1. Въведение в икономика на предприятието


Изисквания за опазване на околната среда



страница2/3
Дата13.10.2018
Размер476.51 Kb.
#86482
1   2   3

Изисквания за опазване на околната среда :

Създаването на нови индрустриални предприятия и разширяването на съществуващите води до възникване на проблеми,свързани с опазване на околната среда. Всяко предприятие се поглага на оценка по опазване и възтановяване на околната среда с по –важни компоненти.



Пласмент :

Търговците на дребно избират преди всичко места които да са близо до купувачите.



Агломерация- предприятия от определен бранш се струпват в един район.

Диагломерация – това е избягването на конкуренция.

Транспортно осигуряване и транспортни разходи :

Те играят важна роля , както за производството така и за пласмента.



Данъчно облагане и субсидии :

Различното данъчно облагане на оборота,печабата,имуществото в отделните страни играе голяма роля , особено при избора на място на международно предприятие.



Политическа сигурност :

При създаването на многонационални предприятия се отчита политическата сигурност и стабилност на страната,в която те ще се изграждат.



Спрециални изисквания

Оценка на информацията :

Решаваща роля при избора на място има задълбочената оценка на информацията , с която предприятието разполага и която може да бъде измерена в пари или не само в пари.



Избор на правна форма :

Преди да се започне дейност трябва да се легализира бизнесът. Това става като се избере подходящата правна форма , която да отчита :



  • естеството на бизнеса

  • обхвата и размерите на бизнеса

  • отношенията със съдружниците и техния брой

  • наличния стартов капитал

  • схемата за финансиране

Място за регистрация на фимара има значение.

Мястото за регистрация на фирмата обикновено съвпада с мястото на дейност.



Търговска регистрация на предприятието.

След като се избере подходящата правна форма се предприемат действия за регистрирането на фирмите .

В зависимост от мястото ,което заема в счетоводния баланс,капиталът бива собствен и привлечен.

Собственият капитал, е разликата между стойностра на активите на фирмата и нейните задължения.

Привлеченият капитал, е този който е получен под формата на краткосрочни или дългосрочни заеми, на депозити и на други дългове и финансирания.

Програми в подкрепа на българския бизнес от ЕС,осигуряващи финансиране, са :

Програма ФАР

Програмата подпомага подобряването на административната ,финансовата и ифраструктурната среда,в която функционира пазарната икономика.



Програма ИСПА

Основните сфери на дейност на програмата са околната среда и транспортната инфраструктура.



Програма САПАРД

Програмата действа в областта на земеделието и селските райони и цели да подготви страните –кандидатки за членство в ЕС.



4.Производствени фактори на предприятието.

Производствени фактори са всички значими елементи,които участват в производството . Те обаче трябва да бъдат подредени и комбинирани. Има четири основни производствени фактора : природа ,труд,капитал,предприемачество.



Земята като фактор.

Тя се използва главно за селско-стопанско производство.В същото време обаче е източник на много суровини : въглища,руда,нефт,дървен материал и др. Земята е и терен за разполагане на всички стопански обекти.



Трудът като фактор.

Труд е всяка физическа или интелекруална дейност ,осъществявана с цел производство на блага и за оказване на услуги.



Капиталът като фактор.

Той служи за произвеждане на стопански блага с цел получаване на печалба.Капиталът е израз на всички средства , които притежава стопанския субект,предназначени не за консумация , а за използване във всички области на стопанската дейност – създаване на нови блага размяна,кредит,инвестиции в човека и др.



Предприемачеството като фактор.

То включва инициативността на собствениците и на ръководителите на предприятия в търсенето на нови производства ,способността им да обновяват производството, да рискуват като предприемат едно или друго начинание , да действат нестандартно и други.

Капиталът на едно стопанско звено характеризира всички средства които притежава стопанския субект, и отразява източниците на средствата,чия е собствеността им, каква част са притежание на собсетвеника и каква част са чужди.

Имуществото пък показва какво притежава предприятието и в какво е вложен капиталът му. Имуществото представлява материалните и правните блага,с които разполага предприятието. Активите на предприятието са многобройни и разнообразни.



Структурата на активите на предприятието представлява съотношението между отделните видеове и елемнти на активите и се изразява чрез относителния им дял в общия обем.

Капиталът на всяко предприятие характеризира произхода или източниците на придобиване на имуществото му.

Собственият капитал представлява стойностния размер на онези активи които са собственост на предприятието , но са придобити без срещу това да е възникнало някакво задължение към трети лица.

Привлечения капитал изразява участието на крадиторите във формиране на част от активите , върху които предприятието е придобило право на собственост, ползване и разпореждане.

Един от най-масово прилаганите подходи разглежда сруктурата на капитала като съотношение между собствения и привлечения капитал. Успехът на предприятието е нормалното протичане на производствения процес заввисят до голяма степен от осигуряването с необходимия по количество ,състав и квалификация персонал,който отговаря на настоящите и на бъдещите му цели.



Професията е обаст на дейността,изискваща от изпълнителя определени знания и подготовка ,продобити чрез професионално обучение и производствен опит.

Специалността е вид трудова дейност в рамките на дадена професия.Специялността изисква от изпълнителя по-ограничени, но затова пък по-задълбочени знанич и подготовка.

Квалификацията отразява сложността и качеството на труда и характеризира степента на овлядяване на дадена професия и специалност.



Структура на персонала е съотношението между различните категории персонал от гледна точка на функциите , които изпълнява.

В зависимост от показателя,по който ще бъде разглеждане структурата на едно предприятие тя може да бъде :

Функционална-отразява съотношението между отделните категории персонал.

Професионална – показва съотношението между отделните професии и специалности на заетите във фирмата.

Квалификационна-характеризира относителния дял на различните квалификационни групи в рамките на общо заетите и на заетите по отделни специалности.

Мотивация.

Това е вътрешна подбуда,която ката хората да действат по определен начин, По отношение на трудовия процес е избор на трудово поведение на работещите.

Човек работи за да задоволи потребностите си.

Пирамида на потребностите’ на Маслоу

Пирамидата на потребностите почива на теорията американския учен Е. Маслоу за мотивацията на хората.Според нея човек се опитва най-напред да задоволи потребностите на най-ниското ниво.

Първите три потребности носят още името ‘потребност на дефицита’ те са : Потребност от социални контакти,Потребност от социално признание,Потребност от развитие на личността. Когато те са задоволени ,човек няма мотивация да работи.Другите две потребности не може да бъдат истински задоволени,човек винаги се стреми към нещо.



Цена на труда. Разходите ,които правят или са склонни да направят работодателите,за да си осигурят необходимият им труд,и доходите,които получават определят цената на труда. Работната заплата е същинската цена на труда.

5.Основни икономически показатели – себестойност,печалба.

Себестойност.

Себестойността на продукцията е икономически показател ,характеризиращ ефективността на производствено-стопанската дейност. Съвкупността от разходите за производството и реализацията на продукцията,изразени в парична форма,образуват нейната себестойност.Тя показва колко струва на фирмата производството и доставянето до потребителите на определено количество продукция.Себестойността се състои от разнородни по състав, предназначение и роля за производството и за реализацията разходи.



Калкулиране.

Калкулирането е съвкупност от системни пресмятания за точно установяване ,разграничаване и обхващане на разходите за производство и за реализация на продукцията за определянето на нейната себестойност.



Възможности за снижаване на себестойноста.

  • по източници-характеризират разходите,за сметка на които се получава това снижение

  • по фактори – това са онези процеси които въздействат за намаляване на себестойността.

Цена на продукцията.

Основни ценообразуващи фактори. Това са :

  • себестойноста на профукцията

  • търсенето и предлагането на стоките

  • качеството на продукцията

  • конкуренцията

  • каналите на реализация

Метод ‘себестойност + печалба’. При него основата за определяне на цената е себестойността на единица продукция към която се добавя величина,покриваща неотчетени разходи и печалба за предприятието.

Метод за потребителната стойност. Цената се определя на основата на оценката на потребителите за потребителната стойност на продукцията.

Метод за определяне на цените с ориентация към търсенето.При този метод се изследва равнището на търсенето на продукцията и изменението на цените в пряка зависимост от търсенето.

Печалба. Това е крайният финансов резултат ,който се получава от производствено-стоапнската дейност на фирмата за определен период от време.

Облагаема печалба. За държавата интерес представлява облагаемата печалба.Тя е величина,която служи като основа за изчисляване размера на данъка.

Нетна печалба. Това е печалбата която се получава като разлика между счетоводната печалба и размера на данъка.

Икономически ефект.Той характеризира резултата от труда,получен при производството на материални блага.

Ефективност на производството. Характеризира се с отношението на ефекта ,получен в процеса на производството и разходите на труд,свързани с постигането на този ефект.

Колкото по-голям резултат с по малко разходи е получен,толкова ефективността на производството е по-голяма.



Равнище на призводителността на персонала.Измерва се с количеството продукция,произведена за единица работно време от едно заето лице или с работното време ,необходимо за производството на единица продукция.

Условия за повишаване на производителността на труда. Това са дадености,които създават предпоставките за изменение на тази производителност които се делят на естествени и обеществени.

Кои са факторите за повишаване на производителността на труда.Те са движещите сили на производството и включват :



  • Работна сила

  • Средствата на труда

  • Предметите на труда

  • Технологията на производството

  • Огранизацията на производството

Рентабилноста е основен показател за оценка на производствено-стопанската дейност на предприятието.

Оценката на рентабилноста дава възможност на мениджърите да формират конкретни цели и задачи.

Когато се извършва оценка на рентабилността трябва да се отчита не само печалбата , но и ресурсите,с които е осигурена тази печалба,т.е. рентабилност се нарича отношението на резултата на предприятието към вложените средства.

6.Предприятието и околната среда

Важен фактор ,причиняващ замърсяване на околната среда,е увеличаването на населението на земята.

Предприятията носят отговорност за замърсяването на околната среда. Окръжаващата ни среда и услугите , които ползват от нея хората са свободно благо. В пазарните икономики проблемите с околната среда се придизвикват от идивидуалния стремеж към печалба на стопанските субекти.Всяко предприятие се опитва при дадена цена на произвежданата от него продукция да увеличи печалбата си като снижи до възможно най-ниско ниво разходите.Една такава възможност за намаляване на разходите е използването на околната среда като безплатен или много евтин резервоар за вредните емисии от отпадъци,без да палащат такса за тях.В социалната пазарна икономика държавата има възможността да предприеме мерки за предотвратяване замърсяването на околната среда и опазването на здравето и качеството на живот на хората.

Околната среда се замърсява вследствие на икономическия разтеж,поради :



  1. Експлоатиране на природните ресурси

  2. Нарастващия обем на промишлените отпадъци и газове.

  3. Неекологично поведение на домакинствата.

В съвременното общество 80% от отпадъците са резултат от промишлена,селско-стопанска дейност.Останалите 20% са битови отпадъци.

Глобалните заплахи породени от нарушаването на екологичното равновесие вследствие на човешката дейност, са свързани с изменението на климата,разрушаване на озоновия слой,увеличаване на киселинността,замърсяването на водните басейни.

Мерките за отстраняване на вече настъпили поражения върху околната среда може да бъдат реализирани в няколко основни насоки:


  • Почистване на замърсяванията чрез прилагане на различни технологии за почистване на замърсен въздух,рекултивиране на замърсени почви , почистване на замърсени води и др.

  • Добре обезопасено складиране на отпадъците

  • Изгаряне на отпадъците

  • Компостиране

Същността на изпреварващите действия,които да предотвратят замърсяването на околната среда се състои във въвеждането на нови технологии в производството ,които да правят възможно пълното оползотворяване на възникналите отпадъци,т.е. използването им като вторични суровини на входа на производствения процес или изобщо предотвратяването на появяването на отпадъци.

Предотвратяването на разпиляването на ресурси и енергия ,както и отделянето на отпадъци и вредни емисии е най-дборият начин за опазване на околната среда.



Държавната политика за опазване на околната среда. Тя трябва да дава ясни стимулиращи и санкциониращи сигнали на проиводители и потребители относно техните действия или бездействия,причиняващи замърсяване или опазващи околната среда.Основните принципи,върху които се гради тя, са следните :

  • Принцип за причиненост.Това означава,че разходите за почистването на околнта среда трябва да се заплащат от тези които са причинили замърсяването й.

  • Принцип за превантивност. Екологичната политика трябва да е насочена към предотвратяване на опасностите ,придизвикващи замърсяване на околната среда.

  • Принцип на сътрудничество.Той изисква тясно взаимодействие и сътрудничество между предприятията,домакинствата,държавата и обществените организации за опазване на околната среда

Мерки,които държавата използва. С помощта на икономически инструменти,като данъци,такси,мита ,нарушаващи екологичното равновесие,се облагат така че след кратък период от време цените им стават неатрактивни за потребителите и те се отказват от тях.

Административни мерки. Екологичната политика не може да се реализира и без административни мерки. Към тях спадат забраните,квотите,предписанията и др.

За да превърне политиката за опазване на околната среда в част от своята производствена програма обаче,предприятието трябва да се ръководи от мениджъри с екологично мислене.По същия начин екологичното поведение на домакинствата зависи от тяхната нагласа и съзнание.



7.Предприятието в условията на Евопейския съюз

Принадлежността на България към ЕС ще я направи по-привлекателна за преките чуждестранни инвестиции,тъй като членството служи каот гаранция за политическата и икономическата стабилност на страната.Членството в ЕС ще придизвика различни влияния въврху отделните социални групи.За малцинствата то ще донесе повишена социална сигурност и защита на правата. В по-голамата си част по-възрастното поколение ще претърпи загуби,хората между 35 и 41 са по гувкави и затова са сред потенциалните печеливши от присъединяването. Потребителите ще могат да се насладят на по-високо качество и по-висок стандарт на продуктите.

Четирите основни свободи на европейския вътрешен пазар :


  • Свободно движение на хора – Този основен принцип намира израз в свободата на заселване,както и правото на свободно определяне и сменяне на местожителство и месторабота.

  • Свободно движение на услуги – Свободата на движение на услугите дава право на физически лица или фирми да предлагат една услуга в друга страна,без да е необходимо да се заселват там.

  • Свободно движение на стоки –Същността на свободното движение на стоките се изразява в отсраняване и предпазване от търговски ограничения.

  • Свободно движение на капитала- Една от най-важните предпоставки за осъществяване на вътрешния пазар е свободното движение на парите и капитала.

Институции в ЕС.

Съвет на Европейския съюз. Европейският съвет е най-висшият орган на ЕС.Ръководителите на правителствата на страните-членки и президентът на комисията се срещат на всеки три месеца и определят общите политически цели на ЕС.

Ствет на министрите на ЕС. Той включва по един член на правителствата на страните-членки на ЕС.

Европейски парламент.В Европарламента ще има 17 служители от България. Това е най-големият форум за формулиране на политическото мнение в Европа.

ЕС е резултат от разширяване и задълбочаване. От 50-те години на ХХ век в рамките на три вълни на разширяване броят на членовете непрекъснато нараства. Европа се нуждае от план за бъдещето на интеграцията.Отговорните политици трябва да развият основните идеи които да доближат Европа до всеки нейн гражданин.



8.Маркетинг и маркетингови концепции.

Понятието ‘маркетинг’ призлиза от аглиийската дума ‘market’,която означава ‘пазар’. Маркетингът на една организация,това е компелексът от дейности,които тя извършва,за да продава по-успешно своите продукти на пазара. В теорията на маркетинга и до днеска не съществува единно определение..През 1968г. Американстата маркетингова асоциация дефинира маркетинга като : ‘Процес на планиране и изпълнение на концепции,ценова политика,лансиране и разпространение на идеи,стоки и услуги с цел да се достигне до размявна,чрез която да бъдат постигнати лични и организационни цели.’

От социална гледна точка маркетингът е обществен процес ,чрез който отделни хора и групи получават онова,от което се нуждаят и което търсят чрез свободно създаване,предлагане и обмен на стоки и услуги с другите. Маркетингът е ориентиран към пазара и съобразен с пазара на дейност на организацията.


  • Ориентирана към пазара, защото главната цел на всяка организация е да продаде своя продукт.

  • Съобразена с пазара,защото успешната продажба зависи от това , в каква степен продуктът удоволетворява желанията на потребителите

За да успеят маркетолозите да продадът един продукт в съвременните условия,необходимо е те да насочат усилията си към разбиране на нуждите,потребностите,желанията и търсенето. Когато една нужда придобие специфичен образ,съответстващ на личността на идивида и на неговото културно равнище,тя се превръща в потребност.Насочената към конкретен обект потребност наричаме желание. То е вътрешният стремеж за постигане на някаква цел,продиктуван от правото и възможността за избор.Желаноята и готовността да платим за тяхното осъществяване определят търсенето.Продукт е всяко предложение,което може да задоволи потребност или желание.

Когато един продукт е предложен на пазара,той се превръща в стока т.е. в сила влизат стоково-паричните взаимоотношения.

С термина пазар маркетолозите означават куповачите,а под индустрия те разбират продавачите.

Хората имат различно предпочитения по отношение на даден продукт.Марктетолозите изследват пазара,разделят го на групи и определят онази от тях,които биха откликнали положително на направеното предложение.Пазарните сегменти,които се интересуват от определен продукт имат възможност и готовност да го купят,образуват целевия пазар по отношение на този продукт.Към него маркетолозите концентрират ,своите усилия и за него те изработват конкретни предложения..Концепциите на маркетинга носят всоите наименования в зависимост от това,на кой аспект от маркетинговата дейност е поставен акцентът.



Производствена концепция.

Това е най-старата концепция за организирана на маркетинговата дейност.При нея организацията поставя акцента върху производството,защото според нея потребителите се интересуват и се ориентират по принцип към стоки,които са широко достъпни и се продават на ниска цена.



Продуктова концепция.

Организациите,възпрели продуктовата концепция,поставят в центъра на своята дейност високото качество и доброто техническо изпълнение на своите продукти,без да се интересуват от това в каква степен продуктът отговаря на потребностите на целевата група. Според продуктовата концепция значение при вземането на решение за покупка има единствено съотнопението ‘цена-качество’ и потребителят е готов да плати повече за продукт с по-високо качество.



Търговска концепция.

Тя предполага,че потребителите няма да купуват предлаганите стоки в достатъчен обем,ако организацията не положи допълнителни усилия и не им въздейства чрез търговски техники и комуникации.



Традиционна маркетингова концепция.

Тази концепция се заражда пез 50-те години на ХХ век. Според нея в центъра стоят реалните потребности и оценките на целевата аудитория,които организацията трябва да установи и скоито тя трябва да съобрази производството,цената,пласмента и комуникациите,при това по-добре ,от колкото правят това нейните конкуренти.



Социализирана маркетингова концепция.

Социализираната маркетингова концепция се е формирала във втората половина на ХХ век.В нейните принципи е залегнал фактът,че освен интересите на целевия пазар същеструват и интереси на обществото,които същп оказват влияние върху образа на организацията,а от там-и върху постигането на нейните цели.

Маркетинговите функции,това са съвкупност от действия,които спомагат за постигане на договореност между двес страни и довеждат до осъществяване на размяна. Маркетинговите функции предполагат предприемане на конкретни действия свързани с анализа,планирането,организирането и контрола.

Анализ.

От гледна точка на маркетинга анализът е маркетингова дейност на предприятието,която се извършва на различни нива-на ниво организация и на ниво продукт.Анализът на ниво организация има за цел да определи мястото на организацията в обкръжаващата я среда, а на ниво продукт-да съпостави продукта с аналогични негови заместители.



Маркетингова обкръжаваща среда.

Всяка организация работи в условия,наложени й от нейната обкръжаваша среда.Всички фактори,които пряко или косвено оказват влияние върху дейността на организацията,образуват маркетинговата обкръжавааща среда. Някои от тези фактори оказват влияние върху всички действащо на пазара субекти,без тези субекти да могат да окажат влияние върху тях.Тези фактори наричаме елементи на макрообкръжаващата среда.Други фактори оказват влияние само върху дейноста на конкретно предприятие,като същевременно предприятието може да влияе върху тях,използвайки инструментите на маркетинга.Тях наричаме елементи на микрообкръжаващата среда.

Елементите на ма макрообкръжаващата среда са :


  1. Икономически условия

  2. Политико-правни условия

  3. Демографски условия

  4. Социални условия

  5. Климатични условия

  6. Природни и екологични условия

  7. Технологични условия

  8. Конкуренти

Микрообкръжаващата среда се състои от всички субекти,които влизат във взаимоотношения с организацията.


Каталог: 2014
2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии
2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014
2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница