12 правила за живота

280
Емоциите ѝ непрекъснато се менят: яростта отстъпва пред ужаса, ужасът преминава в сковаваща болка, а болката – във възбуда от всички въз- можности, които крие новооткритата свобода.
Здравите основи на брака, в който е намирала сигурност, са се оказали крехки, нестабилни и крайно несигурни. Домът ѝ се е оказал построен не върху скала, а върху основа от пясък. Ледът, по който стъпва, се оказва прекалено тънък. Сега той се е пропукал и тя се дави в студените води под него. Ударът, който ѝ е нанесен, е толкова жесток, че тя се чувства безсилна пред завладелите я гняв, ужас и скръб. Усещането, че е предадена, се разраства до такава степен, че поглъща целия ѝ свят. Къде се намира сега? В
подземния свят, в света на безкрайния ужас. Как се озова тук? Това преживяване, това пътуване към най-дълбоката структура на нещата също е възприятие, в неговата най-първична форма. Цялата тази подготовка, премислянето на това, което е можело или все още може да бъде, нахлуващите емоции и фантазии – всичко това е част от дълбокото възприятие, което е необходимо, за да може познатите предмети да се появят отново (ако това изобщо се случи) в обичайната за тях удобна и опростена форма. Това е възприятието, което е нужно, за да може хаосът от възможности отново да намери изява във функционалните реалности на реда.
„Наистина ли беше неочаквано?“ – пита се тя, пита и другите, връщайки се назад. Трябва ли да се чувства виновна, че е пропуснала предупредителните знаци, дори да са били незабележими, дори да е искала да ги пропусне?
Когато се ожениха, спомня си тя, всяка нощ, абсолютно всяка нощ, лягаше до мъжа си, нетърпелива да правят любов. Може би е прекалено сега да очаква същото, но пък... един-единствен път за последните шест месеца! А преди това – веднъж на два-три месеца, в продължение на няколко години.
Нима някой от хората, които наистина уважава – включително и самата тя, – би се примирил с подобно положение?
Има една детска книжка, написана от Джак Кент, която много харесвам.
„Дракони не съществуват“
252
е съвсем обикновена приказка, но само при повърхностен прочит. Веднъж прочетох малкото на брой страници на група бивши студенти, завършили Университета на Торонто, и обясних симво- личното ѝ значение
253
. В приказката се разказва за малко момче на име Били
Биксби, което една сутрин се събужда и забелязва, че на леглото му седи дракон. Драконът е голям колкото домашна котка и изглежда дружелюбен.
252
Kent, J. There’s No Such Thing as a Dragon. Книгата не е преведена на български. –
Б.пр.
253
Записът на лекцията Peterson, J.B. (2002). Slaying the Dragon Within Us. Lecture, първоначално излъчван no TVO, е наличен на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=REjUkEj1O_0
– Б.а

281
Момчето отива да разкаже на майка си, но тя му обяснява, че дракони не съществуват. Малкият дракон започва да расте. Той редовно изяжда палачинките на Били и не след дълго изпълва цялата къща. Когато се опитва да изчисти с прахосмукачка, майката влиза и излиза от стаите през прозорците, защото драконът е просто навсякъде. Отнема ѝ цяла вечност, докато изчисти. Един ден драконът решава да избяга заедно с къщата. Бащата на Били се връща от работа и открива, че там, където преди е стоял домът му, сега няма нищо. Пощальонът го упътва в каква посока е видял да изчезва къщата и таткото хуква да я гони. Когато настига дракона, той се покатерва на главата му (която вече се подава навън) и движейки се по шията му, успява да пропълзи вътре при жена си и детето си. Майката продължава да твърди, че дракони не съществуват, но Били, на когото вече му идва до гуша, възразява уверено: „Мамо, това тук е дракон“. Изведнъж драконът започва да се смалява и отново става с размерите на домашна котка. Тогава всички се съгласяват, че драконите с такава големина: 1) наистина съществуват и 2) са за предпочитане пред гигантските си себеподобни. Майката, неохотно прогледнала за този факт, започва да се вайка защо драконът е трябвало да става толкова голям. „Може би е искал да го забележат“ – спокойно отвръща
Били.
Може би! Това е поуката в много приказки и истории. Хаосът прониква в семейството малко по малко. Постепенно се натрупва взаимно разочаро- вание и недоволство. Нерешените проблеми се замитат под килима, където драконът се храни до насита. Когато взаимоотношенията и взаимно договореният ред в семейството се оказват неадекватни или се разпадат, щом се случи нещо неочаквано или застрашаващо, никой не казва нищо, всеки се прави на безстрашен. Общуването изисква да признаеш най-страшните си емоции: негодувание, ужас, самота, отчаяние, ревност, безсилие, омраза, отегчение. За всички обаче е по-лесно да поддържат мира. Междувременно в дома на Били Биксби, и в много други като него, драконът расте ли расте.
Докато един ден той неочаквано приема форма, която вече никой не може да пренебрегне. Той изтръгва дома от основите му. Тогава идва изневярата или започва безкраен спор за родителските права с пагубни финансови и психологически последствия. В този момент наведнъж се излива събираната отдавна жлъч, която би могла да се освобождава на малки дози, проблем по проблем, през годините, в които семейството е градило своя псевдорай.
Всички тези стотици хиляди премълчани проблеми, които отричаме с лъжи и самозаблуди, които избягваме и крием като армия от скелети в един огромен ужасяващ килер, се надигат като библейския потоп и заливат всичко по пътя си. Но Ноев ковчег няма. Никой не се е сетил да го направи, въпреки че всички са предусещали надигащата се буря.
Никога не подценявайте разрушителната сила на греховете, които се

282 дължат на бездействие.
Може би разпадналата се двойка е трябвало да проведе един, два или двеста разговора за сексуалния си живот. Може би физическата близост, каквато несъмнено са споделяли, е трябвало да бъде допълнена от съответ-

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: