12 правила за живота

56 неща. Често това са хора с избухливи и авторитарни бащи. Психо- логическите сили обаче никога не са еднозначни по своята стойност и потенциал. Тези първични сили имат способността да се противопоставят на деспотизма, да подтикват към изричане на истината и да мотивират към решително придвижване напред в периоди на неразбирателство, несигурност и опасност.
Хората, които са по-състрадателни и склонни да жертват себе си (а също и наивни и манипулируеми), напъхват способността си за агресия в усмирителната риза на един твърде ограничен морал, поради което не могат да извикат в себе си онзи неподправен, породен от чувството за самосъхранение гняв, необходим, за да се защитят. На този, който умее да хапе, обикновено не се налага да го прави. Умело използвана, способността да реагираме с агресия и сила не повишава, а намалява вероятността да се наложи проявата на действителна агресия. Ако дадеш отпор още при първите наченки на деспотично отношение и отстояваш твърдо тази позиция (което означава да заявиш категорично своето несъгласие и да държиш на него докрай), това значително ще ограничи обхвата на деспотичното въздействие от страна на деспотичната личност. Силата на потисничеството се разраства неумолимо, запълвайки празното пространство, благоприятно за неговото развитие. Хората, които в разрез с инстинкта за самосъхранение отказват да демонстрират, че бранят територията си, са също толкова уязвими на експлоатация, колкото и онези, които не могат да отстояват правата си поради неспособност или действителен дисбаланс във властта.
В своите представи и действия наивните, безобидни хора обикновено се ръководят от няколко прости аксиоми: в същността си хората са добри; никой не желае наистина да нарани другите; заплахата за използване на сила
(и самото използване на сила) е нещо нередно. В най-добрия случай тези аксиоми просто рухват в присъствието на някой отмъстителен и жесток по природа индивид.
54
Казвам „в най-добрия случай“, защото наивните убеждения представляват открита покана за възползване и злоупотреба, тъй като негодниците, имащи за цел да причиняват зло, са развили умението безпогрешно да надушват подобни наивници. Така че аксиомите за безобид- ност следва да бъдат преосмислени. В клиничната ми практика често насочвам вниманието на клиентите си, които смятат, че добрите хора никога не се гневят, към суровата реалност на собственото им възмущение.
Никой не обича да бъде командван, но много хора прекалено дълго време се примиряват с това. Затова се опитвам да помогна на клиентите си да видят във възмущението си: първо, гняв, и второ, знак, че е крайно време нещо да
54
Janoff-Bulman, R. (1992). Shattered assumptions: Towards a new psychology of trauma.
New York: The Free Press.

57 бъде изречено или сторено (най-вече в името на истината). След това им помагам да осъзнаят, че предприемането на действие е необходимост и част от силата, която отблъсква деспотизма и го държи настрана – и в обществен, и в личен план. В много бюрократични системи се срещат представители на
„дребния“ авторитаризъм, които налагат ненужни правила и разпоредби с единствената цел да засвидетелстват и бетонират властта си. Поведението на този тип хора предизвиква в обкръжението им мощно подводно течение на недоволство и възмущение, което, изречено на глас, би ограничило външната проява на патологичната жажда за власт. Именно по този начин волята на индивида да се застъпи за самия себе си предпазва от криза на обществото.
Когато открият в себе си способността да изпитват гняв, наивните хора изпадат в истинско, понякога доста тежко състояние на шок. Красноречив пример за това е високата предразположеност към посттравматично стресово разстройство при новобранците в армията, което често се проявява с осъзнаване на насилието, извършено от тях, а не спрямо тях. Те се превръщат в истински чудовища в суровите условия на войната и именно откритието на какво са способни преобръща целия им свят. И нищо чудно. Вероятно преди това наивно са смятали, че най-големите злодеи в историята на човечеството са хора, които по нищо не приличат на тях. Може би не са съзирали в себе си и най-малката способност да потискат и да проявяват насилие (както впрочем и способност да отстояват себе си и правото си на успех). Сред клиентите ми има и такива, които години наред живееха в постоянен истеричен ужас само при вида на злобата, изписана по лицата на техните
„тирани“. Хората от този тип обикновено са отраснали „под похлупак“, в семейства на свръхзакрилящи родители, където на лошите неща просто е забранено да съществуват, а животът е една прекрасна приказка.
Щом настъпи пробуждането, щом наивните преди хора открият в себе си семената на злото и чудовищното и осъзнаят, че са също толкова опасни (или поне могат да бъдат), страхът започва да намалява. Те развиват себе- уважение. И може би, макар и след време, започват да се съпротивляват на потисничеството. Осъзнават, че са способни да се противопоставят, защото и те могат да бъдат страшни. Виждат, че могат и трябва да се опълчат, тъй като започват да разбират колко жестоки могат да станат, когато недоволството им се превърне в разрушителен стремеж. Казано по друг начин: има много малка разлика между силата на характера и способността да рушиш и унищожаваш. Това е един от най-трудните житейски уроци.
Може би сте неудачник. А може би не сте. Ако сте обаче, не е нужно да продължавате в този стил. Може би просто имате някакъв лош навик. Или дори цяла колекция от лоши навици. Дори в миналото да сте възприели стойка, изразяваща подчинение, дори да сте били девета дупка на кавала

58 вкъщи или в училище
55
, днес всичко това може да е история.
Обстоятелствата се променят. Ако вървите с приведена стойка, напомняща поведението на победения омар, околните ще приемат това като признак за нисък статус, а древният сензор (още една прилика с ракообразните), намиращ се в самата основа на мозъка, ще ви постави слаба оценка по скалата за доминантност. След това мозъкът ще започне да произвежда по-малко серотонин. Ще се чувствате по-нещастен, тревожен и потиснат и ако се наложи да защитите позицията си, най-вероятно ще отстъпите. Ще намалеят и шансовете ви да живеете в хубав и спокоен квартал, да се наслаждавате на висок стандарт на живот и да имате до себе си здрав и привлекателен партньор. Ще нарасне изкушението да потърсите утеха в кокаина или алкохола, тъй като ще живеете ден за ден в страх от несигурното бъдеще. Ще се увеличи и рискът от сърдечносъдови заболявания, рак и деменция.
Накратко, изгледите не са никак розови.
Обстоятелствата се променят. Направете го и вие. Възходящата причинно- следствена верига, която поражда дълга поредица от събития, може да зацикли в напълно неблагоприятна посока, но също така може и да ви тласне напред. Това е другият, доста по-оптимистичен извод от Закона на Прайс и
Принципа на Парето: ако започнете да получавате, най-вероятно ще продължите да получавате. Подобна възходяща верига от причинно- следствени връзки може да протече и във вашето субективно, лично пространство. Чудесен пример за това е промяната в езика на тялото. Ако някой изследовател ви помоли един по един да свивате мускулите на лицето си, за да се получи тъжна гримаса, ще установите, че това е повлияло на настроението ви и то е станало по-тъжно. И обратното, ако ви помоли отново чрез последователно свиване на мускулите да изобразите израз на щастие, ще откриете, че се чувствате по-щастливи. До известна степен емоцията се поражда от езика на тялото и следователно тя може да бъде усилвана (или потушавана) посредством мимиките и жестовете.
56
Част от възходящите причинно-следствени вериги, повлияни от езика на тялото, протичат извън субективните рамки на индивидуалното съществуване – тоест в социалното пространство, което споделяме с всички останали. Ако човек има лоша стойка на тялото – стои прегърбен, с увиснали рамене, с хлътнал гръден кош и наведена глава – и изглежда незначителен, смачкан и безсилен, той наистина ще се чувства незначителен, смачкан и безсилен. А реакциите на другите само ще засилват това усещане. Хората, подобно на омарите, се преценяват взаимно отчасти и по осанката. Ако видът
55
Weisfeld, G. E., & Beresford, J. M. (1982). „Erectness of posture as an indicator of dominance or success in humans.“ Motivation and Emotion, 6,113-131.
56
Kleinke, C. L., Peterson, T. R., & Rutledge, T. R. (1998). „Effects of self-generated facial expressions on mood.“ Journal of Personality and Social Psychology, 74, 272-279.

59 ви издава поражение, околните ще ви възприемат като неудачници. Но ако изправите глава и рамене, тогава ще ви погледнат с други очи и отношението им ще се промени.
Вероятно ще възразите: житейското дъно е нещо напълно реално. Да бъдеш на дъното, също е напълно реално. Не е достатъчно да коригираш стойката на тялото си, за да промениш нещо толкова обективно. Ако си в позиция номер десет, тоест заемаш най-ниската, подчинена позиция, и изправиш рамене, придавайки си доминантен вид, само ще привлечеш вниманието на онези, които биха искали отново да те изпратят на дъното. И напълно закономерно. Но да се изправиш, не е само физически акт. Защото ти не си само тяло. Ти си дух, а също и психика. Да се изправиш физически, предполага, призовава и изисква да се изправиш метафизически. Да се изправиш, значи да поемеш съзнателно, по собствена воля, товара на
Битието. Нервната ти система реагира по един изцяло различен начин, когато приемеш осъзнато условията на живота. Така откликваш на предизви- кателството, вместо да се готвиш за най-лошото. Виждаш съкровището, което се пази от страшния змей, вместо да трепериш при мисълта, ужасно реалната мисъл, за неговия пазител. Тогава пристъпваш напред, за да заемеш своето място в йерархията на доминиране, за да влезеш във владение на територията, която ти се полага, и да афишираш твърда готовност да я браниш, разширяваш и облагородяваш. Всичко това може да се случи фактически или символично, като физическо или ментално пренареждане на действителността.
Да се изправиш, означава да приемеш ясно и трезво страшната отговорност на живота. Означава да вземеш осъзнатото решение да превърнеш хаоса от възможности в реален и годен за обитаване ред. Означава да се примириш с бремето на собствената си уязвимост и да приемеш, че онзи рай на детството, където човешката смъртност и тленност са само смътни понятия, вече го няма. Означава да приемеш, че създаването на благотворна и смислена реалност изисква някои доброволни саможертви (или, казано на древен език, да живееш богоугодно).
Да се изправиш, означава да изработиш ковчега, който ще спаси света от потопа, да преведеш през пустинята народа си, избягал от чуждата тирания, да напуснеш уюта на дома и родината и да изричаш пророческото слово пред онези, които нехаят за вдовиците и сираците. Означава да поемеш на раменете си кръста, който бележи мястото, където твоят живот и Битието се пресичат съдбовно. Означава да запратиш стария, суров и прекалено тираничен ред обратно в хаоса, от който е създаден; да изтърпиш неизбежната несигурност и накрая да съградиш нов ред, по-добър, по- смислен и по-благотворен.
Затова, погрижете се за стойката си. Не се прегърбвайте и не стойте с

60 наведена глава. Казвайте това, което мислите. Изразявайте гласно своите желания, сякаш имате право на тях – или поне същото право, каквото имат и другите. Ходете изправени и с поглед, насочен право напред. Позволете си да бъдете опасни. Дайте възможност на серотонина да потече в изобилие по нервните ви пътища, за да изпитате неговото успокояващо въздействие.
Хората, включително и вие, ще започнат да допускат, че сте компетентни и способни (или поне няма незабавно да заключат обратното). Окуражени от положителните реакции, които получавате, ще установите, че усещането ви за тревожност започва да намалява. След това ще откриете, че вече ви е по- лесно да забелязвате неуловимите социални сигнали, които хората си разменят при общуване. Разговорите ви ще протичат по-гладко и в тях ще има по-малко неловки паузи. Така ще се увеличат шансовете ви да срещате повече хора, да общувате с тях и да ги впечатлявате. Ако следвате този подход, вероятността да ви се случват хубави неща ще нарасне значително – нещо повече, случването на тези хубави неща ще ви кара да се чувствате все по-добре.
И тогава, натрупали сила и увереност, може да решите да се потопите в
Битието и да помогнете за неговото преобразуване и подобряване. С новопридобитата сила ще можете да устоите дори ако някой от любимите ви хора се разболее, дори ако изгубите родител, а околните ще откриват във вас подкрепата и опората, без които отчаянието би ги завладяло напълно. С новопридобитата смелост ще поемете по начертания за вас житейски път, светлината ви ще осветява небесния хълм57 и ще следвате отредената ви съдба. Тогава животът ви ще придобие такъв смисъл, че страхът от смъртта вече няма да има предишното разрушително въздействие.
И тогава навярно ще можете да приемете ужасния товар на Света и въпреки това да откривате радостта.
Почерпете вдъхновение от славния омар, който трупа практическа мъдрост от 350 милиона години. Изпънете назад рамене и стойте изправени.
57 Перифраза на думите на апостол Матей: „Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата“. – Евангелие от Матей (5:16) – Б.пр.

61

62

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: