5 И провря върлините през колелцата от страните на ковчега за да се носи ковчегът.

6 И направи умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко.

7 и направи два херувима от злато, изковани ги направи, на двата края на умилостивилището,

8 един херувим на единия край, и един херувим на другия край; част от самото умилостивилище направи херувимите на двата му края.

9 И херувимите бяха с разперени отгоре крила, и покриваха с крилата си умилостивилището; и лицата им бяха едно срещу друго; към умилостивилището бяха обърнати лицата на херувимите.

10 И направи трапезата от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока.

11 Обкова я с чисто злато, и направи й златен венец наоколо.

12 Направи й наоколо и перваз, една длан широк, и направи златен венец около перваза й.

13 И изля за нея четири златни колелца, и постави колелцата на четирите ъгъла, които бяха при четирите й нозе.

14 До самия перваз бяха колелцата, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата.

15 Направи върлините от ситимово дърво, и обкова ги със злато, за да се носи трапезата с тях.

16 И направи от чисто злато приборите, които бяха на трапезата, блюдата й, темянниците й, тасовете й, и поливалниците й, за употреба при възлиянията.

17 И направи светилника от чисто злато; изкован направи светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му и цветята му бяха част от самия него.

18 Шест клона се издаваха от страните му, три клона на светилника, от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.

19 На единия клон имаше три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; така и на шестте клона, които се издаваха от светилника.

20 И на стъблото на светилника имаше четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.

21 И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под първите два клона една топчица, под вторите два клона една топчица и под третите два клона една топчица.

22 Топчиците им и клоновете им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато.

23 И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато.

24 От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори.

25 И направи кадилния олтар от ситимово дърво, един лакът дълъг и един лакът широк, четвъртит; и височината му беше два лакътя; а роговете му бяха част от самия него.

26 Обкова с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; и направи му златен венец наоколо.

27 А под венеца му му направи две златни колелца, близу при двата му ъгъла, на двете му страни, за да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях.

28 Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги със злато.

29 И направи святото миро за помазване, и чистия благоуханен темян, според изкуството на мироварец.