18 въпрос: Видове право на собственост – правно значение на класификациите. Публична и частна собственост. Неприкосновеност на частната собственост



Дата21.04.2024
Размер8.66 Kb.
#121040
18 въпрос

18 въпрос: Видове право на собственост – правно значение на класификациите. Публична и частна собственост. Неприкосновеност на частната собственост.
С най-важно значение е това, при което то се разделя на право на публична и на частна собственост. Това деление е нормативно установено с норма от конституционно равнище. Съгласно чл. 17 ал. 2 от КРБ „Собствеността е частна и публична“.
Тъй като КРБ не съдържа указания коя е собственост е публична и коя е частна, по въпроса се произнася КС и дава няколко разграничителни белези:
- Първият белег е на база кой е собственик и има ли той публична власт или не.
- Вторият критерий се отнася до това какви са обектите свързани със собствеността.
- Третият критерий е какво предназначение има вещта
- публ сосбтвеност е тази, която има за титулят носител на публ власт (държавата и общините 265), тя се отнася до вещи, посочени в закона, вещите публ собственост служат за задоволяване на обществени интереси ( в сферата на нац сигурност, отбраната, културата, спорта, соц дело и тн).
- Вещи частна собственост: частната собственост е тази, която принадлежи на фл и юл и на държавата и общините, когато не е св с упр от тях публична власт, отнася се до неопределен кръг вещи и служи за задоволяване интересите на своите носители или др частни лица.
--> вещите публ собственост са извън гр оборот, а тези частна са в гр оборот
Тези критерии в съвкупността си формират разграничението между публична и частна собственост, като КС дефинира какво представлява публичната собственост и на остатъчен принцип приема, че цялата останала собственост е частна. Според КС публична собственост е тази, която принадлежи на субекти, имащи власт. У нас това са държавата и общините. Основният смисъл от въвеждането на двата вида собственост е да се подчиняват на различни правни режими. Правният режим на публичната собственост като правило е по – ограничен, докато правният режим на частната собственост е по – свободен.
Правен режим на публичната собственост
1) публ собственост НЕ може да сменя своя носител - тя не може да бъде прехвърляна на др лица (ако се извърши подобна сделка тя ще е нищожна поради невъзможен предмет)
- един единствен случай, в който може да се извършва прехвърляне: то може да бъде между държават аи общините чл 7 ал 2 от З за общинската собственост (акт между общината и държавата)
2) Тя не може да се придобива чрез никакви придобивни способи от 3ти лица (нито по давност, нито се допуска реституиране чрез връщане на вещи публ собственост на техните бивши собственици или наследици)
3) Първоначално не може да се учредява ограничено вещно право върху вещ публ собственост, но --> чл 7 ал 2 З за общинска собственост
По изключение може да се учредяват огр вещни права върху вещи публ собственост ; отново по изключение могат да се дават под наем.
4) не може да имаме отказ от право на собственост върху публична вещ
- поради пълнотата на пр на собственост то се счита свободно от всякакви тежести и ограничения до доказване на противното --> презумпция която не е записана изрично в законодателството, но се следва при исковете за защита на пр на собственост (тр да се докаже наличието на пр на собственост без да се доказва, че то не е обременено от ограничения, ако някой твърди обратното доказат тежест е в ръцете на собственика).
Неприкосновеност на частната собственост
Уредбата на частната собственост намира отражение в чл. 17 ал. 3 от КРБ. Частната собственост е икономическата база на независимостта и свободата на частния индивид. Свободен може да бъде само този, който свободно разполага със собствеността си. Най – големият враг на частната собственост е държавата и носителите на публична власт. Според ал.3 публичната власт не трябва да извършва посегателство над частната собственост по произволен и недопустим начин.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница