12 правила за живота

37 добро прикритие, което предварително е изучил и запомнил.
Омарът се нуждае от безопасно място за почивка, защитено от хищници и от природните стихии. Освен това в периода на линеене, когато той расте и съблича твърдата си обвивка, тялото му дълго време остава меко и уязвимо.
Подходящ дом за омарите са процепите под скалите, особено ако наоколо са пръснати черупки и дребни камъчета, с които ракообразното може да запуши отвора, щом се оттегли в прикритието си. Във всяка нова територия обаче местата, предлагащи благонадежден подслон и скривалище, са малко на брой. Те са рядкост и затова са ценни. И са търсени от всички омари.
Следователно, изследвайки океанското дъно, те често влизат в сблъсък.
Учени доказват, че дори омарът, отгледан в изолация, знае какво да прави в такава ситуация.
27
Той разполага с комплексни защитни и агресивни механизми на поведение, кодирани в нервната му система. Омарът изпълнява сложен ритуал, като боксьор, който „танцува“ по ринга: разтваря и повдига щипки, ту се стрелва напред, ту отстъпва заднишком или странично, имитирайки поведението на противника си, и бурно размахва разтворените си щипки. Едновременно с това той използва двойка специални каналчета, разположени под очите му, за да насочи струйки течност към противника си. Тази течност съдържа комбинация от химикали, които дават информация на другия омар за неговите размери, пол, здравословно състояние и настроение.
В някои случаи по размера на щипките омарът е в състояние да прецени, че е много по-дребен от противника си, и благоразумно се отказва от схватката. Обменът на химическа информация може да има същия ефект, подтиквайки по-слабия и по-малко агресивен опонент да се оттегли. Това е
Първо ниво на решаване на конфликта.
28
Ако обаче двата омара са видимо равностойни по сили и по размери или обменът на течности не дава достатъчно информация, опонентите пристъпват към Второ ниво на решаване на конфликта. С бясно въртящи се антенки единият омар пристъпва напред, а другият се отдръпва. После в настъпление преминава отбраняващият се, а агресорът отстъпва. След няколко подобни рунда по- невротичният от двата омара може да реши, че това поведение не е в негов интерес. Той импулсивно свива опашка, стрелва се назад и изчезва, за да опита късмета си другаде. Но ако никой от двамата не изгуби кураж, следва
Трето ниво, което означава истинска битка.
27
Kravitz, E. A. (2000). „Serotonin and aggression: Insights gained from a lobster model system and speculations on the role of amine neurons in a complex behavior.“ Journal of
Comparative Physiology, 186, 221-238.
28
Huber, R., & Kravitz, E. A. (1995). „A quantitative analysis of agonistic behavior in juvenile American lobsters (Homarus americanus L.)“. Brain, Behavior and Evolution, 46, 72-
83.

38
На този етап разярените омари се хвърлят ожесточено в схватката, разтворили заплашително щипки, за да сграбчат другия. Всеки от тях се стреми да преобърне противника по гръб. Успешно прекатуреният омар ще заключи, че опонентът му е в състояние да му причини сериозно нараняване.
Затова той ще се предаде и ще си тръгне (въпреки че таи дълбока омраза и дълго ще злослови зад гърба на победителя). Но ако никой не падне по гръб или пък падналият по гръб откаже да се предаде, омарите преминават на
Четвърто ниво. Тази стъпка обаче крие сериозен риск и трябва да бъде добре обмислена, защото при последвалата битка ще пострада единият, а може би дори и двамата противници. По всяка вероятност фатално.
Ракообразните се спускат едно срещу друго със светкавична бързина.
Щипките са разтворени, готови да сграбчат крак, антенка или око, тоест всичко, което е незащитено и уязвимо. Щом успее да хване някоя част на тялото, нападателят свива опашка, дърпайки се рязко назад, и плътно затворените му щипки се опитват да я отскубнат. Споровете, ескалиращи до такава степен, обикновено завършват с излъчване на победител и загубил.
Загубилият е малко вероятно да оцелее, особено ако не напусне територията, завоювана от победителя, който вече е негов смъртен враг.
Колкото и агресивно да е било поведението му, след претърпяната загуба омарът губи желание да влиза в нови битки, дори с опонент, който в миналото е успял да надвие. Може да минат дни, докато победеният съперник възвърне своята увереност. В някои случаи преживяното поражение може да доведе до още по-тежки последствия. Ако един доминантен омар понесе унизително поражение, мозъкът му буквално се разлага и на негово място се появява нов, който вече работи в режим на подчинение, отговарящ на новото му, по-ниско положение.
29
Мозъкът му не е бил достатъчно развит, за да се справи с метаморфозата „от крал до последен просяк“, и единственият възможен изход е да бъде унищожен и създаден отново. Всеки, който е преживял болезнена трансформация след сериозен неуспех в любовта или кариерата, би могъл да влезе в положение на униженото ракообразно.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: