1. въведение
структури в метаморфните терени
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2.1.1. Зони на срязване
- 5.2.1.2. Гънкови структури
- 5.2.1.3. Подутини
- 1–6. Литотектонски единици: Централнородопски метаморфен терен
- 15–16. Галенитска тензионна зона – Устренска (северозападна) подзона: 15
5.2. структури в метаморфните терени5.2.1. Регионални структури В рамките на к. л. Златоград и Дрангово се установяват части от няколко структури с регионално значение, представени от зони на срязване, синметаморфни гънкови структури, Централнородопската екстензионна подутина и свързаното с нея Източнородопското палеогенско понижение. 5.2.1.1. Зони на срязване Зоните на срязване са регионални стуктури, които се свързват с екстензионния етап от развитието на тази част от Източните Родопи. Те се установяват на повърхността като широки милонитни зони с различна кинематична характеристика. Повечето от тях представляват граници на литотектонските единици. Като такива са характеризирани Старцевската, Боровишката, Кърджалийската и Яковишката зона на срязване. Те фрагментират метаморфния разрез, като по тях става поетапното изнасяне на отделните фрагменти (литотектонски единици) и се оформят късните екстензионни подутини и свързаните с тях понижения. Моделът на това развитие е разгледан подробно в Ж. Иванов (1998), Z. Ivanov et al. (2000), Sarov, Gerjikov (2001), Саров и др., (2004), Овчарова (2005). Старцевска зона на срязване. Старцевската зона на срязване е описвана в литературата като Мадански навлак (Богданов, 1960), междуформационно скъсване (Р. Иванов, 1961), Старцевски разлом на отделяне (Z. Ivanov et al., 2000; Саров и др., 1998ф), Старцевска зона на срязване (Саров и др., 2004). Проследява се в участъка между вр. Св. Константин, около с. Старцево, в местността Белите камъни, западно от Неделино в долината на Мързянска река и северно от нея, към с. Бял Извор и рудник Еньовче. Маркира се от ултракатаклазити, сива тектонска глина и интензивно окварцяване. В долината на Козарска река са установени и пластични срязвания в амфиболитов фациес, върху които са наложени по-късни движения. В пластичните участъци в р. Козарска са установени движения с лявоотседен характер. Крехките движения са преобладаващо разсед-отседни с пропадане на източното крило. Продължението на зоната в северна посока представлява крехко-пластичната зона Канарата (Sarov, Gerdjikov, 2002). Боровишка зона на срязване. Боровишката зона на срязване (Sarov, Gerdjikov, 2001) има важна роля в строежа на метаморфната подложка на тази част от Източните Родопи. Освен граница на Боровишката литотектонска единица тя представлява и граница между два метаморфни терена – Централнородопски и Източнородопски. Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от Централнородопския. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е значително по-тънка в сравнение с Централнородопския метаморфен терен и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща метаморфните скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното поле на изток от Боровишката зона на срязване. Тя започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести гранити при селата Генерал Гешево, Бойно и Каменарци (извън картния лист). Срязването е лявоотседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити. Запазените участъци от пластични отседни срязвания са кулисообразно подредени, с посока 140-150°. Свързаните с отседната зона полегати милонитни зони, описани като граници на литотектонските единици, оформят регионална синформна структура от типа негативни структури “Лале”. Кърджалийска зона на срязване. Кърджалийската зона на срязване (Саров и др., 2004) е най-високо разположената милонитна зона в разреза от източната периферия на Централнородопската подутина и свързаната с движенията по Боровишката зона негативна синфомна структура. Представена е от полегати милонитни зони в основата на Кърджалийската литотектонска единица, включваща голямата Добромирска ултрабазитова пластина между селата Първенци, Добромирци и Горски Извор, както и еклогити в асоциация с метаплагиогранити, метагабра и ултрабазити при махалите Пещерска и Зимица. Срязването е в наложен зеленошистен фациес, установен по минералните асоциации в района на с. Петлино, южно от Кърджали. Яковишка зона на срязване. Яковишката зона на срязване представлява синметаморфно дясно отседно срязване на границата между Крумовишката и Боровишката литотектонска единица. То се проследява от източната част на синформно огънатата пластина, северно от с. Горно Къпиново, около вр. Говеждо пладнище. Фолиацията по голяма част от границата (северно от изследваната площ) е стръмна до вертикална с лек наклон на запад. В посочения участък тя е по-полегата, което може да се обясни с пропадането на наложения Къпиновски грабен. 5.2.1.2. Гънкови структури Движенията по зоните на срязване, свързани с дълбокопроникващата Боровишка отседна зона, са довели до формирането на синформна структура в скалите на Боровишката и Кърджалийската литотектонска единица. В дълбочина е установена и интерпретирана по сеизмичните отражателни граници, получени от регионалния сеизмичен профил Ивайловград-Ардино в дипломната работа на Павлова (1999). Там тя се характеризира като типична негативна структура тип цвете, свързана с големите отседни срязвания в дълбоките части на кората. На повърхността е слабо изразена, разлата с посока около С–СИ. Може да се проследи в източната част на картен лист Златоград в участъка между вр. Говеждо пладнище от изток и по долините на Хаси дере и Неделинска река от запад. Вътре в обхвата на структурата се наблюдава интензивно нагъване в изправени гънки с посока на шарнирите СИ–ЮЗ (30–40°). 5.2.1.3. Подутини В обхвата на картен лист Златоград попада част от номинираната от Ж. Иванов (1998) Централнородопска подутина. В тази част фолиацията в метаморфитите затъва устойчиво на североизток, изток и югоизток със средни наклони от 20 до 40°, като ясно очертава източната периферия на подутината. Ядрото на структурата е изградено от мигматизирани в различна степен скали, обособени в Ардинска и Старцевска литотектонска единица. Двете единици са отделени от високотемпературната екстензионна зона на срязване Канарата (Саров и др., 2004), по която се е осъществило поетапно изнасяне на ядрените части на подутината. По данни на Peytcheva et al. (2004) това е станало преди 35 Ma. Периферната част на подутината е изградена от скалите на Боровишката единица. Срязванията по Боровишката зона отделят мигматитовия разрез на ядрото от залягащия върху него разрез в амфиболитов фациес без мигматизация. Като цяло този разрез е изграден от фрагменти от метаофиолити, серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, включени сред пара-разрез от биотитови гнайси, мрамори, и калкошисти. В отделни части на разреза се наблюдават и тела от пластично деформирани порфирокластични и аплитоидни метагранити, внедрени в посочения разрез. Прави впечатление различната структурна картина на скалите от ядрената част и на тези от обтичащата ги периферия. В скалите на 
Фиг. 27. Тектонска схема 1–6. Литотектонски единици: Централнородопски метаморфен терен: 1 –– Ардинска единица; 2 – Старцевска единица; Източнородопски метаморфен терен 3 – Боровишка единица; 4 – Крумовишка единица; 5 – Кърджалийска единица; 6 – аплитоидни гранити; 7–16. Източнородопско комплексно понижение: Момчилградска структурно-тектонска зона: 7–9. Югозападна подзона: 7 – Могилянска зона; 8 – Бенковско понижение; 9 - Сушицка вулкано-тектонска структура; 10–14. Централна подзона: 10 – Генерал-Гешевска зона; 11 – Кърджалийска депресия; 12 – Плазищенско понижение; 13 – Джебелско понижение; 14 – Звезделски вулкан – западни дистални участъци; 15–16. Галенитска тензионна зона – Устренска (северозападна) подзона: 15 – Устренски вулкан; 16 – Стомански вулкан; 17. Граници на по-главните магмопроводящи зони: 17 – условен контур на Галенитската тензионна зона–Устренска подзона; 18 –– флексури; 19 –– гънкови и гънково-блокови структури: Каялобска грабен-брахисинклинала; Горскоизворски моноклинален блок; Момчилградска синклинала - югозападни центриклинални участъци; 20 –– граници между литотектонските единици: а. Екстензионни зони на срязване: I Старцевска; II Боровишка; III Кърджалийска; б. Синметаморфна зона на срязване с отседен характер: IV Яковишка; 21 – разломни структури: Джеровски разлом; Горскоизворски разлом; Ямински разлом; Пресешка дислокация; блокови структури: ПГ - Пресешки грабен; КГ - Къпиновски грабен; КК - Кушленска калдера; ДБ - Дранговски блок; ЗРБЗ - Здравчевска разломно-блокова зона Ардинската и Старцевската литотектонска единица наклоните на фолиацията са спокойни и потъват полегато към североизток, изток и югоизток. Скалите на Боровишката и Кърджалийската единица са нагънати интензивно в тесни изправени гънки с метрови и километрови размери. Деформациите са по-интензивни във висящия блок по отношение на зоните на срязване. Времето на поетапното изграждане на структурата се фиксира от последните движения по Боровишката зона, които са приключили до и малко след внедряването на Припекския недеформиран гранит с възраст 52,8–53 Ma (Овчарова, 2005; Rohrmeier, 2005). В сравнение с вътрешните ядрени части на структурата изнасянето на периферията е станало 18 Ma години по-рано при значително по-ниска температура. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
|