1. въведение
Структури с локално значение
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.3.2. Понижения от началото на късноалпийското развитие на областта
5.2.2. Структури с локално значениеДребномащабни синметаморфни гънки. В мащаба на отделните разкрития са наблюдавани синметаморфни сантиметрови и метрови гънки с различна морфология и ориентировка на шарнирите и осовите им равнини. При тяхната статистическата обработка (Саров и др., 1997ф, 1998ф) се очертават две основни посоки ССИ–ЮЮЗ и СЗ–ЮЗ. Гънките с посока на шарнирите между 30 и 40° са установени в бедрата на километровите гънки със същата посока на шарнирите. Гънките с ориентировка на шарнирите СЗ–ЮЗ са наблюдавани в отделни разкрития от разреза на Крумовишката литотектонска единица. Километровите гънки са характерни за разреза на Боровишката единица в района на вр. Сиври тепе, Калето, Говеждо пладнище и с. Дрангово. Те са представени от тесни нормални гънки с посока на шарнирите СИ–ЮЗ 5.3. ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ В ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА 5.3.1. Подходи при тектонското райониране Подходите на тектонското райониране, разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), са заложени в доразвит вид в схемата на структурните зони в Източните Родопи (Фиг. 28). Като първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния (преимуществено вулкански) строеж и пространствена изменчивост.
В рамките на второразрядните структурно-тектонски зони се осъществяват разноетапни деформации. Крайният им ефект се изразява във формирането на съответен гънково-блоков комплекс, който отразява последователността от различни по обхват и стил тектонски събития. Във второразрядните структурно-тектонски зони с различна степен на условност (по характера на вътрешния строеж) пространствено се обособяват съставни тектонски единици –- подзони. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с: една, комбинация от две и повече, или части от няколко треторазрядни структури.
Характерно за целия периметър на първоразрядната структурна зона е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост. Обвръзката на етапността с гънковите и гънково-блокови генерации е показана на Табл. 9. Етапността в структурообразуването се осъществява по механизма „емерзионен импулс – блокова дезинтеграция” (Йорданов, 1999а). Залагането на двете второразрядни структурно-тектонски зони с характер на комплексни депресии в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие (Фиг. 28). За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна депресия – Кърджалийската, с трансзонален характер. Сравнително по-подробни сведения спрямо съподчинеността на структурите, както и принципите и критериите на тектонско райониране са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1: 50 000 Кърджали и Искра. 5.3.2. Понижения от началото на късноалпийското развитие на областтаКрумовградско понижение. Тази структура е отделена и характеризирана от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) като „мастрихт-палеоценско панизточнородопско съставно понижение”. С това се акцентира върху три негови характеристики: 1) ранно заложение; 2) широка обхватност; 3) сложност на вътрешната структура. Крумовградското понижение се изпълва и маркира от материалите на Крумовградската група, свързани с процеси на крехки, предимно полегати срязвания на отделяне или от деколемантен тип, с блокова дезинтеграция, формиране на крехки гравитачни плаки по периферията на подуванията, съпроводено с обрушване и денудационни процеси от най-различно естество. Залагането на тази структура бележи началото на късноалпийската тектонска активизация (R1). Съпроводено е от краткотрайна и, според нас, ограничена по обхват трансгресия (напр. Dimitrova et al., 2000 – за района на Ивайловград) Съставността (мозаечният характер) на понижението произтича от често локалното развитие на периферните или (по-рядко) вътрешнопланински обуславящи го структури, т.е. от липсата на пространствена връзка между тях. Предвид механизма на залагане, площта му далеч надхвърля границите на Източните Родопи. На територията на изследваната площ отделни фрагменти от структурата са развити по източната периферия на Централнородопската подутина при селата Припек, Генерал Гешево, Здравчец и Добромирци; северозападната периферия на Дранговския блок (Ю от с. Китна), както и в основата и периферията на Пресешкия грабен (Йорданов в: Саров и др., 1997ф). Припекско понижение. Отделено е от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) по името на с. Припек, разположено на територията на к. л. Златоград. По подобие на Крумовградското, понижението е именувано с характеристиките за обхватност („панизточнородопско”) и сложност („съставно понижение”). Структурата има нов, несъвпадащ контур и пълнеж в ареала на разпространение спрямо постилащата, по отношение на която се явява наложена. Маркира се по разпространението и се запълва от материалите на Ивановската група и основно – от скалите на Подрумченската свита. Заложена е на етапа R21. В състава ù могат да се отделят редица частни понижения от по-нисък ред. В изследвания район характерните седименти на Подрумченската свита в общи линии преповтарят разпространението на неподелените материали на Крумовградската група и съвместно изграждат т. нар. тук Генералгешевска и Могилянска зони, развити около указаните по-горе села.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
|
