1. в начало Бог създаде небето и земята

1 А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.

2 Между това Исус прати човеци от Ерихон в Гай, който е близу при Витавен, на източната страна от Ветил; и говори им, казвайки: Изкачете се та съгледайте земята. И тъй, човеците се изкачиха та съгледаха Гай.

3 И като се върнаха при Исуса, рекоха му: Да не се изкачат всичките люде, но до две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; да не вкарват в труд всичките люде да отиват там, защото ония са малцина.

4 И така, изкачиха се там от людете около ти хиляди мъже; но побягнаха пред гайските мъже.

5 Гайските мъже поразиха от тях около тридесет и шест мъже, и прогониха ги от портата до Сиварим, и поразиха ги в надолнището; поради което сърдцата на людете се стопиха и станаха като вода.

6 Тогава Исус раздра дрехите си и падна на лицето си на земята пред Господния ковчег, където лежа до вечерта, той и Израилевите старейшини; и туриха пръст на главите си.

7 И рече Исус: Аз! Господи Иеова, защо преведе тия люде през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О да бяхме били доволни да си седим оттатък Иордан!

8 О Господи, що да река като Израил обърна гръб пред неприятелите си?

9 И като чуят ханаанците и всичките други жители на земята, ще ни обиколят и ще направят да изчезне името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си Име?

10 А Господ рече на Исуса: Стани, защо си паднал така на лицето си?

11 Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили откраднатото между своите вещи.

12 По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.

13 Стани та освети людете, и речи: Осветете се за утре; защото така говори Господ Израилевият Бог: Нещо обречено има всред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред неприятелите си догде не махнете обреченото изсред вас.

14 И тъй, приближете се се утре според племената си; и племето, което хване Господ, да се приближи според семействата си; и семейството, което хване Господ, да се приближи според домовете си; а домът, който хване Господ, да се приближи според мъжете.

15 И който се хване с обреченото ще се изгори с огън, той и всичко що има, понеже е престъпил Господния завет, и понеже е сторил безумие в Израиля.

16 Тогава Исус, като стана рано на сутринта, приведе Израиля според племената им; и хвана се Юдовото племе.

17 И като приведе Юдовите семейства, хвана се семейството на Заровците. И като приведе семейството на Заровците, мъж по мъж, хвана се Завдий.

18 А като приведе неговия дом мъж по мъж, хвана се Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе.

19 Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа Израилевия Бог и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене.

20 И Ахан в отговор на Исуса каза: Наистина аз съгреших на Господа Израилевия Бог, като сторих така и така:

21 Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двесте сикли сребро, и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и, ето, те са скрити в земята всред шатъра ми, и среброто отдолу.

22 Исус, прочее, прати човеци, които се завтекоха в шатъра; и, ето, откраднатото беше скрито в шатъра му, и среброто отдолу.

23 И взеха ги отсред шатъра и донесоха ги при Исуса и при всичките израилтяни; и те ги положиха пред Господа.

24 Тогава Исус и целият Израил с него взеха Ахана Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овците му, шатъра му и всичко каквото имаше, и заведоха ги в долината Ахор.

25 И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби Ахана с камъни, и изгориха го с огън след като го убиха с камъни.

26 После натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова место се нарича и до днес долина Ахор.
ГЛАВА 8

1 Подир това Господ рече на Исуса: Не бой се нито се ужасявай; вземи със себе си всичките военни мъже, и стани та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти галския цар, людете му, града му и земята му;

2 и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му; само че ще заплените за себе си користите му и добитъка му. Постави против града засада от задната му страна.

3 Тогава Исус стана с всичките военни люде, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже силни и храбри и изпрати ги нощем,

4 и заповяда им, казвайки: Гледайте, поставете засада против града от задната стена на града; да се не отдалечите много от града, и да бъдете всички готови;

5 а аз и всичките люде, които са с мен, ще се приближим до града; и когато излязат против нас, както изпърво, тогава ние ще побегнем от тях.

6 Те ще излязат след нас догде ги отдалечим от града; защото ще си рекат: Те бягат от нас, както по-напред; и ние ще побегнем от тях.

7 Тогава вие станете от засадата и превземете града; защото Господ вашият Бог ще го предаде в ръката ви.

8 И като превземете града да запалите града, да сторите според Господното повеление; ето, заповядах ви.

9 и тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като седнаха между Ветил и Гай, на западната страна от Гай; а Исус остана през оная нощ всред людете.

10 И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа людете, отиде, той и Израилевите старейшини, пред людете за Гай.

11 И всичките военни люде, които бяха с него, отидоха и се приближиха, дойдоха срещу града, и разположиха стан на северната страна от Гай; а между тях и Гай имаше долина.

12 И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай на западната страна от града.

13 И като наредиха людете - цялото воинство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града - Исус отиде през оная нощ всред долината.

14 А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките му люде, мъжете на града, та станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израиля; но той не знаеше, че има засада против него зад града.

15 А Исус и целият Израил се присториха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята.

16 И всичките люде, които бяха в Гай, бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исуса, и отдалечиха се от града.

17 Така в Гай и Ветил не остана човек, който не излезе след Израиля; и те оставиха града отворен и гониха Израиля.

18 Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам града в ръката ти. Исус, прочее, простре към града копието, което държеше в ръката си.

19 И щом простря ръката си, засадата стана бързо от местото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града.

20 А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите.

21 А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше завзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.

22 Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, които бяха едни отсам, а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне.

23 А царя на Гай хванаха жив, и го доведоха при Исуса.

24 И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гонеха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа.

25 И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде.

26 Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай.

27 Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса.

28 И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, както е до днес.

29 А царя на Гай обеси на дърво и го остави да виси до вечерта; и като зайде слънцето, Исус заповяда та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го във входа на градската порта, и натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес.

30 Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал,

31 както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно сечиво не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси.

32 И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните.

33 И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет, - едната им половина към хълма Гаризин, и другата им половина към хълма Гевал, - както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благословят Израилевите люде.

34 И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклетиите, според всичко каквото бе написано в книгата на закона.

35 От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.

1 А когато чуха това, всичките царе оттатък Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан сиреч, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

2 събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

3 А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай

4 постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища та ги туриха на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

5 и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

6 Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

7 Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

8 А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

9 А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

10 и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

12 Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

13 Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

14 Тогава израилтяните приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

15 Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

16 А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

17 и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 Но израилтяните не ги поразиха защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

20 Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде Божият гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

21 Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

22 Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

23 Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, които да бъдат и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

24 А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова, твоят Бог, заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

25 Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

26 Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

27 И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в местото, което Той би избрал, както са и до днес.

1 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му, така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,

2 уплашиха се много, той и людете му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.

3 За това, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:

4 Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключил мир с Исуса и с израилтяните.

5 И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те всичките им воинства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.

6 Тогава гаваонците пратиха до Исуса в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.

7 И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.

8 И Господ каза на Исус: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.

9 Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.

10 И Господ ги смути пред Израиля; и Исус ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Макида.

11 А като бягаха от Израиля и бяха в надолнището при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.

12 Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.

13 И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.

14 Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото така да дослуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля.

15 След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.

16 А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.

17 Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.

18 И Исус каза: Превалете големи камъни на входа на пещерата и поставете човеци при нея да ги пазят;

19 а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.

20 И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

21 тогава всички люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Макида; никой не поклати език против някого от израилтяните.

22 Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та извадете при мене ония петима царе из пещерата.

23 И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.

24 И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.

25 Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.

26 А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.

27 А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, гдето бяха се скрили, и във входа на пещерата туриха големи камъни, които стоят там и до днес.

28 В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави никого да избяга; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

29 След това Исус и целият Израил с него премина от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.

30 И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави никого да избяга от нея; и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.

31 После Исус и целият Израил с него премина от Ливна в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.

32 И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.

33 Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.

34 И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;

35 и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден Исус изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.

36 После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;

37 и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави никого да избяга; според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.

38 А след това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;

39 и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави никого да избяга, стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.

40 Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките им царе; не остави никого да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.

41 Исус ги порази от Кадисварни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.

42 Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.

43 Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.

1 А асорският цар Явин, като чу това, прати до мадонския цар Иовава, до симвронския цар, до ахсафския цар

2 и до царете, които бяха на север в хълмистата и в полянската земя на юг от Хинерот, и в долината, и в Нафат-дор на запад.

3 и до ханаанците, които бяха на изток и на запад, и до аморейците, хетейците, ферезейците и евусейците в хълмистата земя, и до евейците под Ермон в земята Масфа.

4 И те, и всичките им воинства с тях, люде много, по множество както е пясъкът, който е покрай морето, излязоха с твърде много коне и колесници.

5 И като се събраха всички тия царе, дойдоха и заедно разположиха стана си близу при водата Мером, за да се бият с Израиля.

6 Тогава Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях: защото утре, около тоя час, Аз ще ги предам всички избити пред Израиля; и ще прережеш жилите на конете им, и ще изгориш с огън колесниците им.

7 Исус, прочее, и всичките военни люде с него, отидоха внезапно против тях при водата Мером, и ги нападнаха.

8 И Господ ги предаде в ръката на Израиля; и те ги поразиха, и гониха ги до големия Сидон и до Мисрефот-маим, и до долината на Масфа на изток, и поразяваха ги догдето не оставиха от тях остатък.

9 Исус им стори, според както Господ му заповяда: преряза жилите на конете им, и изгори с огън колесниците им.

10 В същото време Исус, като се върна, превзе Асор и уби царя му с нож; защото по-напред Асор държеше първенство между всички тия царства.

11 И колкото души имаше в него, убиха с острото на ножа и ги изтребиха като обречени; не остана нищо, което дишаше; и изгори Асор с огън.

12 Исус превзе и всичките градове на ония царе, и всичките им царе хвана и ги уби с острото на ножа; изтреби ги според както бе заповядал Господният слуга Моисей.

13 Но Израил не изгори никой от градовете, които стояха върху хълмовете си, освен един Асор; него Исус изгори.

14 Всичките користи на тия градове и добитъкът израилтяните плениха за себе си, а всичките човеци убиваха с острото на ножа, догдето ги изтребиха; не оставиха нищо, което дишаше.

15 Както Господ беше заповядал на слугата Си Моисея, така заповяда Моисей на Исуса, така и стори Исус: не престъпи нищо от всичко, което Господ беше заповядал на Моисея.

16 Така Исус превзе цялата оная хълмиста и цялата южна земя, и цялата Гесанска земя, равнината и полето, хълмистата и равна земя на Израиля,

17 от нагорнището Халак, което отива към Сир, до Ваалгад в Ливанската долина под планината Ермон; и хвана всичките им царе, порази ги и ги уби.

18 Дълго време воюваше Исус против всички тия царе.

19 Нямаше град, който сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон; те превзеха всичките с бой.

20 Защото от Господа стана да се закоравят сърдцата им та да излязат против Израиля на бой, за да ги обрече Исус на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Моисея.

21 В онова време дойде Исус и изтреби енакимите от планинската земя, от Хеврон, от Девир, от Анав, и от цялата Юдова хълмиста земя, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им.

22 Не останаха енакими в земята на израилтяните; някои от тях останаха само в Газа, Гет и Азот.

23 Така Исус превзе цялата земя, според всичко що Господ беше казал на Моисея; Исус я даде на Израиля за наследство според както бяха разделени по племената си. И земята утихна от война.

1 А ето царете на земята оттатък Иордан, към изгрева на слънцето, които израилтяните поразиха и чиято земя превзеха, от потока Арнон до Ермонската планина, и цялото поле на изток:

2 аморейският цар Сион, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и е в средата на долината и владееше половината на Галаад до потока Явок, който е граница на амонците,

3 и, на изток, дори до езерото Хинерот и до полското море, сиреч, Соленото море, на изток, до пътя към Вет-иесимот, и на южната страна под Асдот-фасга:

4 и пределите на васанския цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Астарот и в Едраи,

5 който владееше в Ермонската планина, в Салха и в целия Васан, до границите на гесурците и на мааханците, и половината от Галаад до границата на есевонския цар Сион.

6 Тях поразиха Господния слуга Моисей и израилтяните; и Господният слуга Моисей даде земята им за притежание на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

7 И ето царете на земята оттатък Иордан, на запад, които Исус и израилтяните поразиха, от Ваалгад в Ливанската долина до нагорнището Халак, което отива към Сиир; и Исус даде земята им за притежание на Израилевите племена, според както щяха да бъдат разделени;

8 в хълмистата земя, в равнините, в полето, в подгорията, в пустинята и в южната страна. Царете бяха от хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, а именно:

9 ерихонският цар, един; царът на Гай, град близу до Ветил, един

10 ерусалимският цар, един; хевронският цар, един;

11 ярмутският цар, един; лахийският цар, един;

12 еглонският цар, един; гезерският цар, един;

13 девирският цар, един; гедерският цар, един;

14 хорманският цар, един; арадският цар, един;

15 ливанският цар, един; одоламският цар, един;

16 макиданският цар, един; ветилският цар, един;

17 тапфуанският цар, един; еферският цар, един;

18 афекският цар, един; ласаронският цар, един;

19 мадонският цар, един; асорският цар, един;

20 симрон-меронският цар, един; ахсафският цар, един;

21 таанахският цар, един; македонският цар, един;

22 кедеският цар, един; царът на Иокнеам в Кармил, един;

23 царът на Дор в Нафат-дор, един; царът на Гоим в Галгал, един;

24 тирзанският цар, един; всичките царе, тридесет и един.